Първите издания на „Алиса в страната на чудесата” на български език

Spread the love

През 1933 г. излиза първият български превод на книгата „Алиса в страната на чудесата“. „Отдавна тая приказка требваше да пристигне и в нашата страна. Но за хубавите книги никога не е късно: те приличат на виното – колкото са по-стари, толкова са по-благоуханни.“ – ще напише в предговора Николай Лилиев.

Преди това обаче ще маркираме няколко интересни бележки от биографията на литературния шедьоврър. Алиса е тясно свързана с конкретни преживелици и е твърде „лична“ история. Чарлз Доджсън – авторът на Алиса е професор по математика в Оксфор, автор на редица научни трудове в областта на геометрията, линейната алгебра, а постиженията му в сферата на математическата логика са изпреварили времето си. Сред трудовете му са: The Alphabet Cipher (1868), The Game of Logic (1887), Curiosa Mathematica (1888). Чарлз Доджсън подписва научните си трудове с истинското си име за разлика от литературните си произведения, които публикувал с псевдонима Луис Карол. Опитвал да отрече литературните си произведения, част от тях са поместени анонимно в някои списания, а някои от стиховете си подписвал с „Д. Е. Л.“ или с псевдонима „Де Снел“. Доджсън твърдял, че няма никакво отношение към това, което не е подписано с неговото истинско име.

Като дете бил силно увлечен от марионетния театър – сам изработвал куклите и пишел пиесите за своите актьори. Длъжни сме също да споменем, че по-късно се увлича от фотографско изкуство. Посещавал редица известни личности: учени, писатели, артисти и запечатвал образите им. Тази страст към фотографското изкуство го превръща в най-добрия детски фотограф на XIX в. Хелмут Герншайн[1] пише, че фотопортретите на Доджсъи са наистина изумителни и принадлежат към най-добрите работи за онова време.

За Доджсън визуалното е важен фактор в изграждането на илюзорния свят, както и желанието му да въведе читателя в галерия от портрети в приказката.  Затова при конструирането на образите в Алиса погледът на разказвача е съсредоточен и върху визуалното им пресъздаване. Безспорен пример в това отношение са 37-те илюстрации в ръкописа на Алиса от самия него.

Карол показва рисунките си на художника Орландо Джуит, който го съветва да ги възложи на професионалист. Карол се обръща към Джон Тениел, сътрудниик на хумористичното списание „Пънч“, да илюстрира книгата.

Джон Тениел

Тениел подготвя 42 илюстрации, които да онагледят измисления свят на Карол. Съществуват различни версии за това кой е моделът на художника при създаването на знаменития портрет на дългокосото момиче с кадифена панделка. Образът на Алиса е събирателен, а художникът е изобразил типичен портрет на момиченце от онова време – пише Роджър Грийн, автор на биографията на Луис Карол. Чрез работите Тениел налага завинаги своята образна представа за литературното произведение, а рисунките се превръщат в едни от най-известните илюстрации на Алиса.

Алиса. Илюстрация на Джон Тениел

През юни 1865 г.  лондонското  издателство „Макмилан“ (Macmillan) публикуват книгата под заглавието „Приключенията на Алиса в страната на чудесата“  в тираж 2000 екз. Автор е Луис Карол, а илюстрациите са на Джон Тениел. Издателите предвиждат да я пуснат на пазара на 4 юли същата година. От тях Карол получава 50 авторски екземпляра. Разбира се, първият отпечатан екземпляр на книгата Чарлз Доджсън/Луис Карол подарява на своята любимка  – Алиса Лидел – дъщеря на декана на колежа, в който писателят е преподавал. Но историята на този първи тираж не свършва тук. Продължава с изключително любопитни истории и личности, или ако трябва да цитираме Алиса – „Започни в началото и стигни до края. Тогава спри.”

