Музите на Йохан Волфганг фон Гьоте

Spread the love

Йохан Волфганг фон Гьоте се радва на популярност още като млад. На тридесет години вече е министър. За мъжете било висока чест да общуват с него. А жените въздишали щом германският поет отправи погледа си към тях. Обичал да флиртува с нежния пол и често отношенията се задълбочавали. Извън славата си е красив, талантлив, общителен и… влюбчив. Той самият казвал: Любовта за един миг може да ти даде това, което с труд не винаги можеш да постигнеш за цял живот.

Първата любима жена на Гьоте е Гретхен, която завихря поетичното му вдъхновение. Този образ го преследва през целия му живот, дори в зряла възраст му служи за муза. Обезсмъртява я във „Фауст“. До такава степен идеализира тази жена, че немците я възприемат като свой женски типаж. Среща я, когато е на петнадесет години, а тя е малко по-голяма от него. Тя не позволявала на младия поет никаква фамилиарност.

Една вечер, в компания с други млади мъже, сред които е и Гьоте, се наложило да пренощува в дома на негов приятел, заради проливен дъжд. Истина е също, че големият писател се е страхувал от баща си да се прибере в този късен час.  Тогава Гретхен положила русата си глава на рамото на Гьоте и заспала. Скоро и той се унесъл. На сутринта тя се отнасяла към него изключително любезно и дори му стиснала продължително ръката. Това е единствената им близост. Младият Гьоте бил напълно уверен, че жената е негова…

Скандалното пренощуване на компанията в чуждия дом, донесло разочарования на влюбения Гьоте. Намесили се властите, започнало следствие, разпити. Привикали и Гретхен. Тя заявила, че Волфган за нея е дете и неин по-малък брат по душа. Това разбило сърцето на Гьоте и го хвърля в неутешима скръб. Години наред той страдал и плакал, дори написал „мадригал“. Всичко – напразно… Накря на тази история решил да се откъсне от дамата на сърцето си и заминал за Лайпциг, за да учи в университет. Съществуват хипотези, че Гретхен не е съществувала, а е само плод на неговото въображение.

Втората му любов е Кетхен. Ето как я описва Гьоте в едно свое писмо до свой приятел: Представи си девойка хубава, но не с много висок ръст, с кръгло, приятно, макар и не особено красиво личице, с непринудени, мили очарователни маниери. В нея има много простота и нито капка кокетство. При това тя е умна, макар и да не е получила добро възпитание. Нея срещнал в Лайпциг, където се записал студент. Тя също е няколко години по-възрастна от него. Кетхен е дъщеря на собственика на ресторант – Шьонкопф.  В ресторанта се хранели студенти, а Кетхен разнасяла храна и вино. Отношенията им първоначално се установили като приятелски, но скоро влюбчивият Гьоте, започнал да ревнува момичето. Дори правел сцени. Докато търпението на Кетхен се изчерпало и тя приключила всякакви отношения с ревнивия и талантлив Гьоте.

Той дълго ѝ се молил, но тя останала неприклонна. Тогава младият мъж давел мъката си в чашката с вино. Скоро се разболял и се завърнал при родителите си във Франкфурт. Искал да забрави… И тук душата му не намерила спокойствие. Научил, че Кетхен се е омъжила за мъж, с който той самият я е запознал. Отчаян и сломен, той ѝ пишел всеки ден писма. Упреквал я или пък искал прошка за ревността си. Изпадал в най-нежни чувства и изпращал горещи любовни изповеди. Вие сте моето щастие! Вие сте единствената от жените, която аз не мога да нарека приятелка, защото тази дума е твърде слаба в сравнение с това, което чувствам. Отново напразно.

Тогава Гьоте пише пиеса – първото му драматично произведение. В нея разказва за драматичните отношения с Кетхен. Пиесата носи заглавието „Капризите на влюбения“. До днес тя е един от ценните документи за литературните историци в Германия.

