По калдъръмените улички на възрожденска Трявна

Spread the love

Трявна е малко Възрожденско градче, което още помни старите занаятчии – строители, резбари и иконописци. То се намира на 14 км. южно от Дряново и на 20 км. източно от Габрово. Тук някога имало залежи на черни каменни въглища. В близост до града съществуват минерални извори – при колиби Късовци, около Плачковци и при село Вонеща вода. Земеделието е слабо развито, сеело се предимно ръж. Още от тракийско време по този край се отглеждали овце и говеда, също пчели. До средата на XIX в. тревненци се занимавали с копринарството. Малко известен факт е, че в Трявна се е развъждала маслодайна роза. Едни от производителите били братята Нейко и Гроздю Качулкови. Те произвеждали розово масло преди и след 1824 г. и го пласирали в Москва, Цариград и Одрин.

Когато Феликс Каниц посещава Трявна през 1871 г. той скицира розоварната на поп Стоян Дечов, който заедно с дъщеря си и един чорбаджия, произвеждали розово масло. Тази популярна графика, Каниц публикува в „Дунавска България и Балканът“.

И днес Трявна напомня за Възраждането със своите спретнати къщи и чешми. Улички със стар калдаръм. Някога по тях са стъпвали славни мъже – Ангел Кънчев, Поп Кою Витанов, д-р Христо Даскалов, Петко Р. Славейков, Янко Мустаков, Петър Икономов, та дори самият Васил Левски.

Къщата на Ангел Кънчев в Трявна, която е превърната в музей. Той е роден в малкото балканско градче през 1850 г., където получава първоначално образование. Заминава със семейството си в Русе. Продължава с науките като стипендиант в Болградската гимназия в Бесарабия, а после постъпва във Военното училище в Белград. Установява контакти с българската революционна емиграция и се включва във Втората българска легия. След нейното разпускане се прехвърля в Румъния и публикува във вестник „Дунавска зора“ възвание до българския народ, с което го призовава на борба против турците.

Къщата на Ангел Кънчев в Трявна

Учи в Земеделско-индустриалното училище в Табор, Чехия. След завръщането си в България започва работа в Образцов чифлик до Русе. Включва се в националнореволюционното движение и през същата година е определен от Българския революционен централен комитет в Букурещ за помощник на Васил Левски. В края на август същата година се среща с Апостола в Ловеч. Получава от него задачата да се заеме с организационна работа в Северна България.

Паметника на Ангел Кънчев в Трявна

На 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли тайно в Румъния, но на русенското пристанище е предаден и е обграден от турската полиция. За да не бъде заловен жив, слага край на живота си. Последните му думи са: „Да живее България“. В къщата на Ангел Кънчев вероятно е отсядал Васил Левски. За първи път той посещава Трявна през 1867 г. В градчето го завежда зографа Цаню Захариев Млади. За втори път отива там след четири години и заедно с Ангел Кънчев дават идея да бъде основано читалище. Третото му отиване в Трявна е вероятно през пролетта на 1872 г., когато полага основите на революционен комитет в града.

„Алеята на Българската войнска слава“ е разположена край реката до площад „Пенчо Славейков“.

„Алеята на Българската войнска слава“

Представя 26 битки от българската история. Тя е символ на славата на българската войска от създаване на държавата ни през 681 г., Първото и Второто българско царство, Балканската и Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Моста на занаятите

По Моста на занаятите се отправяте към сърцето на Трявна.

 

Паметник на Пенчо П. Славейков

Площада, който се намира в близост до Общината и Народно читалище „“. На него е издигнат паметник на поета, който не успява да получи Нобелова награда за литература.