Тиражът е изтеглен от пазара, тъй като Тениел заявил, че не е доволен от качеството на печат на рисунките.  В предговора към следващото издание на „Алиса в страната на чудесата“ изследователят на Карол – Мортън Н. Коен пише, че авторът „най-вероятно е бил склонен да остави първото издание и в най-добрия случай да изиска следващия тираж да бъде отпечатан по-качествено.“ На 2 август 1865 г.  Луис Карол пише в дневника си: „Най-сетне реших новото печатане на Алиса и първите 2000 бройки да останат за отпадъчна хартия.“ След което помолил приятелите си да върнат подарените им екземпляри, но така и  не успял да събере всички. И така от първия тираж на „Алиса в страната на чудесата“ – остават шестнайсет екземпляра, които днес са изключителна библиографска рядкост. Десет от тях са притежание на различни библиотеки, а останалите екземпляри са в частни колекции и антикварната им цена е извънредно висока.

През декември 1865 г. излиза ново издание, годината на титулната страница е 1866 г.

Изтегленият от пазара първи тираж на Алиса е продаден на нюйоркското издателство D. Appleton & Company. Кориците, титулните страници и илюстрациите на оригиналното издание са премахнати и с разрешението на Доджсън американското издателство купува колите с текста.

Книгата е отпечатана с нова титулна страница с данните на издателството в Ню Йорк, а годината е 1866. Целият американски тираж се разпродава бързо, а книгата става безапелационен бестселър. Сред първите почитатели на Алиса са кралица Виктория и младият Оскар Уайлд. Алиса започва да се превежда веднага на различни езици, като първите преводи на френски и немски са по инициатива на самия Карол.

 „И току речи  70 години вече (приказката е писана през 1865) милиони родители я четат.” – уточнява в предговора към първото издание на български език Николай Лилиев. Трудно ще се избавим от чувството за закъснение, макар че е характерно за периода между двете световни войни, когато произведенията се превеждат и издават у нас със закъснение. С голяма доза си­гурност можем да предположим, че вероятната причина за появата на превода от 1933 г., е честването през 1932 г. в Ню Йорк и Лондон на 100 годишнината от рождението на Л. Карол. Появата на първото българското издание на „Алиса в страната на чудесата“ е  през периода, който днес определяме като „златното време“ на българската литература за деца. Период, в който издателствата „Хемус”, „Т. Ф. Чипев” и „Знание” формират „златното“ поколение на българските автори и илюстратори за деца и бележат нов етап в развитието и оформлението на детската книга в България.

Оригиналът, който се използва за българския превод е от 1910 г.,отново на издателство Макмилън – първите издатели на Алиса, а илюстрациите са на британска илюстраторка – Мейбъл Люси Атуел (4 юни 1879–5 ноември 1964). [2]

Мейбъл Люси Атуел

В българското издание на Алиса се използват оригиналните илюстрации на Атуел. Тук тя набляга върху рисунката и композицията, а цветовете са меки, ефектни, допълват стилизираните форми. Изящна цветна корица и титул – идентични с оригинала. Цветните илюстрации са разположени на отделни страници – копие на английското издание. Единствената разлика между двете издания  (оригинал и превод) е цветовата гама. Напълно възможно е поради финансово-технически причини българската Алиса да в преобладаващо зелено-оражев цвят, макар че цветните клишета в илюстрацията на детската книга са въведени в началото на 20-те години от Гео Милев. Художникът Калин Николов предполага, че вероятна причина е при препечатването да се е изгубила яркостта и подчертава, че Атуел никога не е работила в много силни гами. Такава е била традицията. Но въпреки това можем да кажем, че на българския пазар, сравнително скромен в полиграфическо отношение, се появява прекрасно издание. „Издателство Т. Ф. Чипев имаше разбирането, че децата трябва да се възпитават не само със съдържанието, но и с красивото издание, че у тях трябва да се внедрява усет към хубавото и уважение към книгата, тя да се възприема като най- драгоценна гостенка във всеки дом, приятелка на всеки българин, на всяко българско дете.”[3]