Големият писател се възстановява и отива в Страсбург да изучава правни науки. Често ходел на танци под открито небе и даже вземал уроци. Мъжът, при който се учел имал за нещастие две дъщери – Люцинда и Емилия. И както често става Гьоте обикнал Емилия, тя пък обичала друг… А Люцинда се влюбила в големия писател… Сложната ситуация наложила Гьоте да прекъсне с танците и да напусне този дом. На вратата го изпратила любимата Емилия, която на изпроводяк го целунала дори. В този момент се появила Люцинда и извикала на сестра си: Махни се! Не за първи път ти ми отнемаш човека, който ме обича и когото обичам. Аз съм откровена, чистосърдечна и всеки си мисли, че веднага ме е разбрал и ме пренебрегва, а ти си хитра, коварна! Люцинда изпаднала в нервна криза и говорела тежки клетви. Изплашен Гьоте хукнал да бяга…

Федерика

Скоро в живота му се появява Фредерика, която го завръща към поезията, на която той  е обърнал гръб. Фредерика е дъщеря на зозенхаймския свещеник Брион. Когато двадесетгодишният Гьоте е студент в Страсбург, един слънчев ден, решава да обиколи околностите извън града с кон. По време на разходката си среща Фредерика и веднага усетил, че тя завинаги ще остане в сърцето му. В душата на момичето също припламнали искри. Скоро момичето от село пристигнало с родителите си в Стразбург, където Гьоте вече се движел в отбраното общество. Станало ясно невъзможността на техните отношения. Гьоте не дръзнал да се ожени за дъщерята на бедния пастор. Двамата се разделили, а Фредерика останала до края на живота си неомъжена. Починала на преклонна възраст. Гьоте дълго носел в душата си образа за нея и чистата ѝ ангелска душа.

Следващата дама на сърцето му е Шарлота Буф, или както той я нарича Лота. Тя вдъхновява доктора по право да напише безсмъртното си произведение „Страданията на младия Вертер“. В него той описва подробно отношенията си с тази прелестна жена. За съжаление сгодена за приятеля му Кестнър. Тогава Гьоте мислел дори за самоубийство, имал богата колекция от оръжия и кинжал. Но и трудно можел да посегне на живота си. Единственият изход, който видял е да се отдалечи от дамата на сърцето си. И заминал без дори да се прости с нея и съпруга ѝ, пред когото не криел чувствата си. Като плод на тези страдания се ражда и неговият герой Вертер, който за разлика от Гьоте се самоубива.

Шарлоте

Сред младите хора по онова време се  появява „модата Вертер“. Те носели син фрак, жълта жилетка, боти. Вертерската мода включвала и някои аксесоари – ветрила, бонбониери, табакери. Образът на Вертер предизвиква дори вълна от самоубийства сред младите. Известният философ и поет Г. Лесинг дори пише на Гьоте  неодобрително писмо, в което го съветва да добави нравоучителен край, за да се спре с подражанието. Би било жалко, ако поне веднъж в живота си всеки от нас не е имал момент, в който „Вертер“ му се е струвал написан специално за него, казва след време Гьоте.

След много години животът отново среща писателят и Лота, вече възрастна жена – отдавна загубила мъжа си. А Гьоте живеел във Ваймар и я приел за среща. Тя имала някакъв вероятно тик – „тръскала си главата“. Когато си тръгнала Гьоте отронил: В нея още много нещо от предишната Лота е останало, но това тръскане на главата! И аз така страстно можех да я обичам някога! И заради нея бягах отчаян в костюма на Вертер! Непостежимо, непонятно…

След редица срещи и раздели, между които е Герок, нежната Лили и Шарлота Фон Щайн, Гьоте минал под венчило. Жена му не била красавица и обичала чашката. Съвремениците му често се питали как този талантлив и красив мъж може да се ожени за такава жена.

