Първото немско издание на „Под игото“ или как един българин с ромски произход преведе романа

Преди време влязох в една антикварна книжарница и видях една малка книжка „Unter dem Joch“ в зеленикаво-сива картонена корица. Подозирайки, че това може да е първото издание на „Под игото“ на немски, добавих я към другите избрани книги. Да, тя се оказа първата част на първото издание на немски на емблематиния роман на Иван Вазов,  Unter dem Joch, I. Teil, Jwan Wasoff, формат 12 см х 19.5 см, IV стр. заглавен лист и предговор + 249 стр. текст + 3 стр. реклами, която е втора книга от поредицата Bibliothek der Bulgarischen Literatur, издавана от Иван Парлапанов (Jwan Parlapanoff) в Лайпциг, през 1918г. След дни се върнах и питах за другата част, дали случайно я няма. Книжарят каза, че я взел от битака и че един негов колега бил взел другата част (там, на битака, в суматохата, всеки взема бързо по нещо, когато има купчина изсипани книги). С известни усилия се свързах и с другия книжар и купих другата част на „Unter demm Joch“, II. und III. Teil, формат 12см х 19.5см, 2 стр. заглавен лист + 272 стр.

Имайки подръка цялото немско първо издание на „Под игото“, издадено като 2-ра и 3-та книга от поредицата на „Библотека българска литература“, започнах да разучавам повече за преводача д-р Атанас Димитров и издателя д-р Иван Парлапанов. През следващите дни, Константин Хаджиев, от една друга антикварна книжарница, стар мой събеседник по бира и литература, любезно ми подаде свои изрезки от стари вестници и преписани текстове за преводача, за който той се е интересувал живо преди време. Константин, или както го наричат колегите му, Коцето, знае доста езици и е отличен книжар, продаващ книги дори на екзотични езици (като например, на финландски, датски, румънски). Може би, за да ме заинтригува, той дори спомена, когато ми подаваше изрезките от стари вестници, че преводачът Атанас Димитров е бил от ромски произход. Аз пък, от своя страна, знаех за издателя Иван Парлапанов, че е издал прекрасен алманах за България на немски. И така, държейки в ръка първото издание на немски на „Под игото“, знаейки любопитни факти за преводача и издателя, реших да напиша този текст, за да се разбулят някои от мистериите околко този превод на романа на Вазов.

Странно е, че „Под игото“ излиза на немски толкова късно. Докато английското първо издание е издадено през 1894г. (всъщност излиза в края на 1893 г., въпреки, че на корицата е отбелязано 1894 г.), немското излиза чак през 1918г. Но ако се вгледаме в историята на неговото издаване, в обстановката през онези години, няма да е толкова странно. Една от причините е, че ставайки съюзник на Германия по време на Първата световна война, България влиза в полезрението на немските общественици и интелектуалци. И така, за преводача и издателя…

Атанас Димитров, преводачът, е роден през 1874 г. в с. Градец (Котленско) в ромско семейтво. Като будно дете, той привлича вниманието на своите начални и прогимназиални учители. Тогавашният главен учител Хр. В. Димитров, родом от същото село, помагал на ромчето Атанас, снабдавал го с учебници, помагал с дрехи и го канил на трапезата у дома си (Димитров 1934). Изпраща го в Сливенската гимназаия, където Атанас се представя отлично и чрез препоръката на учителския съвет при Гимназията, Министерство на народната просвета му отпуска стипендия за следване- философия в Йенския университет в Германия. В Сливен Атанас е подкрепен и от заможния и интелигентен сливенски гражданиин Илия Гудев (Комитет 1937). Гудев по-късно става кмет на Сливен. През 1898г. Атанас Димитров завършва Университета с Magna cum laude (голямо отличие) и написва докторска теза от 187 стр. на тема „Физиологичните основи на Етиката на Фихте“. Тезата е посветена на благодетелите му Хр. В. Димитров и Ил. Гудев. След завръщането си в България, Атанас Димитров учителства в Русенската и Габровската гимназии. Спечелва конкурс и става преподавател в университета в София, пише в сп. „Мисъл“ и „Училищен преглед“. Умира внезапно през 1916 г.

Видният философ Димитър Михалчев пише в статията си „Расизмът под закрилата на философията“: „Когато бях студент и после млад доцент, в нашия университет имаше един лектор по немски език, д-р Атанaс Димитров (поч. 1916), когото познавах лично много добре. Тоя човек, роден в с. Градец, бе стопроцентов циганин и той съвсем не криеше това. Беше прекрасен лингвист. Свършил бе философия в Йена (Германия) и бе написал на немски език една отлична дисертация за Фихте“ (Михалчев 1981).

