Първият български вестник

Spread the love

Със своята политическа хроника първото наше списание подготвило значително почвата за появата на вестници. Читателите жадно поглъщали поместваните новини за политическите събития и насърчавали издателя в тая насока. За това явствуват следнитe извадки от писмата до Фотинова:

Ако приляга турете в Любословиата нещо от новины  от газетите от Есоповите басни, че человеците толкова обичат.

Давно ни сподадиши Госпот да са сподобим и за скоро време и сос измирската (весника) газета на нашиат славенобългарски язик, защото има желатели чи век старайте са.

Любословиата заплатих до аспра, обаче за напредъ  человеците искат газета, новини и проч….

Сам Фотинов съзнавал нуждата от вестник. Издаването му било негово съкровено желание, което той не можал никога да осъществи. В една бележка, поместена в „Любословие“-то (1846 г., стр. 133) четем:

Примечание: „Каквото вси почти народи под Отоманска власт: турский, греческий, арменский, еврейский, така и славний самозаконний народ сербсий става сега 18 години от каквото издава повседневница (газета), която нарече: Србске Новине. Дано би ся  сподобил и Болгарский народ за такова общенародно образование!“

Разглеждайки тези факти, професор Ив. Д. Шишманов уместно заключава:

„Така „Любословие“-то може да се каже, първо спомогна да се развие у неговите читатели по-жив интерес към дневната политика и с това разбуди у тях желание да се основе и в България един специален политически вестник, което не е една от най-малките заслуги на Фотиновото списание“.

И, наистина, българският вестник не закъсня. В 1846. г., годината, в която спря „Любословие“-то, се появи първият български вестник, и то не само извън етническите предели на България, но и извън границите на Турция.

Негов основател е д-р Ив. А. Богоров, а самият вестник е излязъл под името „Български Народен Известник“ на 20 април 1846 г. в Лайпциг. От него са излезли два броя, след което под името „Българский Орел“ – „известник гражданский, търговски и книжовен“ в неопределен срок се появили само три броя.

Упътване за българский язик. Написал д-р И. А. Богоров. Виена, печатница Л. Сомерова и др-во, 1870. 16 с. Второ издание

Упътване за българский язик. Написал д-р И. А. Богоров. Виена, печатница Л. Сомерова и др-во, 1870. 16 с. Второ издание

Ето какво разправя Богоров в автобиографията си за този свой пръв опит в полето на публицистиката.

„През една година даскалуване (във Вета-Загора) можах да спиша една Българска граматика, та след напустване Вета-Загора тръгнах за Букурещ, гдето и дадох та се потисна[1] тая книжка с презиме „Първичка българска граматика“. По него време българите мислexa както и днес някои от тях мислят, че всичкото езикознание стои в граматиката, и при едно много търсене подобна книжка, сполучих да продам всичките книги. От книжната печалба и щото бях спечелил от даскалуването можах да отида в Липиска[2], за да продължавам наукитe, според наставлението на някои българи търговци в Букурещ, наречени липискяни които и ми обрекоха една малка помощ, докле се уча в Немско, дето се опитах да основа политически вестник, от когото издадох три броя по име „Български Орел“.

Вътрешните подбуди, които тласнали Богорова в полето на журналистиката, са същите както у Фотинова, именно, накърнената национална гордост от това, че другите народи са ни изпреварили в областта на публицистиката и просветата, и желанието да се действува за просевета на народа. Израз на това негово настроение и желание е даден в програмата на вестника, в която той начертава и главните насоки на своята предстояща работа. От нея предаваме по-характерните места.

 

Свиквание. Всичките народи около нас си издигнаха главите и виждат по светът що става и какво требва да правят. Власите, Сърбите и Гръците затичат под покривът на тяхната едвам станала слобода, за да я сличат с другите Европски народи с наука, с просветение, с търговия и с занаят, за да захванат при другите Христиенски народи едно достойно за почет место, като те до сега са го задържали, за да изпълнят само редът, към когото Бог ги е повикал на светът като народи, като челяд от едно и също произлазвание. И самите Турци, той народ, който най-напред преди 400 години е дошъл в Европа от Азиатските пусти полета, сам той народ гледа да придобие по-голема сила и да преобрази царството си с едни такива леснини, на която прúгледат [в]зима от другите страни на Европа.

А какво требва да правим ние българете при един такъв живот и при едни такива размирици от всите страни?… И ние Българете требва да започнем да са усещами като народ, който има същите правди с другите Европски народи. И ние требва да държим здраво язикът си и вярата си. Ние требва да покажем с прилежание нанапред и с истащението[3] на разумът, че сме Христиени, че сме Славене, братя на Московците, на Сърбите и на другите Славенски народи!

Ние трябва да следваме примера на Св. Св. Кирил и Методий – заключава по-нататък Богоров, и да се грижим за хвърленото от тях семе, като умножим оставените ни от тях книги и като пръснем просветата между целия наш народ.

