Недялко Месечков. „Вечната и святата” от Е. Багряна, София, 1927 г.

В края на 1927 г. се яви стихосбирката на Е. Багряна – „Вечната и святата”. Първото впечатление, което остава след прочитането на стихотворенията е искреността на тона и художествената простота. Багряна не търси средствата, за да се натрапи на читателя, те идват у нея непосредствено от самото изживяване. Настроенията и мотивите са разнообразни, но са подчинени на едно вътрешно единство. Във „Вечната и святата” витае духът на българката, вярна щерка на майката-земя:

Може би съм грешна и коварна,
може би сред път ще се сломя –
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.

Багряна владее техниката на стиха до безукоризненост. Нейният стих е музика, в която трепти сърце, препълнено с мъка и любов. Нищо пресилено и нагласено няма в позицията ѝ. Напротив. Всеки един къс открива сълза, откъсната направо от сърцето на авторката. Образността за един автор е голямо преимущество. Това у Багряна не липсва. Нейните образи са прости, но ясни. Чувството е стегнато и не избива в сълзлива сантименталност. Стихотворенията на народни мотиви са сполучливо долавяне на народната същност. Главният мотив в поезията на Багряна е любовта. На тоя мотив са създадени много стихотворения. Мъката по избрания, заминал на гурбет в друга земя.

Вечната и святата разкрива ядката на българската волнота, скитницата, непокорната – родната сестра на вятъра, на водата и виното, за която е примамница непостижното, просторното, дето все сънува пътница – „недостигнати, ненадминати” – в нея трепти духът, в който гори пламъкът на непокорността и стихията на земята ни. Стихотворенията като „Interieur”, “Стихии”, „Потомка”, „Пасторал”, „Мъдрост”, „Моята песен” и др. са ценности не само в поезията на Багряна, но и в цялата лирика на младите ни поети.

в. „Бургаска поща”, г. 3, бр. 560, 13 март 1928 г.