Издателят на първото немско издание на „Под игото“, д-р Иван Парлапанов, също е от с. Градец, също е роден през 1874г.. Основното си образование получава в селото, а следващата степен в Казанлък. Според легендата, описана от Христо В. Димитров [1: 38–41 стр.] и Петър Величков (Величков 2013: 42–48 стр.), негова баба е Дженда, любимата на Шибил, която е прототип на Йордан-Йовковата Рада от разказа „Шибил“. През 1897 г. постъпва в Университета в Лайпциг, където през 1902г. защитава докторска степен [6]. След 1904 г. трайно се установява в Лайпциг, жени се за немкиня и започва да се занимава с търговия на книги, издателска дейност, установява отношения с видни немски и български учени, поети, писатели и общественици. Издава в превод на немски 9 книги от т.нар. Bulgarische Bibliothek (създадена заедно с проф. Густав Вайганд), съставя 3 и издава 2 уникални Алманаха Царство България (Алманах 1917), издава „Под игото“ като книжка 2-ра и 3-та на Bibliothek der Bulgarischen Literatur.

Но как по-точно става превеждането на „Под игото“ на немски? Йордан Савов, в своята статия от 1991г. в „Досие“, месечно приложение на в. „Литературен форум“, дава тези детайли (Савов 1991). В личния архив на Илия Гудев, пазен в Сливенския окръжния държавен архив (фонд 386 К, опис 2, арх. ед. 108), той открива няколко писма на Атанас Димитров до Илия Гудев. От тях става ясно, че преводът е почти завършен още през 1894г., но след това преводачът го редактира през следващите три години. Работата му по дисертацията също забавя превода. В едно от писмата на Атанас Димитров, с дата от 2 август 1894 г. четем следното, казва авторът на статията и откривател на писмата: „Един мой приятел е вече от две недели в София и ми разправя ужасни работи за българските отношения. Преди всичко препоръките и подкупничеството! Несправедливостите на всяка стъпка. Ходил е в министерството при различни хора- при Доросиева, при Въжарова, при Ангелова, Лафчиева, Вазова и т.н. Само Лафчиев и Вазов го приели като студент, всички останали са го посрещнали с лукава усмивка. Тези редове Ви (до Гудев) пиша, защото е станало дума при Вазова, т.е. аз го бях задължил, ако види че Вазов се интересува за студенчески работи и ако е в кеф, да докара дума за мене. Приятелят ми докарал думата за романа „Под игото“ и издаването му на немски. От думите на Вазова заключил приятелят ми, че той иска издаването му. (Романът съм превел с позволението на Вазова още преди 2 години с моята хазяйка, преработил съм I и II част с един списател и вярвам, че първата част е много добре изработена. Докторският ми изпит обаче ми отне времето и аз трябваше да го зарежа).

Това обстоятелство накарало Вазова да пита по-подробно за мене и най-сетне му съобщава другарят ми, че аз имам намерение да се предам на академическа кариера. Това съобщение заинтересувало Вазова още повече и му казал да отиде втори път при него… „. В друго писмо от 24.09.1895 г. изпратено до Илия Гудев от Йена, Атанас Димитров съобщава отново за превода: „Скъпи ми Благодетелйо! … Сутринта работя своя работа, следобед и вечер 1-2 часа романа, който е на свършване. Сега четем преведеното и поправяме и сетне даваме провереното да се преписва. На този роман ще благодаря (за) почти всичкото си знание на немски език. Аз ви бях обещал нещо за списанието…“.

Поради внезапната смърт на преводача през 1916 г., Елефтерия Факлиева в сп. „Литературна мислъл“ твърди, че преводът на изданието от 1918 г. е довършено от Артур Лутер, преводач от руски (Факлиева 1970) . Нa заглавната страница на немското издание на „Под игото“ от 1918г. (виж снимката по-горе) е посочено, че е преведено от д-р Атанас Димитров и публикувано от Фриц фон Филип, консул на България, издателство Иван Парлапанов.

Накрая, в статията на Йордан Савов са посочени любопитни неизследвани съобщения и догатки за евентуална по-ранна поява на превод на „Под игото“ на немски език, например, в книгата на Илия Бояджиев „Епопея на българкия живот“, стр. 89 се цитира френския вестник „Льо тан“ (Време), на стр 98 се цитира френска статия. Юбилейният брой на сп. „Светлина“ за Вазов от 1895 г., съобщава за излизането на романа на немски и че всеки момент се очаква да пристигнат екземпляри от немското издание. Но до момента не са открити такива по-ранни издания.