Пътник за всички влакове
Книгата е 18-та поред, която излиза по родолюбивия проект „За буквите“ на Ангел и Мария Колеви от Филаделфия, САЩ. И 8-ма в библиографията на Миролюб Влахов след дебютната „Време за отсяване“ от 2012 г. (2-ро изд. 2013 г.), чието подзаглавие беше „нравствено-философски фрагменти и етюди“. Тя беше добра прелюдия към истинския писателски занаят, лаборатория на писателя. За десет години този автор се доказа като много добър разказвач в последвалите сборници с разкази „Непозната с розов билет“, „Някой зад прозореца“, „Вечеря за пекинез“, „Дълги улици“ и двуезичната „Последен изпит/Last exam“. И първоначалното съмнение за „късен дебютант“, още повече българин и от „дълбоката провинция“ – селото и малкия град“, отпадна от само себе си: той си беше роден разказвач, с оптимизъм, работоспособност и вяра, че от всяка история става добър разказ.
Разбира се, корените на неговото писане, както и на нашите приятели-писатели са от 80-те години, свързани по някакъв начин с Великотърновския университет, с литературния кръжок „Емилиян Станев“, а в неговия случай и общуването му с такива имена от днешния българския литературен пейзаж като Емил Андреев, Сава Василев, Николай Милчев, Валентина Радушева, Иван Станков, Юрий Лучев, Любомир Йорданов, Йордан Денчев и др. А причините за късния дебют ще оставим настрани. През всичките години М. Влахов пише малко, но трупа „архив“; повече чете, на пръв поглед безразборно; трупа опит, но и печал. В този смисъл той никога не е излизал напълно от литературния коловоз. (Да припомним, че преди литературния кръжок асистентът по българска литература Димитър Великов му дава окуражителни знаци в посока писане на къса проза.)
И последният му сборник „Пътник за всички влакове“ е резултат от неговата дълго премисляна писателска и редакторска стратегия, както при предишните сборници. Далеч от т.нар. вестникарски формат (жанрово някои от текстовете стоят близо до новелата или кратката повест), това е традиционна белетристика, „парчета живот, мигове от житейските приключения на душата“ (Йото Пацов, редактор на книгата). А според Владимир Донев: „Съвременната българска новела утвърждава облика си в неговата нова книга „Пътник за всички влакове“. И обобщава, че това е „автор който се стреми към своя поетика на разказване. Привлича го драматичната или неочакваната ситуация в живота, която поставя на изпитание реакциите на героите“; за него това е психологическа проза, която разкрива героите „в по-сложна времева композиция на повествованието“.
Структурата на сборника включва дванайсет разказа, от които невлезли в предишни книги са текстовете „Находка“ (встъпителен разказ), „Възмездие“, „Бели чорапки се завърна“ и финалният „Птица в късен следобед“. Границите на тяхното създаване бележат 1981 г. („Сълза на жена“) и 2022 г. („Птица в късен следобед“) – една интересна констатация, тъй като не откриваме качествена разлика между текстовете, положени в тази разтеглева времева полоса, и това говори в полза на писателя, издава актуалността на една белетристика, която не е изгубила своята свежест през годините.
В разказите му неговите герои са от контингента на т.нар. малки (обикновени) хора, а гледната точка на наратора е еднолична (рядко) или третолична, но почти винаги отстранена, сякаш основната му функция е преди всичко да фиксира/ретранслира събитието, характера, атмосферата. В немалка част от текстовете точното описание на хора, природа и места визира „дълбоката провинция“ – някои разкази са „селски“, други са свързани с малки градчета около областния център В. Търново. Разбира се дистинкцията селска – градска проза тук не е от особено значение за качествата на текстовете. Сава Василев в предговора си към „Някой зад прозореца“ отбелязва: „Авторът иска да ни внуши, че никой от героите не му е пряко подвластен…“, „… имаме усещането, че [разказите] са писани от натура“.
Сюжетите не залагат на необичайното, фантазното, те разработват обикновени, битови ситуации, свързани с любовта и измяната, приятелството, спомените и мечтите, проблемите на деня, с полукриминален оттенък на места. Зад всичко това, зад привидната безсъбитийност обаче понякога се крие един модерен наратив, който разчита на детайла и психологията, на диалога с читателя. Често авторът търси вица, случката, необикновения край. Мисля, и в двата случая разказите са се получили. По повод разказите на автора Христина Панджаридис беше писала: „Миролюб Влахов, макар и отскоро на публичния небосклон на публикуващите разкази, идва с първите си книги и с желанието си да е просто един разказвач на истории. […] Сигурна съм, че тези истории заслужават да бъдат чути.“ А ние ще допълним с думите на Йото Пацов: „Тази книга си струва да се прочете“. И ще чакаме следващата.
Миролюб Влахов-Миролич. Пътник за всички влакове. Изд. „Потайниче“, С., 2022.
© Владимир Шумелов
