Паметник на Патриарх Евтимий

Патриарх Евтимий е една от най-светлите фигури в нашата духовна, литературна и политическа история. Той се числи към „Търновската литературна школа“, чиито творби се сравняват с тези от „Златния век“ през Първото българско царство. Тази школа създала видни имена: едни работили в България, други – в Русия, в Молдавия, и трети – в Сърбия. Ог тази школа излизат: Киприян, митрополит Киевски, Иоасаф, митрополит Видински, Константин Костенечки и Григорий Цамблак.

Патр. Евтимий е ръководел цялата книжовна работа, която днес представя светлата страница от края на второто българско царство. Той е водил борба с ереси, при която се изтъкнал като голям авторитет по религиозни въпроси. От духовен вожд, какъвто е бил цели осемнадесет години (от 1375 до 1393 г.). той добива влияние и сила на политически и военен вожд от първа величина, какъвто не е записала нашата история. Словата му стават знаме, а животът и смъртта му – легенда.

Паметникът на Патриарх Евтими се издига на ъгъла, гдето се пресичат бул. Патриарх Евтимий и ул. Гр. Игнатиев.  Работен е oт скулптора М. Марков. Паметникът е издигнат след обявяването на анонимен конкурс през 1935 година от Столична община със съдействието на Съюза на дружествата на художниците в България. Сред представените 21 проекта комисия от 8 души присъжда първо място за Марко Марков.Подставката е полиран гранит, подобен на черен мрамор. Статуята е бронзова, висока 2.20 м. Общо паметникът има височина 4.10 метра. През 1937 година фигурата на Патриарх Евтимий е окончателно завършена, а на 1 ноември 1939 година в Деня на народните будители паметникът е официално открит на ъгъла между булевард „Патриарх Евтимий“ и ул. „Граф Игнатиев“ с голямо тържество и слово на прословутия кмет на София инж. Иван Иванов. На лицевата страна четем: „Евтимий, патриарх Търновский,“ а на западната е отбелязано, че паметникът е осветен през 1939 г. Скулпторът е одухотворил бронза: лицето и стойката на великия архиерей оживотворяват преживяванията му: мъка, величие, вяра. Пред нас изпъкват трагичните страници, описани от Григорий Цамблак, които разкриват трепетни часове от живота на архиерея: схващането ръката на палача, натоварен да го обезглави, а след това – раздялата с народа . .. „Дни на плач бяха ония дни!“