Пейо Яворов

Spread the love
На 17 февруари Яворов отново постъпи в Александровската болница. Операцията излязла сполучлива. След това някой го завел на улица „Любен Каравелов“. Подирих го. Къщата бе навътре в двора. Там в една го­ляма, студена и неприветлива стая го намерих да се разхожда от ъгъл до ъгъл като звяр в клетка.

Изпълнява: Стефан Данаилов

Щом влязох, той се спря.
 Пейо, аз съм.
Позна ме веднага и се поуспокои. Седнахме на кре­вата. Оплака ми се, че е самотен. Трябвало по-скоро да постъпи в някой санаториум или пансион.

Изпълнява: Стефан Данаилов

В летописа на Ганка Найденова се казва:
„В писмото до баща си Яворов съобщава: „Аз пак излязох от болницата, защото съм достатъчно добре вече. Но по съвета на добри приятели, които ми дадоха и средства за това, ще отида за няколко време във Виена да се позакърпя съвсем. След два-три месеца аз ще бъда пак аз — и ще мога да работя, както съм работил по-рано, додето господ ме прибере при мама и при моя­та Лора.“
И наистина, след като живя известно време в пансион „Сердика“ на улица „Алабин“, Яворов тръгва с доктор Кръстев за Виена на 20 март. Лекарят Сара­фов му дава препоръчително писмо до д-р Фридрих Димер. Преди това Яворов сключва заем от Алексан­дър Паскалев за 1500 лева. От тях хиляда за пътува­нето, а 500 за по-късно.
Два дни преди да потегли за Виена, Яворов дикту­ва на Владимир Василев:
„Кълна се в гроба на майка си, че казах пред сле­дователя пълната истина по смъртта на жена ми. Ко­гато дойде щастливият ден, който аз ще чакам с мъ­чително нетърпение, моля приятелите си да наредят да бъда погребан при нея. Над мен да се посади дафина, а над нея един явор.“
Михаил Кремен, “Романът на Яворов”, 1972
error: Свържете се с нас.