Младежката организация на женското дружество „Добродетел“ в Русе

Женските истории и биографии са особено важни за разкриването на случването на женското движение. Биографичният метод в историческите изследвания спомага за хуманизирането на историята – противопоставя се на генерализации, които третират миналото като пространство и време без хора. Анализът на един живот през призмата на историка на женските движения – би очертал житейските траектории, по които жените с различен социален произход, образование и професия стигат до осъзнаване на необходимостта от общи действия за решаване на „женския въпрос“ и еманципацията на женския пол. Макар и субективно, една житейска история представя миналия човешки опит по-достъпно, предизвиква емпатия, помага да се справим с разбирането на отдалечени исторически епохи и събития. Опитът и репрезентациите на жените заслужават да влязат от официалния исторически наратив.

Благотворителността е дейност, която обикновено се свърза с историческата активност на жените, но до ден днешен както традиционните историци, така и историчките, работещи в полето на историята на жените и взаимоотношенията между половете, сме длъжници на онези общественички, които са посветили целия си живот на благотворителната дейност. Затова тук ще се опитам да обобщя информацията, която успях да събера за личностите, свързани с благотворителността, в рамките на младежкото женско движение на Българския женски съюз (БЖС)¹.

Историята на русенското женско благотворително дружество „Добродетел“ е нееднократно споменавано, но и недостатъчно пълно разглеждано като се има пред вид устойчивостта, размерите на неговата дейност, както и значението му за подобряването отношението към жените в българското общество в периода на Третото българско царство. Тук няма да се спирам на различните многообразни прояви на дружеството в обществения живот на града: поддържане в продължение на 50 години на професионално девическо училище, многобройни професионални (шивашки) и езикови курсове, детска градина, сиропиталище, „старопитал“, домакинско-майчинско училище с детски ясли, ученическа трапезария и пр.² Русенското дружество е едно от най-многочислените сред членуващите в националния БЖС. Членският му състав от 71 души през 1906 г. нараства на 171 през 1924 г., достига 520 души през 1928 г. и 543 – през 1930 г.³ То е едно от най-големите дружества извън столицата през цялото си съществуване. Като част от БЖС членуващите в дружеството жени (особено тези в настоятелството), наред с благотворителната си дейност, работят за положителното приемане на т.нар. „женски въпрос“ от русенското гражданство. Основното в инициативите на организацията са грижите за девойките и жените чрез осигуряването на възможност за образование и професионална реализация. В нея се включват не само жени, свързани (главно като съпруги) със стопанския, политическия и интелектуалния елит на града, но и учителки.

Женското движение е социално движение, чиято цел е чрез колективни действия да се постигне еманципация на женския пол. Дейността на женските дружества представлява смесица от благотворителност и социална дейност. Социалната дейност е организирана форма на обществен живот, която обединява хора за благотворителни каузи, като същевременно възпитава социално чувство. За да гарантира приемственост, чрез своите дружества БЖС се насочва към младото поколение, към приобщаване на образовани момичета за осъществяването на своята широка социална дейност.

През 1925 г. на поредния конгрес на Международния женски съвет във Вашингтон, като един от важните за женското движение въпроси е посочен привличането на младите момичета в женските организации.⁴ (Женски глас, г. 27, бр. 12, 1 април 1930 г., с. 2)  В обширна статия в органа на БЖС една от активистките му – Рада Петрова – обяснява необходимостта от обръщане внимание и навременното изграждане на подходящ, нов мироглед у формиращите се характери на девойките.