Училище „Петко Р. Славейков“. Строителството на първата училищна сграда в Трявна започва през 1836 г. В кесиите си се бръкват много тревненци и хора от околните колиби. През лятото на същата година Петър Сапунов, изпълнител на завещанието на тревненския търговец в Букурещ, Никола Стоянов, дарил около 31 хиляди гроша, изпраща плана на училищната сграда. През пролетта на 1837 г. с подписка се събират още пари. Петър Сапунов пристига в Трявна през есента и отвежда със себе си няколко тревненски момчета в Букурещ, за да се изучат за учители. Поради липса на средства строежът продължава повече от три години. Незавършено напълно, през 1839 г. училището приема първите си ученици. На горния етаж е завършена само една стая, където се водят учебните часове. Другите стаи са завършвани в различно време. Те са с по-малки размери и предназначени за учителска стая. Също помещения за училищното настоятелство, пансион на ученици, пристигащи от селата, за столова, за читалня-книгохранителница за възрастни, за прислугата.

Сградата е голяма за времето си, строена от камък и дърво. Огражда я двор. На юг и запад, са изградени 13 малки стаи за наематели – терзии, чехлари, тенекеджии, халваджии и др., от които да се получават приходи за училището. Тази традиция е запазена и днес, когато постройката е превърната в музей, един от обектите на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – „Старото школо“. Чешмата, строена от Никола Райков, тревненски търговец. Той е правил пътища и чешми. Една от тях е пред училището „Петко Славейков“ и на нея пише: „Тая чешма направих за спомен, аз Никола Райков роден на 1807-1903 Трявна“. Затова си дело е записан в Златната книга на дарителите на Трявна.

Паметникът  на Петко Р. Славейков се намира в централната част на града. В Трявна, докато е учител, той преживява първите любовни трепети. Минава под венчило с Иринка и в това балканско градче се раждат децата му..

Централния площад „Капитан Дядо Никола“ с емблематичната за града часовникова кулата.  Тя е построена през 1814 г. Според легендата, за да получат разрешение за строежа на кулата, тревненските жени е трябвало да се откажат от своите традиционни накити за глава – сокай. Камбаната е релефно изписана от габровските майстори Кънчо и Генчо Радославови през 1815 г. По-късно, през 1971 г., към часовниковия механизъм е прикачен магнетофон, който в 22.00 часа след последния десети звън на камбаната, автоматично се включва и от кулата започва да се разнася мелодията на песента „Неразделни“ от Пенчо Славейков. С това тя става химн на града.

Часовниковата кула е сред най-ценните архитектурни паметници на нашата история. Кулата е построена с помощта на тревненци и от техни майстори. Имената им са неизвестни. Общата височина на кулата е 21.15м. През 1891 г. Иван Халачев от село Бахреци я покрил с дъсчена обшивка, която се запазила с естествен потъмнял цвят на дървото до 1908 г. Тогава е боядисана с кафява боя, а през 1926 г. пребоядисана със зелена.Този цвят се оказал крайно неудачен за кулата, но едва през 1966 г., когато и е извършен основен ремонт, кулата възстановила вида си от 1814 г. В средната ù част е монтиран и часовниковият механизъм, който първоначално е само с камбана, без циферблат и стрелки. Изработен бил през 1815 г. от габровските майстори Къню и Геню Радославови. Горната част на кулата е осмостенна, направена от дърво, покрита със заострен покрив.Тук се намира камбаната на часовника.

Първото българско светско училище в Трявна

Първото българско светско училище в Трявна, основана през Възраждането. Училището е създадено през 1836-1839 г. Петко Славейков преподава тук в продължение на седем, осем години и основава „книгохранителницата“.

Пред вратата на школото ще ви посрещне резбована табела от дърво

През 1871 г. на това място е основано читалище „Трудолюбие“. Днес сградата е реставрирана и приютява градския музей. Също музей на тревненската школа за резбарско и зографско изкуство. На това място може да видите постоянни колекции филателия, старинни часовници, картинна галерия и още изненади.