Преводът е от оригинал и е на Лазар Голдман. В сянка остават личности дейни сътрудници-преводачи, чиято биография е свързана с рецепцията на чуждите литератури у нас. За съжаление много от документите не са в наличност, не е запазен и архивен фонд на Лазар Голдмън. Единствено прегледа на каталозите дава сведения, че той е превеждал през втората половина на 30-те год. на ХХ в. за издателство Т. Ф. Чипев. От английски превежда няколко класически творби: „Белият кит: Моби Дик“ от Х. Мелвил, „Гражданинът Том Пейн“ от Хауърд Фаст и „Човекът на милионите“ на Юджин О’ Нил и от немски „Емил, малкият детектив“ на Ерих Кестнер. Можем само да гадаем съдбата му. Възможно е след влизането в действие на Закона за защита на нацията (януари 1941 г.) Голдман да е напуснал страната. „В българската детска литература по онова време просто липсва образец на подобна творба; в областта на превода пионерска пътечка през тази девствена територия проправя Лазар Голдман”. Превода на Голдман се отличава с коректност към изходния текст. „Придържа се плътно към смисъла, но не отстъпва и пред езиковите предизвикателства и тези усилия на преводача са впечатляващи, като се има предвид, че тепърва се установяват традициите и в родната, и в преводната детска литература. Резултатът е ярък превод, с който израстват няколко поколения.”[4]

В предговора Николай Лилиев акцентира върху качеството на превода „Преводът на г. Лазар Голдман, направен с голяма грижа от първообраза, е свидетелство, че и на хубав български език могат да се дадат най-точно чужди художествени творби, станали вече класически, които на пръв поглед изглеждат непреведими.“

И изрича една прогноза, потвърдена от времето, защото придобива статута на сбъднато предсказание: „Не се съмнявам, че и у нас тая духовита, тая прекрасна книга, плод на крилато въображение и тънък ум, ще стане скоро истинска радост за връстни и невръстни.“ Въпреки редицата издания, в продължение на почти 60 години преводът на Голдман с известно осъвременяване на езика е преиздаван многократно. Едва през 1995 г. се появява нов превод на Павлина Чохаджиева, но преводът на Голдман продължава да се преиздава и до днес. Последното издание на Алиса в негов превод е през 2019 г. на издателство „ПАН“.

През 1943 г. се появява второ издание, на издателство „Знание” на Г. Бакалов в превод на Любен Сечанов, със стихове, „побългарени“ от Асен Босев. За съжаление другия издателски данни липсват. Изданието е снабдено с кратък предговор от издателството. Добре премерено послание, в което се прави уточнение, че книгата е „световно известна книга, с право считана за най-хубавата откъм духовити приумици и забавни безсмислици творба за деца. Тя е преведена на всички културни езици.“  Но както знаем, всяка добре разказана история доставя удоволствие и на възрастните. Това внушава и предговора: „Милиони деца из цял свят с наслада я четат, а покрай тях я четат и възрастните, които между редовете откриват неподозирани житейски истини.“  А за да събудят интереса на читателите, за които  са предназначена книжката обещават „наивни наглед приумици и безсмислици“, които „дават крила на въображението, облагородяват вкуса към хубавото и чистото, и карат невинните детски сърца да преливат от възхищение“.

Стиховете на Асен Босев са сполучливи, увлекателни и възбуждат интереса. Въпреки че Любен Сечанов е доста активен преводач през 30-те и 40-те години – превежда автори като Пърл Бък, Луис Бромфийлд, Уила Кадър, Арнолд Бенет, Джоузеф Конрад и други, преводът на „Алиса“ не е художествено издържан, определян е от изследователите като „слаб и несполучлив.“ Прави впечатление, че на места Сечанов съкращава и опростява текста, не съумява да създаде у читателя чувството на очакване и не успява да се справи с уникалността на текста на Карол.

Около самия художник на Бакаловото издание  има неясноти – името му не е отбелязано в самото издание на титулната страница. Художникът е вложил своята интерпретация на Алиса, активната му работа относно цялостния дизайн на книжния проект е осезаема. Корицата е привлекателна, пълноцветна и отразява характерните персонажи от книгата. Илюстрациите са черно-бели, но въпреки това пълноценно кореспондират с текста. Според Йордан Ефтимов илюстрациите в това издание „пращат „Алиса“ директно при „Работна мецана“ на Леда Митева в прочита на художника Вадим Лазаркевич.“ Дали е така – можем само да разсъждаваме. Преводът е претърпял още едно издание – през  1948 г., но скоро бива забравен.

