Отвъд картините. За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи
Изложбата Отвъд картините. За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи е многопластова, нетрадиционна и следва няколко линии. В основата ѝ е залегнал семейния архив, който Славка Денева завещава на СБХ през 1983, в последните месеци от живота. В експозицията правят впечатление различните канали за получаване на информация – пространни анотации на картините, витрините с артефакти – ръкописи, снимки, рисунки, внушителните постери с интересно поднесена важна информация.
Кураторите Антон Стайков и Свобода Цекова си поставят за цел да представят пред зрителя развитието на стила на двамата художници и възгледите им за живота и изкуството чрез документи, фотографии, рисунки и картини.
Основната линия в изложбата са картините – собственост на СБХ, и творби от колекциите на ХГ „Петко Задгорски“ – Бургас, ГХГ „Борис Георгиев“ – Варна, ХГ „Борис Денев“ – Велико Търново, ХГ – Добрич, ХГ „Илия Бешков“ – Плевен, ХГ „Илия Петров“ – Разград, ГХГ – Пловдив, ХГ – Перник, ХГ – Русе, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Галерия Инджов – Пловдив, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна и Иван Савов. В изложбата са показани портрети на Борис Денев и автопортрети на Славка Денева, военни пейзажи, пасторал, морски пейзаж. Могат да се видят характерните пейзажи на Денев от Велико Търново, както и работата на Славка Денева.
Другата линия в експозицията е „Отвъд картините“. Тя отбелязва стъпките на творците чрез въвеждаща документално-изобразителна част, наречена „Тематични гнезда“, в която са включени биографична фактология, снимки и архивни документи. Факт е, че не е запазен целият архив, но дори тази част, която е останала, е толкова богата и разнообразна, че изисква специално изследване. Авторите на изложбата възнамеряват да подготвят по-малки експозиции посветени на различни теми: войната, обучението на Борис Денев в Германия, пребиваването му в лагера в Дупница и други.
Структурната схема на изложбата следва биографичния принцип. Така зрителят се запознава с Борис Денев (1883–1969) – централна фигура в културния и обществения живот на България между двете световни войни, част от софийската артистична бохема, съпруг на Мара Грозева, дъщеря на виден индустриалец и кмет на София. Вижда живописеца, военния художник, изобретателя, есеиста, педагога.
Педагогът
Две основни грешки се правеха по-рано в обучението по този предмет: едната грешка бе, че рисуването преследваше само технически задачи…, а втората грешка беше, че при обучаването на малките деца в рисуване се изхождаше от „гледането на възрастните“, а не от „гледането на децата“… Техниката на детското рисуване е същото, каквото е граматиката за говора им. Както детето има непреодолимо влечение да говори преди още да може да изговаря правилно думите, така също то има влечение да рисува преди още да е овладяло техниката… Ето защо по-лесно е на децата да нарисуват железница или параход, отколкото лист на бръшлян… От детско гледище всичко може да се нарисува, щом като едно колелце с две точки и резка под него е човек, щом като разцепената до средатата кибритена клечка е човек, когато една хоризонтална линия с точка накрая и четири отвесни линии е четвероного животно, което с прибавка на характерните белези може да се преобърне на куче, котка, вол, кон и пр.
Борис Денев, в. „Развигор“, бр. 52/4 февруари 1922 г.
Връзки с колеги художници и участия в представителни изложби в чужбина
С ентусиазъм и лични средства Никола Танев, Борис Денев, Дечко Узунов, Иван Пенков, Иван Лазаров и Сирак Скитник създават една нова галерия в София, оформена по образеца на салоните в Академията за декоративни изкуства в Букурещ. През февруари 1927 на ул. „Търговска“ № 2 в София отваря врати „Галерията на Шестте“.
В писмо от 25 април 1923 г. Никола Танев пише: Хубав човек си ти, Денев, повече не мога ти каза.
Илюстраторът
В архива на Борис Денев има запазени писма от Кирил Христов, писани между 1927 г. и 1929 г. в Лайпциг. Те свидетелстват как се развива съвместната им работа по подготовката за публикуването на поемата „Чеда на Балкана“ в България:
Искам да изобразя през спокойни и през бурни дни (вземам за повод първата Балканска война – само първата! – най-идеалистическата, каквато някога сме водили) страна и народ в техните поетически особености. Ще ми бъде много драго, ако ти ми дадеш сътрудничеството си, като илюстрираш някои моменти от това мое централно творение.
Предоставяме още няколко цитата:
Не съм видял още всички илюстрации, но и по тези, които вече зная, ми е ясно, че ти си разрешил блестящо своята задача… (7 юли 1928);
Аз мисля, че рядко двама хора на различни изкуства са намирали толкова допирни точки в своята работа (22 април 1929);
Интересът пред тази книга, наистина, е двоен, макар на малцина от читателите да е достъпно и едното, и другото изкуство (8 юли 1929).
Не е известно художникът да е илюстрирал други творби на български писатели.
Темата за войната
Борис Денев напуска длъжността си на военен художник през 1925, като посочва: Не исках да се обвързвам изключително с военната живопис и понеже забелязах, че военните предпочитат пищните парадни картини, докато моите сюжети бяха само от бита на войниците.
Славка Денева (1929-1984) е художничка с чувство към съвремието, чиято дейност има много метафори и прояви. Славка Денева расте в семейния дом на улица „Шипка“ 18 сред музика, книги, домашни представления, заобиколена от интересни личности и картините на баща си. Втората световна война и бомбардировките над София прекъсват безгрижното ù детство. Новият строй, установен в България след Деветосептемврийския преврат през 1944, съдбовно променя живота на семейство Деневи. Зрелите години на Славка преминават изцяло в периода на социализма. В началото е дъщеря на „враг на народа“, а по-късно е квалифицирана като „особнячка и маргинал“. Но зад стените на дома си Славка гради своя свят.
