Първата антология с поезия за деца в България
Творческата, културно-просветната и обществена дейност на Стилиян Чилингиров (1881 – 1962) в последните години се популяризира и името му изплува от забравата, която по различни конюнктурни съображения е била наложена. Преоткриваме един интересен, с разнообразно по тематика и жанрове творчество, автор, който спокойно бихме определили като един от последните възрожденци. Все още архивното му наследство е непроучено и непулбикувано – дневници, спомени, портрети за деятели на изкуствата, политици, военни дейци, духовници.
По-малко е писано за приноса на Чилингиров в творчеството за деца, макар че е автор на 11 книги за деца в стихотворения и проза, редактира в. „Детско утро“ (1923), сп. „Детски свят“ (1921 – 43), сп. „Звънче“ (1942).
През 1911 г. издателството на Александър Паскалев предлага на оскъдния книжен пазар първата антология с поезия за деца „На ранина“. Нейни съставители са Стилиян Чилингиров и Иван Арнаудов.
Автори в антологията са добре известните – Иван Вазов, П. Р. Славейков, Цанко Церковски, Стоян Попов (Чичо Стоян), Елин Пелин, Константин Величков, Стоян Дринов; автори, чиито имена днес са познати само на литературните историци – Харалан Ангелов, Любомир Бобевски, Васил Ив. Стоянов, Васил Попович, Цоньо Калчев. Срещаме и съвършено непознати имена – А. Илиев, Владимир Блъсков, който е починал едва на 17 г., А. Диамандиев (с псевдоними А. Д. Ихчиев и Диамантин), М. Чамов и починалият много млад бургаски основен учител К. Янчев. Разбира се, Стилиян Чилингиров и Иван Арнаудов присъстват със свои стихове.
В краткия предговор съставителите казват, че са подбрали най-хубавите оригинални творeния от П. Р. Славейков до сега. Предговорът завършва така:
„Целта ни е двояка: 1. Да представим в образци историческия развой на нашата оригинална детска история и 2. Да дадем в ръцете на българското дете книга, която ще му помогне да дири, когато порасне, творенията на родните си избраници, колкото и скромни да са те. За нас предлаганата антология не е нищо друго, освен един скромен лъч в предутрото на детското поетическо развитие.“
В края на книгата са дадени и данни за авторите. Без да са равностойни творбите в художествено отношение, написаното за децата е искрено, лесно за запомняне и попълва сериозни празнини в новата българска литература. Откриваме христоматийните стихотворения – на Славeйков „Татковина“ (Хубава си таковино…), Вазов – „Молитва“, В. Попович – „Пролет мила, животворна…“, Елин Пелин – „Синигерова жалба“ и др.
В непубликуван спомен, който се съхранява в мемориалния кабинет на Стилиян Чилингиров, той разказва следното за появата на първата антология за деца:
„Ведно с нас почна да се подвизава на литературното поле и един телеграфопощенски чиновник, колега на Яворов по професия, на име Иван Арнаудов. Неговите стихотворения изеднаж го очертаха като един от най-надеждните наши млади поети. И той щеше да остави голямо име в нашата литература, ако не страдаше от порока да лъже и да посяга на чуждото. Или, да се изразя по-поетично, ако поетическата му фантазия не му представяше нещата в обратен вид. Та този Иван Арнаудов влезе за няколко години в затвора, защото вече чиновник при пощенската спестовна каса, облепвал стари марки в спестовните книжки. Когато си излежа наказанието и излезе от затвора, почти всичко пишущи братя го избягваха. И той се видя не само изолиран и презрян, но и без средства за живот. Единствен аз, заразен от Толстоевата идея за всепрощение му протегнах ръка. От мене почна да се иска не само непрекъсната морална , но и материална подкрепа. Особено ми дотегна последната, която вече не можех да поддържам при моята скромна учителска заплата. Това ме застави да му дам ръкописа на съставената от мене детска антология с поръка да я предложи на Александър Паскалев за издаване. Антологията излезе скоро под надслов „На ранина“ с означение на моето и на неговото име като съставители. Когато след време отидох при Паскалев да искам припадащата ми се половина от хонорара, оказа се, че Иван Арнаудов взел отдавна всичко от мое име. А целият хонорар беше 150 лева. Така се свърши моето всепрощение.“
Този откъс всъщност посочва истинския съставител на антологията. Още преди антологията да се появи, Чилингиров, в студията си „Детска литература“, отпечатана в три поредни броя на сп. „Учител“ през 1904 г., аргументирано посочва необходимостта от специално отношение към творчеството за деца и неговите творци. Той има самочувствието, че познава проблематиката – от гледната точка на автор на текстове за деца, от практиката на учител и като завършил висше образование по педагогика. Писателят споделя:
„Детската книжка според едни родители и учители е вещ, на която не трябва да спират поглед не само те, но и самите деца… А други гледат на детската книжка като на залъгалка… И всичко туй се прави, защото не е ясна на родителите великата роля, която играят детските книжки върху бъдещето на техните рожби, защото не схващат тяхното възпитателно влияние…“
Още със създаването на Дружеството на писателите за деца в края на 20-те години на ХХ в., Стилиян Чилингиров е един от най-дейните негови членове, а в края на следващото десетилетие става и негов председател.
Творчеството за деца на Стилиян Чилингиров, теоретичните му разработки, активното му участие в търсенето на форми за популяризирането на детската литература, би трябвало да станат обект на проучването на изследователите – педагози, литературни историци, библиографи. Стихотворенията, поемките, залъгалките, които той посвещава на най-малките имат място сред класическите образци в нашата литература.
© Румяна Пенчева
