Първият български книжар

Знае се кой е нашият пръв историк, кой е редакторът на първото наше периодично издание и т.н., ала не се знаеше кой е първият наш книжар. Сега, по повод всенародното чествуване стогодишната на „Велчовата завера”, което ще се извърши особено тържествено в старата българска столица на 4 и 5 май, стана известно, че първият книжар в България е същият вдъхновител и организатор на първата по замисъл голяма буна у нас – Велчо Атанасов Джамджията, дал името си на заверата от 1835 г.
Велчо Атанасов е роден във В. Търново през 1773 г. На 20-та си година се сбива с едно турче и бил принуден да избяга в Букурещ, дето успява да завърти добра търговия. Оттам се премества в големия търговски град Брашов, след което се прибира и оженва в родния си град. Тук е търгувал с галантерия, платове – изобщо със стоки от всички браншове, и затуй го наричали още и Болтаджията. Най-вече той търгувал с джамове и цветни стъкла, чаши, кани и пр., които много се харчели.

Нашите свещеници и калугери, чиито книги били изхабени от дългата им употреба – имайки предвид връзките на Велчо Атанасов с чужбина – го замолват да им достави нови книги от Русия. Той ги послушал. Пише в Москва и Киев и за пръв път внася през 1809 г. в Турската империя църковни книги за нуждите на нашите църкви и манастири, като складирва в дюкяна си значително количество книги. И така той турил началото на първата книжарница в България.
Това, разбира се, озлобява гръцките владици, които виждат, че техните книги ще б ъдат изместени от славянските, и затова Велчо Атанасов бива жестоко преследван. А това го накарва наскоро да се отдаде и на политическа борба.

Същият Велчо Атанасов наема една съседна къща и открива през 1822 г. първото българско народностно училище за своите, роднинските и близките по съседство деца. Такива училища е имало вече в околните села, но само Велчо Завераджията се решил да отвори такова и в своя роден град – сърцето на българщината, дето оттогава всички са се учили на гръцка азбука. Дюкянът-книжарница на Велчо Джамджията се намирал на главната тогава и сега търновска улица „Башдарлък”.
Велчо е обесен след извършеното предателство, тъкмо пред своя дюкян, на 5 април 1835 г. – в пазарен ден, на един железен стълб в източния край на Башдарлъка, дето на 5 май т. г. – след сто години – ще се освети новоиздигнатият паметник обелиск.

Подробности за тоя бележит българин, който е поискал в оная тъмна епоха да спечели свободата на родината си със собствени народни сили и е родоначалник на българското книжарско дело, ще се намерят в юбилейните сборници, издадени от В. Търновската община и от Централния комитет за чествуване стогодишнината на „Велчовата завера”, съдържащи много документи, също и статии от наши професори, учени, общественици и потомци на Велчо.
Трябва да отбележа, че софийската книжарница „Джамджиев” принадлежи на правнуци на Велчо Джамджията.

Стоян Коледаров, в. „Литературен час”, 1.05.1935 г.