Подвигът на старите и разрушенията на младите
Големите хора на нашето възраждане и просветителите на освободеното княжество живееха в скромни паянтови къщурки. Но духът на тия хора бе велик и даваше смисъл и оправдание на волята за живот на нашето племе. А сега? — Строим кооперативни жилищни хамбари, хвалим се с големината на апартаментите в тях, а духът ни е издребнял до размерите на микрона и микроскоп не го лови . . .
Затова, види се, с особено настървение гледаме да заличим следите на духовните водачи, които жертвуваха всичко заради нас: плаши ни техния ръст.
Пиша това, защото се замисля атентат срещу опазена частица душа в нашето бездушно време: намислили да строят жилищна кооперация на мястото дето стои сиротна малката къщурка на Славейковци: на дядо Славейков и на сина му Пенчо. И искат да я събарят.
Министерският съвет имà един час на благородно вдъхновение: издаде постановление за откупуване на тая къща, за да се превърне в музей. Но разтичали са се сега кооператори, строители, собственици и искат да се отмени това постановление. Казват, че щели да успеят…Строители на новото време!
Успявайте, успявайте господа! Запълнете душата на тоя народ с тухли, а сърцето му с цимент: велико дело вършите… Защо ни са реликви на нашата духовна история, защо ни е пиетет пред хората на духовния и граждански подвиг? Никакви музеи, никакви паметници: да ги заместим с безвкусни жилищни кооперации, по чийто балкони ще се сушат кирливите ризи но нашето затънало в кал време…
Па и какво значи душата на един народ пред еснафските интереси на двайсет кооператори, жадни за даване стаи под наем!
Аз предлагам да се построи жилищна кооперация и на мястото дето е къщата-музей Вазов: какво хубаво, ъглово място !…
Проф. д-р Ас. 3латаров, в. „Литературен глас“, бр.153, 1932 г.
