„Наше село” – весели разкази от Константин Гълъбов, издание на „Хемус”

Spread the love

Ето една книга, която действително развеселява, която непринудено възбужда смях. Но този смях не е тривиален, нито е просташки, а е примесен с едно особено чувство на симпатия и лека тъга по идилични места, люде и случки, макар останали не толкова далече зад нас и макар, в известни варианти, да не липсват съвсем и сега, на същото и на други места. Защото времената се менят, менят се и людете, мени се и обстановката, ала човешката душа, с всички скътани в нея заложби към добро и зло, към закачки и пакости, остава същата, вечна човешка душа. И въпреки, че в наслова на книгата, „Наше село”, се крие едно, съзнателно или несъзнателно, желание – да се представят или да бъдат схванати всички тия образи и случки като специфично, неповторимо по време и място, все пак читателят има чувството, че всичко това може да стане навсякъде, в „наше село” и във „ваше село” – обстоятелство, което дава още едно положително качество на книгата.

Всички тия люде, чийто ум не търси да проникне в тайните на битието или на земята, в която са забити техните дълбоки корени, нито във верния смисъл на междулюдските отношения, а минават, сякаш с гъдел в сърцето, по външните ръбове на всекидневието, – всички те ни са тъй познати и тъй близки. Може би с друг външен облик, с друг темперамент и с други обноски – но те са още тук, около нас или малко по-далече от нас; всичко, което е променено в тях, е наложено от промените на декорите и от онова, което предвзето, купешки наричаме bon ton…

Още едно отрадно нещо има в книгата на Константин Гълъбов, което щастливо го отличава от други подобни книги, съзнателно дадени и спокойно приети като непретенциозни; то е, че авторът си е послужил със средствата на диалекта, дотолкова, доколкото все пак е принуден да даде на работите си известен локален колорит. Ала той е чувствал вярно, че средствата и възможностите на диалекта, колкото любопитни, подкупващи и забавни изпърво, стават толкова по-досадни и по-отблъскващи, когато избият в умишлена маниерност, когато цялата тежест на хумора бъде сложена само и единствено върху тях.

С това Константин Гълъбов е спасил от несериозното отношение на читателя своите „весели” разкази, дадени с един стегнат, сведен до крайна простота, но извънредно образен и облъхнат с незлобива ирония стил.

Димитър Стоевски, в. „Огнище”, г. 2, бр. 11, септември 1938 г.

Please wait while flipbook is loading. For more related info, FAQs and issues please refer to DearFlip WordPress Flipbook Plugin Help documentation.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Retype the CAPTCHA code from the image
Change the CAPTCHA codeSpeak the CAPTCHA code
 

error: Свържете се с нас.