Писма на Дора Габе до Боян Пенев

15. XI 920.

Душик, душик, няма да се спасим ние с тебе един от друг. Толкова пъти си дохождал до убеждението, че животът ти с мене е кошмар. Колко пъти аз се борих, душик, както и сега, разруших в душата си всичко и когато стоя уморена като труп, а ти самотен и ограбен, и безпомощен, ей ни пак един срещу друг като призраци. Тъй съм уморена, че нямам дори сили да ти пиша. Едно ми е ясно, че не трябва да почваме отново същия живот и по същия начин. […] Толкова има в душата ти хубаво, което осмисля часовете ти и те крепи – твоята работа, която трябва и може да те бъде едничкия смисъл в живота. […] Дали сме разделени или заедно, за мене няма значение – никога не можеш да ми бъдеш чужд и безразличен, а аз само когато не съм при тебе не съм ти враг. Когато и да ме потърсиш, аз ще съм същата. Никога моето светло чувство към тебе не се мени. И в най-ужасната атмосфера между нас, чувствах душата си прояснена и колкото повече страдах, толкова повече светлина ме изпълваше. […] Такъв, какъвто си, ти не можеш всякога да си близък. И затова трябва да не живеем заедно. […] Най-голямата ми мъка от всичко е било, че именно близък човек нямах в твоето лице – че ти можеше да ме изоставиш, да ме предадеш, да ме изложиш на поругание, без сам да знаеш това. […] Не мога да пиша – само ми текат сълзите. Право е, че сега не бих могла да понеса ни най-малката нежност от тебе, струва ми се, от нея би се изляла цялата ми душа в сълзи и след това не бих могла вече да живея… Бъди по-силен — толкова много зависи от самин тебе да бъде и на двама ни по-добре. […]

Горещо те целува твоята Дора

София, 18, 920.

Бояне,

Ти помниш как се разделихме и какво ти говорих. Аз съм все със същото хубаво отношение към тебе. На пътя ти аз никога няма да се явя, но и никога няма да бъда враждебна към тебе. Когато потърся в сърцето си, не намирам ни едно зло, което да съм ти пожелала. Бъди уверен в това и нека никакво недоразумение не ти причинява никога болка. Нареждай живота си, както би било по-добре за тебе и знай, че каквото и да правиш, аз отстрани ще гледам на това не като на хубаво или лошо, а само дали това ти донася малко успокоение, или още повече мъки. Нека не ти тежи, че не мога да взема средствата за живеене от тебе. Боли ме от това. Не мисли за мене – аз се наредих така, че имам всичко, което ми трябва. Гледай на тебе да е добре – тогава и аз ще съм доволна. Това е то, което от сърце искам да ти кажа. Целувам те. Бъди здрав.

Дора