Къщата на поп Йовчо

Къщата на поп Йовчо, който  е роден в Трявна на 19 октомври 1878 г. Името му остава в историята на българската литература с „Летопис и родословие“, малка книжка, която днес се съхранява в Народната библиотека. Той е от стар род, преселен от село Дрипча, Одринско в 1680 г. Бащата на поп Йовчо – иконом Никола Попйовчев е известен килиен учител и книжовник.  Той често пътува до Букурещ, има библиотека и владеел няколко езика. Поп Йовчо учи в килийното училище на баща си. Ученикът е само на девет години, когато търновският владика Матей го посвещава „во четца“. През 1880 г. баща му го завежда в Букурещ в гръцко училище, подкрепяно от Александър Ипселанти. Поп Йовчо е рядко културен за времето човек, знаел няколко езика и имал голяма библиотека, някои останали от баща му. Той самият е помагал за издаването на книги като една от тях е „Смесна китка“ (1852) на П. Р. Славейков. Получавал е „Цариградски вестник“. Кореспондирал е с Васил Априлов, с когото се запознава в Брашов. Той е един от инициаторите за тревненското училище, първи дава 400 гроша. Негова е заслугата за тревненската „книгохранителница“ през 1847 г. Поп Йовчо първи подписва молбата за разрешение да се построи храма „Св. Георги“ в Трявна.

Поп Йовчо още десетгодишно дете е оставен от баща си при Дойно Граматик в Елена, за да направи препис на История славянобългарска на Паисий. Този препис бил наличен до 1820 г., а после е загубен. Той, още като дете,  се докосва и до великия котленец Софроний Врачански, когото посещава няколко пъти в Букурещ. В Свищов често гостува на Емануил Васкидович. Приятел е на Неофит Бозвели и Петър Берон.

Черквата “Св. Архангел Михаил” е построена през 1819 г. и е вкопана метър в земята, за да не прави впечатление на турците. Около нея някога има висок зид и се виждала само камбанарията. През Възраждането жените са отделени от мъжете. В храма е имало специално женско отделение с малък иконостас. Великолепният иконостас и направен от  Папа Витан, за който тревненци платили  1255 гроша и 20 пари.

В дървеното сандъче са костите на Капитан дядо Никола, който е роден в в Силистра. Като млад се установява във Влашко и се включва в политическия живот на българската емиграция. През 1843 г. е един от водачите на Третия бунт в Браила, подготвен от българските емигранти. През месец октомври, същата година, е заловен от румънските власти и е осъден на 15 години затвор. Присъдата излежава в солниците Очнеле Мари край град Румнику Вълча. Амнистиран от властта през 1848 година. По време на Кримската война (1853-1856) се установява във В. Търново като шивач. Под това прикритие започва и подготовка на въстание. Повежда въстанието на 28 юли 1856 година. Бунтът тръгва от Лясковския манастир с благословията на монасите. Дядо Никола повежда четата си от 13 души към Габровския Балкан, преследван от потеря от 300 души. На 31 юли 1856 година (стар стил) четата на Капитан дядо Никола се установява в Соколския манастир с идеята да го превърне в център на въстанието, където и е осветено знамето ѝ. Решителната битка се случва около моста „Шипка“, днес „Шиваров мост“ в Габрово, където въстаниците са разбити. Останалите живи се насочват към Трявна, като на 2 август Капитан дядо Никола загива край село Дончовци.

Старият мост, Кивгирен мост или Гърбавият мост

Старият мост, Кивгирен мост или Гърбавият мост. Cтрoeн e прeз 1844-1845 г. от уста Димитър Cюргев. Характерно за моста е сводестата му конструкция в римски стил. Той е силно изгърбен в средата, а парапетът е от дялани каменни плочи, заловени помежду си и към основата с железни щифтове и оловна пропойка. Друга негова особеност е специалното художествено оформление на средните, най- високите плочи от парапета. От вътрешната им страна майсторът е изрязал по един щит, над който има няколко листа от неизвестно дърво. На долния край в единия щит той е издялал в камъка малка стомничка, за която днес съществуват различни анекдоти. Старите тревненци твърдят, че майсторът е поставил стомничката на моста, за да се измиват габровци от нечистите си дела, когато идват на гости в Трявна. Според габровци пък тя е поставена, за да се измиват, когато напускат града“. Това напомня за негласното съревнование между двете селища в миналото.

От където и да отправиш поглед застанал на гърбицата му, все виждаш красива гледка. Старите тревненци твърдят, че майсторът е поставил стомничката на моста, за да се измиват габровци от нечистите си дела, когато идват на гости в Трявна. Според габровци пък тя е поставена, за да се измиват, когато напускат града“. Това напомня за негласното съревнование между двете селища в миналото.

