Да, на толкова стана на 23 март 2024-а. Дай Боже да го почетем подобаващо. През последните години той е известен като основател, т. е. собственик на едно от елитните издателства у нас – „Персей“. Ала доста пъстра и богата е реално биографията му[1]. Творчески многолика. Малцина знаят, че той е първокласен поет, по чиито лирически текстове някои емблематични наши композитори като Краси Гюлмезов, примерно, създават хубава музика, а самите песни са изпълнени от много добри певци – Петя Буюклиева, Таня Боева, дует „Шик“.
Роден е в гр. Ловеч. От малък се запалва по четенето, ала не какво да е, а на класическите западноевропейски автори и това сякаш предопределя съдбата му. През 80-те години кандидатства в Софийския университет и сред първите приети. Имал е възможността да следва правни науки, но се насочва към филологическия факултет[2]. Пази добър спомен за преподавателите си – проф. Людмила Стефанова (по западноевропейска литература), проф. Петко Троев. Но решаваща се оказва срещата с друг доскорошен корифей на литературознанието у нас – проф. Симеон Хаджикосев. Име-институция! Поколения студенти раснахме с този изумителен полиглот, учен, преподавател, а и личност, която формираше с присъствие и личен пример поведение, етика, естетически вкус. Та още на банката в Университета Пламен Тотев замисля първата си книга! Критико-теоретична! Няколко години по-късно е реализирана под заглавието „За мястото на върха. Литературно изследване“, което е сериозна заявка за присъствие в нашия литературен живот[3]. Втората се появява подир година – през 1995 – и е с интригуващ сюжет и тема: „Българският блян по епопея“. Тя повече ориентирана към родната литературна история и разглежда явления като „Кървава песен“ на Пенчо Славейков, „Чеда на Балкана“ на Кирил Христов и „Златни ниви и бойни полета“ на Емануил Попдимитров. Безспорно елитарни автори, доближаващи максимално до европейското равнище в естетически план. Трябва да признаем, че тези творби и автори са по-малко обследвани в нашата литературна история, така че работата на Пламен Тотев е приносна в това отношение. Първата част е по-теоретично ориентирана. Втората е вече задълбочен текстов и междутекстов анализ на художествените творби, които влизат в непознат дотогава диалог.
Третата книга „Животът на класиката. Литературни епохи и направления, творци, произведения, проблеми“ се появява подир десетилетие (2014) и е симптоматична книга. Не само, че е издадена от „Персей“, ала тя е спечелила конкурс на Министерството на културата, носи рецензията на проф. Симеон Хаджикосев, надхвърля 300 страници и е дизайнерски оформена от Стефан Тотев – син на автора. Скъпа книга! Може би в някакъв смисъл и сантиментална. Но е белег на едно определено ниво. Сближени са вкусовете на изследователя Пл. Тотев – от една страна са любимите Балзак, Дюма, Мопасан, но и Дефо, Дикенс, Текери, Достоевски. Към тази палитра е прибавен и особеният колорит на нашата класика – Каравелов, Пърличев, Петко Славейков, Ботев, Вазов, та стигайки до Йовков. Към целия този масив има и въвеждаща част, опираща се на зората на класическата литература – Омир, Есхил, Софокъл. И поради всичко това можем да е определим за/като Класическа литературно-историческа книга. Ала не съвсем. Защото блендата е богата, нюансите са много. Класическото проиграно в неговите различни проявления в значими национални литератури, постигащи онова, което определяме като европейско ниво на цивилизованост и на естетическа мяра. Появата на подобни книги дават оная лелеяна от д-р Кръстев издигнатост на нашия национално културен хоризонт. Комай век след появата на „Мисъл“ изследователят Пл. Тотев изпълнява завета на вездесъщия, на скандалния наш законодател в критиката (по думите на проф. Симеон Янев). „Животът на класиката…“ обединява в някакъв смисъл предишните търсения на Пл. Тотев. Но привнася и нещо специфично свое. В определен смисъл „Животът на класиката…“ играе и възпитаваща, култивираща роля за читателя си бил той по-млад, или по-стар. Диапазонът е широк! Хоризонтът е огромен. Задачата е великолепно изпълнена. Може само да се съжалява, че Пл. Тотев сравнително рядко пише такъв тип изследвания. Те са приносни. Ценни.