 „Тъй бавен и нерадостен е успехът на женското движение у нас и такъв ще остане тoй до тогава, докато кръга на нашата организирана дейност влючва само зрелите по възраст с тяхната предубеденост по отношение на всяка новост.“ ⁵ (Женски глас, г. 27, бр. 15-16, 15.05.1930, с. 4-6)

Не е случайно, следователно, че в началото на 30-те години на ХХ век БЖС предприема действия за организирането на младите момичета: „Съзнавайки голямото значение от организирането на младото момиче, излязло от училище, за да даде полезна работа за своето самоусъвършенстване и за благото на страната, съюзът взе през 1930 г. инициатива и основа като секция при себе си „Младежко женско дружество „Свежа струя“.“ (БЖС 1931: 115)

Чрез вестника на БЖС „Женски глас“ вече организираните момичета в София се обръщат към своите връстнички в страната,: „Не бива да забравяме, млади български гражданки, че и жената — майка или не — далеч от всяко желание да се отклонява от призванието си на такава, чувствува ясно или смътно необходимостта да развие преди всичко собствени дарби и способности, а така, с достойнство да внесе своя дял в общото социално сътрудничество, част от което е само материнството.“ (Женски 1930: г. 27, бр. 15-16, 15.05.1930, с. 8)

През м. юли 1930 г. в Кюстендил се провежда XXIV конгрес на БЖС. Той приема резолюция за „Привличане на младежта към съюза“, в която се изисква всички съюзни дружества да положат максимум усилия за привличане „младите сили в съюзните редове и организирането им, било като непосредствени членки на съществуващите вече женски дружества, било като млада секция към същите“. Посочени са пътищата за осъществяване на тази резолюция: чрез непосредствено влияние на „организираните майки“ върху собствените дъщери, чрез непосредствено влияние на „организираните жени“ върху младежта в професионалните училища във връзка с грижите за тяхната икономическа независимост, чрез непосредствено влияние на същите върху младите работнички във връзка със застъпничеството на женските организации за подобряване положението им на работното място и чрез общуване с млади интелигентни жени и възможно влияние чрез началата на авторитетно приятелство. (Женски, г. 28, София, 15.09.1930 г., бр. 1-2, с. 4)

След честването на 30-годишнината на БЖС (юни 1931 г.) и в Русе е основана младежка организация. Русенският „Пчелен отряд“ е създаден след младежкото женско дружество „Свежа струя“ в София и след младежките женски дружества от първата половина на 1931 г. към съюзните дружества в Кюстендил, Нова Загора, Самоков. (БЖС, 1931: 115). В изпълнение на възложената от страна на БЖС задача за организиране на младежки секции към съответните женски дружества, „Пчелният отряд“ (1932 г.) в Русе е поставен под ръководството на Тонка Просеничкова⁶, дългогодишна настоятелка и касиерка на „Добродетел”. (ДА – Русе, ф. 361К, oп. 1, а. е. 8, л. 232; Женски, г. 29, бр. 17-18, 25.06.1932: 7). В окръжно до дружествата в страната от ноември 1933 г. русенската младежка група е давана за пример на другите женски организации– с „буден живот, планомерна работа и стегната организация“ (Женски, г.31, 5.12.1933, бр.3-4, с.7). През 1939 г. общият брой на момичетата, участващи в младежките групи на женските дружества в страната е 883, обхванати в 22 младежки организации. (Женски, г. 37, 1.11.1939, бр. 1-2, с. 7)

Съхранените във фондовете на Регионален исторически музей – Русе снимки на „пчеличките“ илюстрират част от дейността на младежката секция. Получено в музея дарение от русенския гражданин Ангел Панов⁷ ми помогна да открия повече имена на участничките в групата. Обикновено в общи снимки може да бъде разпознат единствено притежателят на снимката, респ. дарителят. Благодарение на сестрата на дарителя – Здравка Панова, на част от снимките бяха идентифицирани почти всички момичета⁸. Записаните имена дават информация за социалния състав на включените в нея участнички: тук са дъщери на търговци, учители, момичета вече с професия („Беба аптекарката“).

Момичетата, членуващи в настоятелството на младежката група през 1936 г. са Цветанка Радева, Грета Бакалова, Здравка Панова, Янка Болярова, Живка Даверова. (вж № 1 снимка към текста). След дебати сред дружествата представителки/делегатки на младежките секции участват в работата на конгресите на БЖС. През 1934 г., на XXVIII конгрес в Бургас (8–11 юли) наред с петте делегатки на „Добродетел“ е и пратеничката на секцията „Пчелички“ – Дора Кънчева. Освен русенското, само още 4 младежки дружества изпращат свои представителки на конгреса (Женски 1934, г. 32, бр. 1-3, с. 6). През 1935 г. в Самоков, 1936 г. в Плевен и през септември 1937 г., съответно на XXIX, ХХХ и XXXI конгрес русенските „пчелички“ са представени от Ц. Цветкова, М. Трифонова и Виктория Казанджиева, и Надя Крушкова. (Женски 1935, г. 33, бр. 4-5, с. 2; Женски, г.33, бр. 18-20, с.3; Женски 1937, г. 35, бр. 1-2, с. 2)

Каква е дейността на младежката секция на „Добродетел“?