Съвременните фенери в градчето, но преди повече от век в града на разстояние стърчали поставени на дървени стълбове фенери, които пръскали само около себе си своята скромна светлина. Ето защо във всяка къща имало ръчен фенер със свещ, с който в ръка се посещавали вечер близки и познати.

Резбарството става самостоятелен занаят след Освобождението, а преди това се е упражнявало съвместно с иконопиството и строителството. Не се знае кога е възникнало точно като занаят. Според Йоан Екзарх се е появило още през 10 век при украсата на болярските дворци. Намира първо приложение в домашните вещи – лъжици, солници, хурки, люлки, кобилици, ведра, геги и кавали, а през Възраждането – в олтари, тронове, в украсата на врати, стълбове, долапи, тавани.

Гайда и платно, което изобразява Трявна. Рисувано е не от Константин Щъркелов, който обичал да идва със статива и боите си тук, но от някой друг съвременен художник, вдъхновен от малкото градче.

Тревненци са талантливи иконописци, а за основател на Тревненската школа се смята поп Витан, който изучавал занаята в Зографския манастир, където го завели като дете. Завърнал се в родната Трявна, той станал родоначалник на иконографско поколение, което е дало на света 18 зографи. Много са имената на зографи от Трявна.

Можете да надникнете в ателиетата на съвременните резбари.

Къщата на Петко и Иринка Славейкови, където се раждат децата им. През заснежения 25 януари на 1853 г. Трявна осъмнала с весело събитие. Венчават се учителят Петко Славейков и Иринка Райкова. Той е поет, ерудиран за времето човек, с достатъчно опит в любовните похождения, оставил зад гърба си не една и две изстрадани любови. До женитбата Иринка не познава Петко, чувала го само като пее в черква, и го вижда случайно през процепите, като минава покрай тях. Знае за задявките му с другите тревненски моми. Иринка не е равнодушна към него и един ден му прехвърлила през дувара на бащиния двор китка карамфил.

Тревненецът Иван Райков, състоятелен човек, води пред олтара щерка си Иринка, за да я даде на пришълеца от Велико Търново. Все пак Петко е даскал, човек обичащ книгите, нещо, което е на висока почит за тогавашния българин. Венчавката станала в черквата „Св. Георги“ от поп Йовчо, който отбелязва събитието в летопис. Скулптурата е на Андриан Новаков.

 

Дядо Добревата къща – 1834 г., която можете да пренощувате, ако искате да усетите балканския дух на градчето.

На това място е обявено Априлското въстание в Трявна.

Любовната чешма. Легендата за красивата чешма в Трявна разказва за тайната любов между млад резбар и най-красивата тревненска девойка. Той не бил признат за майстор от местния еснаф и нямал смелостта да поиска ръката ù. Тогава решил да се покаже пред Бога и да вае мрамор, най-трудният материал.

Сътворил чешма, като изваял образа на любимата, а водата била символ на вечно слетите им души. Сега вече можел да поиска Божията благословия и ръката на момичето. И до днес водата от тази чешма тече с еднаква сила през цялата година и никога досега не е пресъхвала. Легендата разказва още, че който отпие глътка от тази вода, той отпива частица от тази любов, която остава завинаги в него.

Даскаловата къща. Едни от известните тревненски резбари е Пеню Ошанеца. Неговият син Уста Димитър Ошанеца е работил в съревнование с Уста Иван от Почуковци единият от прочутите тавани в  Даскаловата къща. Известна е  легендата за това съревнование, която става в основата на драмата на Рачо Стоянов „Майстори“.

Всъщност съревнованието не е легенда, а истинска случка, за която има  запазен протокол от резбарския еснаф, който е преценявал работата на двамата майстори. Той отсъжда, че работата на Димитър Ошанеца е по-добра. В Даскаловата къща е отсядал и самият Иван Вазов.

© Мирела Костадинова

error: Свържете се с нас.