Първият превод на „Алиса в огледалния свят“ е дело на Стефан Гечев. Една от личностите, които са дали толкова много на литературната и културната ни история. В интервю[5] пред Емил Басат Стефан Гечев споделя:

„През този период (1929–1930 година) бях в чужбина, пишех проза през свободното си време, превеждах. Първата част на „Алиса в страната на чудесата“ още преди войната бе преведена от Голман и издадена. След като в чужбина научих английски, реших да преведа втората част – „Алиса в огледалния свят“.

„Алиса в огледалния свят“ излиза през 1965 г. в един том с непреиздавания от 1933 г. превод на Лазар Голдман,в поредицата „Златна библиотека“ – поредица за класически произведения на детската литература, на издателство „Народна младеж“ –най-голямото и най-дълго просъществувалото издателство за детска и юношеска литература по времето на тоталитаризма.

Преводът е придружен с предговор – автор е Стефан Гечев. Предговорът е озаглавен „Приказка за една приказка“. В него Гечев представя предисторията на „Алиса“ и определя книгата полезна за социалистическото дете. „Ако приказката не е била интересна и хубава, хората са щели отдавна да я забравят, както са забравили толкова много други книги. А защо тази се чете и ще се чете кой знае колко години още?“. След това стилистика се променя и изложението придобива наставнически тон. Още повече, че средата на 60-те идейна благонадеждност на Гечев е съмнителна, което допълнително допринася за партийната праволинейност на предговора. Именно в такива параметри трябва да разглеждаме предговора. Това е духът на времето, на който Гечев откликва.

Художник на изданието е Петър Чуклев (роден на 25 март 1936 г. в София). Завършва специалност “Илюстрация” в Художествената академия през 1963 г. През 1990 година става професор по графика в Академията. Работи в областта на рисунката, илюстрацията и кавалетната графика. Сред книгите, които е илюстрирал, са „Приказки“ от Вилхелм Хауф (1966), „Зайчето и момичето“ на Кина Къдрева 1966, „Хобит: Билбо Бегинс или Дотам и обратно“ на Дж. Р. Р. Толкин (1975) „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол (1989) и „Приказки“ на Шарл Перо (1990).

Характерния му стил силно се усеща в „Алиса в огледалния свят“. „Черно и бяло, закривени или остри линии, свободни от всякакви ограничения форми, петна, странни лица и приказни същества… плетеница от светлини и сенки… гъсти гори… полет на мисълта и сетивата, паяжина от преплетени пространства и образи, неочаквани състояния… красиви или добронамерено гротескни изображения…”[6] Ако сменим ракурса и погледнем през детските очи разбираме, че илюстрациите не се приемат добре от децата, които дори ги смятат за  страшни.[7] В този смисъл напълно споделям мнението на Георги Мишев, завеждащ редакция „Звезда“ в „Народна младеж”, който констатира: „Най-слабото място на издателството са картинните книжки за деца от предучилищна и начална училищна възраст“  и допълва, че са налице и негативни коментари от страна на родителите за плашещия и мрачен вид на някои от книжките. Пропуснато е и основното изискване при оформянето – комуникативността. Детският поглед не успява да разчете посланията. Основна причина е неспазването на едно златно правило – при илюстрирането на детски книги не трябва да се залага на абстрактната илюстрация. Този тип мислене остава неразбран от детето. Друг проблем при това издание е, че не е определен правилният адресат – като една от най-обичаните детски книги по света и като модернистичен шедьовър, който фино съчетава изкуството, науката и философията.

За сравнение ще посоча друго издание на Алиса. Почти по същото време в Ню Йорк, през 1969 г., прозорлив редактор на Maecenas Press-Random House, възлага на Салвадор Дали да илюстрира класиката на Карол за ексклузивно издание на тяхната поредица Книга на месеца. Дали рисува дванадесет хелиогравюри –  по една за всяка глава от книгата, както и четирицветен офорт като фронтиспис[8].