Веднъж Гьоте се разхождал в градината на Ваймар. 1778 г. Спряла го една едра на вид германка. Представила се като Христина Вулпиус, сестра на известния на времето автор на книги Риналдо Риналдини. Едрата дама помолила Гьоте за ходатайство, да бъде назначен брат ѝ на служба. Гьоте по това време е министър. Незнайно как тя възбудила желания в поета и той я придружил до дома ѝ, уж за да уговорят подробности по назначението на брат ѝ. Срещите между двамата ставали все по-често и Христина се оказала бременна. Гьоте бил принуден да се ожени за нея, макар подигравките на хората от обкръжението му. По-късно тя му родила син. Ваймарският херцог искал да спаси писателят, но не успял.

Съпругата му е добра домакиня и поддържала къщата. Предпазвала съпруга си от авантюри. Страстта ѝ към алкохола, обаче надделявала – порок, наследен от баща ѝ.

Съпругата

Често в къщата на Гьоте се стигало до семейни свади. Литературните историци на Германия твърдят, че въпреки порока ѝ, той е обичал жена си и това се вижда в писмата му до нея. В едно писмо ѝ пише, че съжалява че не е взел със себе си някои от нейните вещи, за да я чувства по-близо до себе си.

Легендите разказват, че Гьоте се оженил за Христина от благодарност. Когато войската на Наполеон заела Ваймар, в неговата къща се вмъкнали няколко войници. По време на разгрома едва не убили писателя. Гьоте се спасил само благодарение на мъжеството и смелостта на Христина, която очевидно се се сбила с тях. Затова той минава под венчило със смелата жена след петнадесет години отношения без брак.

Макар и женен, мъжът си остава ловец. И скоро сърцето на Гьоте е завладяно от интересна и грациозна жена, по-късно съпруга на романиста  Арним. Тя е Бетина Фон Арним, която „била по-скоро демон, отколкото жена“, в нея живеела някаква лудост . Новата дама на сърцето му го отвлича от многобройните житейски грижи, пишела му дълги писма и го въвежда в царството на поетичните видения. Тя всеки ден посещава дома му. Дори отишла с Христина на изложба. Между двете започнали караници и скоро Гьоте отказвал да я приема в дома си. Под нейно влияние пише и преработва своя „Фауст“. Интимните им взаимоотношения се задълбочават и за това разбира Христина. Скоро съпругата изгонила вдъхновителката на мъжа си.

Вероятно Бетина не е последното му сърдечно увлечение по време на брака му. Съпругата на Гьоте умира след тежки епилептични страдания през 1816 г. и тогава в сърцето му настава скръб. Дълго няма жена около него.

Самотата и мъката му прогонва Мина Херцлиб, осиновена дъщеря на  книжаря Фроман. Тя обиква поета, той написва сонети и роман – „Сродство на душите“, в който описва чувствата си към нея. Близките на момичето я изпратили в пансион, за да я спасят от възрастния мъж.

На 65 г. той се среща с очарователната Мариана, съпруга на банкер. Той отново се влюбва и двамата съвсем забравят голямата им разлика във възрастта. Мариана му пише писма с особен шрифт, който само Гьоте разбирал. Кореспонденцията им продължила седемнадесет години. Месец преди смъртта си Гьоте ѝ върнал писмата и стихотворенията посветени на него.

Накрая се появява осемнадесетгодишно момиче – Улрика Фон Левецов. Тя така се влюбва в него, че скоро пожелава да се омъжи за поета. Любовта е  непреодолимото желание да си непреодолимо желан, казва той.

Гьоте е само на крачка да мине за втори път под венчило. Но съветите на Ваймарския двор го отклоняват от това намерение. Никой не прониква дълбоко в душата на поета и не разбира, че той иска да увенчае старческата си глава с венеца на младостта. Момичето сякаш му е изпратено от съдбата като дар за неговата гениалност. Двамата в крайна сметка не минават под венчило.

Улрика, след неговата смърт, остава неомъжена. Преди да почине през 1899 г. на 96 г. често споменавала името му. Чувствата не мамят. Мамят само съставените по тях съждения ни уверява гениалният писател.

©  Мирела Костадинова

error: Свържете се с нас.