Национален младежки конкурс за литературнокритическо есе – второ издание

Spread the love

В края на м. декември 2022 приключи второто издание на Националния младежки конкурс за литературнокритическо есе по проект  Дигитална библиотека „Българска литературна критика“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ с дог. № КП-06-ОПР 05/11 от 17.12.2018 г. Както и в началното си издание, конкурсът бе насочен към ученици от първи и втори гимназиален етап (VIII – XII клас), като всеки участник трябваше да представи по едно есе с литературнокритическо съдържание по избрана от него тема (автор, произведение). Цел на конкурса и във второто издание бе да стимулира създаването на собствен литературнокритически текст, като отграничи есеистичното писане от интерпретативното, да предизвика интереса на учениците към литературната критика като културно явление. Текстовете се рецензираха отново анонимно от петчленно жури от специалисти литературоведи от Института за литература при Българска академия на науките, които определиха по една първа, една втора и една трета награда във всяка от възрастовите групи. Сред водещите критерии в оценката на разработките бяха ясно изразената лична позиция, социалната актуалност на възгледите, умението за композиране на текст и аргументиране на тезите, лексикалното богатство, добрият правопис. Важен подход в оценяването бе отличаването на есето от интерпретативното съчинение, преценяването на умението за превръщане на художествения текст не в предмет на анализ, а в „повод“ за критикоесеистичен текст, в аргумент на собствен възглед, рефлексиращ, опоетизиран, лиризиран чрез споделеното вчувстване, диалогизиращ. Впечатление на комисията направи и интересът на учениците към творби извън учебната програма, както и към творби на млади, утвърждаващи се автори.

Национален младежки конкурс за литературнокритическо есе по проект „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ с дог. № КП-06-ОПР 05/11 от 17.12.2018

В двете възрастови групи се състезаваха общо 84 есета на ученици от София, Варна, Пловдив, Враца, Сливен, Благоевград, Казанлък, Силистра, Велинград, Добрич, Габрово, Асеновград, Шумен, Монтана, Берковица, Гоце Делчев, Хасково, Велико Търново, Самоков, Главиница, с. Слащен и др. Във второто издание се включиха нови училища от населени места, не взели участие в първото издание на конкурса, което показа разширяващата се популярност на инициативата. Текстовете и сега впечатлиха с тематично многообразие, вдъхновено от класически и модерни творби: вниманието продължават да задържат „1984“ на Оруел,  Екзюпери и „Малкият принц“, Сервантес и „Дон Кихот“, Флобер и „Мадам Бовари“, Балзак с „Дядо Горио“, Суифт и „Пътешествията на Гъливер“, „Крадецът на книги“ на Зюсак, които на рафта с любими книги този път се оказаха редом с „Полет над кукувиче гнездо“ на Кен Киси, „Малки жени“ на Тереза Мей Олкът, „Никога повече“ на Колийн Хувър, „Метрополис“ на Теа фон Харбу, „Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров, Рей Бредбъри с „Вино от глухарчета“, Селинджър със „Спасителят в ръжта“ и баналността на злото (в езика на Аренд), „Кратка история на любовта“ на Влад Ривлин, „Деца играят вън“ на Георги Данаилов, „Слизането на Христос в ада“ на Рилке, „Мъртви души“ на Гогол, писма и стихове на Емили Дикинсън, екологично метафоризираната философска проза на „Зелените деца“ на Олга Токарчук.

Подобаващо внимание отново е отделено на различни поколения класици в прозата и поезията ни: Иван Вазов, Елин Пелин и Йовков, Алеко Константинов и Ангел Каралийчев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Никола Вапцаров, Атанас Далчев, Христо Фотев, Петя Дубарова, Ефтим Ефтимов, но и на утвърждаващи се поети като Женя Кънева.

Трудно е да се обхване в няколко реда богато нюансираното разнообразие от теми и сюжети, вдъхновили есетата. Сред акцентите се открояват ценностните дилеми в Димитър-Талевата вселена „Железният светилник“ и Димитър-Димовия индустриален епос „Тютюн“, спасителната вяра в обезсмъртяващото изкуство, етическата сублимация на човека през и чрез страданието, отчаянието и прошката, етическата сублимация като философска у твореца и неговото просветление-себенамиране, нирванното еклипсиране със себе си, високите и ниските пространства в националната ни литература и идентичност, постоянно разтварящите се социални рани, превърнали се в художествени импулси – на женската еманципация, скритите домашни драми, войната, динамичната социална йерархия. Цял малък корпус текстове се обединяват около понятието за свобода, застанало върху несигурния баланс между конформизма и индивидуацията, върху колебливото разбиране за нормалност и лудост.

Please wait while flipbook is loading. For more related info, FAQs and issues please refer to DearFlip WordPress Flipbook Plugin Help documentation.

Понятието за етично е проблематизирано чрез още един труден баланс-опозиция етично – естетично в „Мадам Бовари“ и „Албена“, и още – чрез етоса у детето (в „Деца играят вън“). Динамиката на поколенческата опозиция и приемственост е тема в текстове за Ботев, Славейков, Талев, Георги Данаилов. Водеща в голяма част от есетата е и ценностната опозиция духовно – вещно, видимо – невидимо, активирана от усещането за битово-предметното изобилие на днешния български юноша. Интересен акцент в немалко текстове е нюансираният поглед към социалистическото общество – било през сатирата на Стратиев, било през критиката на „капиталистическия морал“ в индустриална България на Димитър-Димовия „Тютюн“. „Магистрална“ е темата за езика и общуването, за магико-демиургичната сила на думите и възможностите на новата изразност на емоджитата и „маймуницата“. Любовта естествено събира богат речник от състояния-значения, обходени оригинално по стълбица от букви и текстове, тя определя най-много и най-разнообразни интерпретации на своите художествени лица – от сатирично-иронични и прозаично-прагматични през трагично-елегични и идеализиращо-митотворчески до философски просветляващи и откривателски. Немалък е интересът към творческите образи на смъртта – тя е „повествовател на живота“, импулс към провидчество, към спасително доминиране на духа.

Понятията идентичност и търсене, рационално и несъзнавано, център и периферия достигат високо философско напрежение в есетата за Хесе, Кафка, Булгаков, за Олга Токарчук, за Емили Дикинсън, за Здравка Ефтимова, за Петя Дубарова и Мат Хейг – те рефлексират лирически чрез явленията на отчуждението, самотата, алчното и безкористното съчувствие, възможната-невъзможна метаморфоза, управляването на и чрез екзистенциалния избор. Впечатлява умелият подход на паралела, закономерен за есето – както между отделни текстове, така и между творби на различни изкуства – живопис, скулптора, кино, музика; изобщо подчертано е вниманието към структурата – и на собствения, и на художествения текст, вдъхновил конкурсната разработка.

И не на последно място трябва да се отбележи, че конкурсът за младежко литературнокритическо есе за втори път се оказа истинско предизвикателство за читателите оценители – както с идейната оригиналност и композиционната находчивост на конкурсните работи, така и с известната жанрова „хибридност“ на текстовете и объркването на „типа“ на аргументативната архитектура, при което високоерудираното интерпретативно съчинение понякога заплашваше да „затъмни“ качествата и дори да подмени същинското със своя лирически патос есе.

© Александра Антонова, Ръководител на проекта

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Retype the CAPTCHA code from the image
Change the CAPTCHA codeSpeak the CAPTCHA code
 

error: Свържете се с нас.