Грижи се за майка си и баща си до края им, обгражда се с кръг от близки приятели, с които споделя радостта от интелектуалното общуване. Въпреки ограниченията на системата и материалните затруднения, в които живее, тя се развива като автономен художник със собствен разпознаваем стил. Превежда класически и съвременни литературни и философиски текстове от и на английски, немски, френски, чешки, гръцки. Полиглот, но и личност, която разбира своята творческа мисия като самота, уединение и дискусия в тесен приятелски кръг (Сирма Сарафова, Лика Янко, Костадинка Цветкова, Дора Кънчева, Глория Христова, Иван Савов и други).
Изложбата, посветена на двама художници – баща и дъщеря – осветява някои аспекти от живота на театър Фукара.
Този театър действа активно в дома на семейство Деневи от началото на 60-те до началото на 80-те години на 20 век. Театър Фукара е социален, автобиографичен, ироничен, дори абсурдистки театър. Само ще припомним, че още през 1924 г. Борис Денев създава първия български куклен театър и музикалния състав – Бръмбъзъците, в който виждаме имената на известни български художници, като: Константин Щъркелов, Сирак Скитник, Никола Танев, Александър Божинов и др.
Изложбата е съпроводена с луксозен каталог, в които са представени материали, отразяващи основните етапи в творческото развитие и житейския път на тези талантливи художници. Антон Стайков и Свобода Цекова са автори на текстовете, а графичния дизайн и обработката на архивните кадри са дело на Свобода Цекова. Иван Савов е консултант, а Пламен В. Петров научен консултант.
Специалният изложбен дизайн –дело на Стефан Гаджовски – е въздействащ и динамичен. Изложбеното пространствона „Шипка“ 6 е преформатирано и превръща изложбата в неповторимо и запомнящо се изживяване.
Изложбата ще може да бъде разгледана до 14 юли 2021 г.
***
КАК СЕ ПИШАТ ПЕЙЗАЖИ
Борис Денев
Мнозина мислят, че писането на пейзажи в природата създава само удоволствие на художника и не подозират, че покрай радостта от работата, има доста тревога и мъка. Набелязвам нещо именно за тревогата и мъката, която срещам при писането на пейзажи.
С особена радост и нетърпение тръгвам да пиша сюжет, намерен предварително, защото в такъв случай мога да отида на мястото по-рано от нужния час, да обмисля спокойно задачата си, да си приготвя спокойно боите и платното. Тогава липсва нервното бързане, което произлиза от страха, че скоро слънцето ще замине, че цветовете и настроението на пейзажа ще се изменят.
Но случва се, че когато с най-голяма радост отивам на избраното място, изведнъж оставам неприятно изненадан; сюжетът ми се вижда неинтересен, съвсем друг, като че вътре в мене е станала някаква промяна или пък някои външни явления са променили съвсем настроението на пейзажа.
В такъв случай изпитвам едно доста неприятно чувство на безсилие, на безпомощност. Тогава зарязвам сюжета и се започва едно скитане, катерене, слизане с товара от бои, платна и статив и ако попадналите сюжети не задоволяват напълно, дохожда едно мъчително колебание, дали да започна работа с риск да зяносам платното, боите и времето, или да продължа диренето.
Всеки пейзаж представя нова задача за разрешение. Към мъката за търсене разрешението на тази задача се прибавят, в повечето случаи, и други външни, така да ги нарека, трудности: представете си студа, който вкочанява ръцете, краката и втвърдява боите; представете си случайно завалелия сняг или дъжд, които покриват палитрата и платното! – представете си голямата горещина и силното слънце, които правят да се разтекат боите по палитрата, мухите да се залепват по боята или отвратително да жилят ръцете и краката; прибавете при това и вятъра, който се стреми всеки миг да обърне платното или да го засипе с прах, който люлее постоянно палитрата или внезапно я залепва о дрехите; прибавете промяната на времето, когато се появяват ту слънце, ту облаци…
И въпреки това трябва да се бърза, защото слънцето си отива, цветовете, осветлението и настроението постоянно се менят, а картината трябва да се свърши, защото същото настроение в природата едва ли ще се повтори.
Ако пък ми се случи да работя на улицата (пази Боже на пазар!), тогава се появява нова напаст: веднага бивам блокиран от тълпа любопитни, които запитват, коментират, запушват гледката; натрупват се и цял орляк деца, които се спречкват, боричкат, стъпват в боите или обръщат платното, – изобщо неща, които действуват много добре на нервите.
Както и да е, работата се завършва и тогава мислите, че настъпва едно радостно самодоволство? Да, но само понякога, когато си мисля, че работата е удачна. а това, признавам си, не е всякога: във всяка една работа има нещо несполучено и това несполучено се обръща на едно червейче, което гризе вътре!
И ако несполуката е голяма, картината ми става мъчител, трябва да не я гледам или да я унищожа. (Ако в ателието на някой художник видите обърнати картини, знайте, че тези картини са мъчители на художника, обърнал ги е, за да не го мъчат.)
Но и при работа, считана за напълно сполучлива, остава пак тревога: как ще изглежда картината на закрито, в стаята? Често съм бивал неприятно изненадан, че картината в стаята не изглежда тъй, както е изглеждала на открито, защото боите в стаята не изглеждат такива, каквито изглеждат под открито небе. Затова, когато се завръщам след работа на открито вкъщи, не бързам да открия картината, за да мога някак да отдалеча неприятната изненада. Досега съм направил хиляди пейзажи и всеки пейзаж е бил и радост, и мъка.
© д-р Малина Димитрова