За изтеклото време издателят реализира няколко сборника с научно-практическа насока: помагала за ученици, с оглед на тяхната подготовка за външните оценявания за 7-и клас и за Държавния зрелостен изпит в края на 12 (т. нар. матура). Та в някаква степен личи белегът на добрия учебник – структурираност, прегледност, хронологическа ясна и стройна концепция за историческия подход към изучаването и възприемането на литературната класика. Още по-откроимо е онова разбиране за свързаността на литературните процеси, т. е.: те не са сами за себе си, те не са капсуловани и изолирани едно от друго – те диалогизират едно с друго, спорят по между си, цитират се понякога взаимно, но са подчинени на хуманистичните възгледи за човека, водещи го по пътя на доброто, красивото, развиващи фантазията му, каращи го да се бори и съпротивлява постоянно на злото.
Силно е приятелството му с поета от по-старото поколение какъвто беше Евтим Евтимов – майстор на любовната лирика. Днес е близък с Димитър Христов, Маргарита Петкова и често издава техни стихосбирки. Същевременно протяга ръка и на съвсем млади автори – Богослав Тервел, чиято дебютна книга вече е литературен факт. Също така е готов да рискува и с неизвестни, на които обаче гласува огромно доверие. Тук ми се ще да благодаря за подкрепата при реализацията на собствената ми книга „ОРЕС върху съвременна българска литература“ (2023). Съвсем скоро ще се появи и книга с разкази от зетя на поета, писателя, общественика Атанас Мочуров – господин Деков.
Вече споделих за отношението му спрямо проф. С. Хаджикосев. Последните томове от неговото епохално изследване „История на западноевропейската литература“ (в 13 части!). също така и проф. Петко Троев представи чрез „Персей“ своето изследване на живота – върху поетиката на Достоевски. Двама големи литературни теоретици и историци, които формираха поколения филолози. Хубаво е, че Пламен Тотев помогна техният дългогодишен труд да бъде реализиран, защото така вече те са неделима част от нашето литературознание.
Сред авторите, чиито книги реализира Пл. Тотев, попада и друга забележителна литературна изследователка – Катя Зографова. Разбира се, няма как Пл. Тотев да не издава и западноевропейска класика: изящно са оформени „Портретът на Дориан Грей“ (2014), „Животът на Микеланджело“ Ромен Ролан (2021), „Голата Маха“ Бласко Ибанес (2023), „Човекът от Девън“ (2017), „Бари Линдън“ на Текери (2015), „Великият Гетсби“ (2013).
Рецензенти често са проф. С. Хаджикосев, проф. Пламен Антов. За единият вече неколкократно споменахме, редно е да посочим малко информация за втория. Предстои му хубав юбилей, връстник е на Пл. Тотев. През последните десетина години преобладават теоретичните му книги – посветени на фрагментарното и фрагмента, на белетристичната поетика и по-специално на пътеписа, на анималиста Емилиян Станев, сравнен с феноменологичните, екзистенциалните и херменевтичните теории на Мартин Хайдегер. Великолепен поет, постмодернист, изкушен от моделите на пародирането, гротесковото, свежо сюжетирани в драматургичния опит „Смъртта на авторите“ (2004).
Пламен Тотев често може да бъде видян на различни премиери. Винаги може да се поговори и професионално, и задушевно и винаги тези разговори са богати – има какво да се научи, има какво да се сподели, словото придобива онова велико свое предназначение – общуване. Освен всичко друго Пламен Тотев възприема работата си и като мисия. Готов е граждански да подкрепи една или друга кауза. Това, разбира се осъществява чрез книги – съвсем скоро такава книга-протест написа Д. Христов „Украински щит“, а Пл. Тотев я редактира и отпечата. През тази година успя да възкреси позабравеното име на един добър исторически наш писател – Слав Хр. Караславов. А подобни действия са жестове, разпознаваеми като грижа за паметта, отговорност за бъдещето и мисия в литературното. Което се превръща в един пълноценен и пълнокръвен живот. Честит да е! И нека да е с негова собствена книга почетен юбилеят!
Бележки:
[1] Рождената дата на Пл. Тотев не е посочена в основните електронни ресурси дигиталната енциклопедия „Уикипедия“, електронното списание „Литературен живот“, информацията намерих на: https://patrioti.net/днес-е-роден-българският-литературен-3/ (посетен на 01. 05. 2023).
[2] Виж интервюта на Димитър Христов с Пл. Тотев, излъчено по Брайл еф ем на 03. 02. 2023 г.: https://www.youtube.com/watch?v=s2AsIDiJW_Y (посетено на 01. 05. 2023 г.).
[3] Повече за това виж: https://duma.bg/plamen-totev-trapka-mi-e-da-otkrivam-i-nalagam-novi-avtori-n261618 (посетено на 01. 05. 2023 г.) – интервю на Вилиана Семерджиева за в. „Дума“ от 05. 08. 2022 г., бр. 151.
Петър Михайлов