За да представи Алиса той рисува момиче, прескачащо въже. Този образ присъства във всяка от дванадесетте илюстрации. Тиражът на изданието е само 2700 бройки, а художникът подписва фронтисписа на всеки екземпляр, както и по една илюстрация. Невероятните илюстрации на Салвадор Дали към „Алиса в страната на чудесата“ превръщат книгата в почти митичен артефакт, запазен само за колекционери.

Приведох този пример, за да подчертая, че креативността и професионализма на издателите са от изключителна важност и са решаващи за успеха или неуспеха на дадена книга. Този фокус дава основание да твърдим, че  при правилно разработена редакторска концепция и правилно определен адресат първият превод на „Алиса в огледалния свят” с илюстрациите на П. Чуклев, би превърнал изданието в успешен издателски проект, защото при него „тоновете на фантазията те заливат като огромни вълни, от които не бягаш.“ Така създалата се ситуация около първия превод на „Алиса в огледалния свят“ не означава, че изданието не представлява принос в книжнината ни, но също така доказва, че е неразделна част от социалните и културните промени в България и носи в себе си издателските принципи на социалистическата епоха.

Колко интригуващи са тези промени! Никога няма да съм сигурен кой ще бъда, от една минута до следващата.

В заключение само ще обобщя, че от първото издание преди 150 години се поражда цяла индустрия. Алиса вдъхновява множество театрални, филмови и телевизионни адаптации. А героинята на Луис Карол си остава любима книга на много поколения – еднакво обичана и от малки, и от големи.

БЕЛЕЖКИ

[1] Хелмут Герншайне е автор на „Историята на фотографията” в 180 000 думи, определяна като „библията на фотографа”. През 1947 г. случайно попада на албум с портрети на Луис Карол в антикварен магазин и по този начин преоткрива забравеното хоби на Карол.

[2]  Кариерата на Атуел започва с илюстрации в списания. Около 1900 г. получава предложения за илюстриране на книги – можем да споменем издателства като W&R Chambers и  Raphael House. Ранните ù творби са донякъде производни на стила на художници като Хилда Коухам (нейна приятелка), Джеси Уилкокс Смит, Джон Хасал и братята Хийт Робинсън. От 1914 г. нататък Атуел разработва своята запазена марка – сантиментални рисунки на пухкави бебета. През 1910 г. тя илюстрира „Алиса в страната на чудесата“.  По същото време работи над приказките на братя Грим и Андерсен. Само ще споменем, че илюстрациите на Атуел привличат вниманието на кралицата на  Румъния – Мария Единбургска, която приживе е публикува 34 книги и разкази, на румънски и на английски език. Атюел е поканена да прекара няколко седмици в кралския дворец в Букурещ през 1922 г. и илюстрира два разказа на кралицата, които са публикувани от „Ходър и Стоутън“. Знаем, че последното желание на кралица Мария е било ,сърцето ѝ да бъде погребано в нейния любим дворец в Балчик, построен по нейна поръчка през 1924 г.

[3] Душков, Атанас. Издателското дело на Т. Ф. Чипев. //Деца. Изкуство. Книги, 1973, № 3-4, с. 75.

[4] Пипева, М. Как Кристофър Робин стана Бебо Червенушко:българската рецепция на Мечо Пух.  Научни трудове ПУ„Паисий Хилендарски”, т. 50, № 1, 2012.

[5] Басат, Емил. Преводът – лица и маски . Незавършени разговори със Стефан Гечев. // https://emilbasat.blogspot.com/2008/10/blog-post_4023

[6] Минчева, Десислава. Когато рисунката говори повече от думите…// Път,№ 13,2010.

[7] Спомени, споделени в „На­шето детство“ // http://detstvoto.net/

[8] Илюстрация в началото на книга, срещу титулната страница

© д-р Малина Димитрова

error: Свържете се с нас.