 

„Българский Орел“ – „известник гражданский, търговски и книжовен“

„Българский Орел“ – „известник гражданский, търговски и книжовен“

Затова ще „започнем да изваждаме един известник, който требва да понареди поне малко нещо нашият народ, както имат и близкоседните ни народи, Власите, Сърбите и Гръците на техното гражданско управление. Той известник ще е на име: „Българский Орел“, написан на един чист народен язик, същи както са хортува по всичките_страни на бащинията ни, и ще известява те:

  1. Гражданските известия от всъде; повечето щат бъдат новини от Цариград, от Турско, от Влашко, от Гръция и от другите близоседни! Славенските страни, всите ще са известяват, колкото са може по-скоро; ще има учебен дел на известникът ни: описвания на некои чюжди места, страни и народи на бащинията ни, както и от другите Европски страни, и повечето Славенските, като да стоят те по-близо към нашият народ; случки на щастието на народите ни от старо време до днес; известия на нявгашното ни слободно управление, делата на нашите юнаци и на нашите царе; честта на бащинията ни и др. т.;
  2. Достойни забележвания на истащеието и на редът за школата на близоседните ни народи, ще им се показва леснините и пътят, за да са преобразят в бащинията ни по-добре школата и редът на учението;
  3. За търговците и за които имат занаят, ще има известия, поучения и настанявания, по кой ред требва да вървят те, за да докарат един такъв имот и едно такова цъфтение на търговията и на занаятите, както другите Европски народи;
  4. Развеселителната страна на известникът ни ще има: приказки, басни, народни песни, народни притчи, смешливи приказвания, и повечето такива неща, от които могат Даскалите по нашите школа да придобият нещо за истащението на децата;
  5. Най-сетне ще има прегледване на всичките нови книги, които са пишат на Българский язик…

След това Богоров съобщава, че вестникът отначало ще излиза два пъти в месеца (на 1 и 15), а ако се запишат достатъчно абонати, три пъти (на 1, 10 и 15). Цената му за цяла година щяла да бъде „52 гроша Турски, или 14 цванцигеря Австрийски, напред платени“.

Тази програма е подписана от Иванчо Андреев, както първоначално се е наричал д-р Ив. Богоров.

И двата вестника били печатани в печатницата на Фр. Рюкман в Лайпциг.

Основателят на първия български вестник, заслужилият книжовник и неуморимият журналист и общественик Иван А. Богоров е роден в Карлово през 1818 г. Първоначалното си образование добил в родния си град при Райно Попович, а го продължил в Цариград и Одеса. След свършване на гимназията той станал учител в Стара-Загора, гдето написал своята „Първичка българска граматика“, издадена в Букурещ. С паритe, добити от продажбата ù и подпомогнат от българи търговци, отишел в Лайпциг да се учи. В този град Богоров престоял три години, опитал се, както видехме, да издава вестник и след напускането му се озовал в Цариград, гдето основал „Цариградски вестник“. За целта Богоров купил печатарски машини и си уредил собствена печатница. В Цариград взел живо участие в църковната борба. След тригодишно престояване в столицата на Турция се озовал в Букурещ, гдето написал Всеобща география (1851), а след това станал учител в Шумен. След Кримската война заминал за Париж да следва медицина, свършил я и се установил на практика в Цариград. Покрай медицината той пак се предал на журналистиката и редактирал кратко време списанието „Български книжици“. Богоров не се задържал в Цариград, а се върнал в България и станал градски лекар в Пловдив, като същевременно основалъ ново списание – „Журнал за наука, занаят и търговия“. След три години напустнал отново България и пътят му го отвел в Петерсбург, за да го върне пак в Букурещ, гдето редактирал кратко време в. „Народност“. След Букурещ дошла Виена и плод на неговото престояване в този град са френско-български и българо-френски речници.

Тогава Богоров изоставил перото и медицината и станал търговец, ала в търговията претърпял пълен неуспех, като загубил цялото си състояние.

Той се върнал в Цариград, но не се задържал там за дълго, отново се озовал в Пловдив и се предал пак на публицистиката.

След обявяването на Сръбско-турската война заминал заедно с други българи за Белград и заел службата на военен лекар, а след свършването на войната станал преводач при руската войска.

През 1879 г. ние виждаме Богоров отново редактор на списание („Наковалня“) – последният негов опит в полето на журналистиката.

Богоров завърши своя многолик и неспокоен живот на 20 октомврий 1892 г. в София. Освен голямата му журналистична дейност, той се прояви успешно и в други области. Под неговото перо са излезли много оригинални и преводни трудове из областта на географията, историята, философията, фолклора, медицината, стопанството и пр.

 

[1] Напечата.

[2] Лайпциг.

[3] Просвещение, образование.

 

Д-р Стефан Ив. Стоянов. Поява и развой на българския периодичен печат. Книгоиздателство на Хр. Г. Данов, 1936.

error: Свържете се с нас.