Структурата на младежката секция следва дружеството-майка: настоятелство, общи събрания; издръжка чрез членски внос. Всяка членка на групата е и членка на дружеството и съюза и абонатка на „Женски глас“. Плаща се 4 лв членски внос месечно, които са разпределени по 2 лв за дружеството и за групата. (Женски 1933, г. 30, 7: 6) Набляга се на същността ù като културно-просветна организация, която не изключва и традиционната благотворителност. Благотворителни инициативи: финансова подкрепа на ученическата трапезария⁹ към Професионалното училище (от членския внос); обслужване на трапезарията – дежурства и осигуряване сервирането на обядите; дарения за бедни ученички от Професионалното училище на „Добродетел“, участие и ръководство в Домакинско-майчинското училище на „Добродетел“ (Рошкева, Цветкова 2001: 115-121). Между другите си задачи „Пчелният отряд“ събира помощи за издръжката на безплатната ученическа трапезария на женското дружество, изработва предмети за организираните от него базари.

На ежеседмичните сбирки на младежката секция се изнасят доклади по избрани теми: „Всеки четвъртък през седмицата се уреждат реферати за „пчеличките“ на най-разнообразни теми, подходящи и полезни за младите момичета.“ Провеждат се и сказки, вечеринки с по-широк кръг участници. Момичетата уреждат литературно-музикални програми, съпътстващи по-големи инициативи на „Добродетел“ в театралния салон или в други зали в града (напр. този на Втора прогимназия), във връзка с празника на мира (честван тогава на 18 май), на съюзния (31 май) и дружествения (2 февруари) празници, и като цяло активно подпомагат настоятелството на „Добродетел“. Пред гражданството активистките представят „битови сцени“ по сценарии на подпредседателката на женската организация в града – Екатерина Манчева¹⁰. Идеята да се организира „младото момиче, излезло от училището, за да даде полезна работа за своето самоусъвършенстване и за благото на страната“ в началото обединява 30 момичетата (Женски 1932, г. 29, бр. 17-18, 25 юни 1932: 7). През 1932 г. те вече са 53 на брой (Женски 1933, г. 30, бр. 7, 15.02.1933: 6), а в средата на следващата година организираните млади момичета („Пчелички“) при д-во „Добродетел“ увеличават броя си на 62 членки. (Женски 1933, г. 30, бр. 15-16, 30 юни 1933: 2-3)

По инициатива на вече споменатата ръководителката на дружество „Пчелички“ – Тонка Просеничкова – за момичетата от секцията са уредени „безплатни курсове по френски език, ръководен от г-ца Стоева¹¹, по немски език – ръководен от г-н Бер, по английски език – ръководен от г-жа Щ. Радойкова¹² и по физическо възпитание – ръководен от г-н Робев“. (Женски, г. 30, 30 юни 1933, бр. 15-16, с. 2-3) Курсове са провеждани и през следващите години. През 1934 г. курсът по италиански, например, се води от г-н Грило, видно от анотация на снимка (виж към текста).

Младежкият червен кръст и православните християнски дружества са добре познати масови организации на учащата младеж в периода между войните. Такива съществуват и към професионалното девическо училище (от 1933 г. то носи името „Недка Ив. Лазарова“) в Русе. Нека спомена някои от благотворителните акции на момичетата от младежката група на женското дружество в подкрепа на тези дружества в училището: През 1937 г. на свое общо събрание „Пчеличките“ при „Добродетел“ решават да закупят три чифта „обуща“ и „чер сатен за манти“ на 3 бедни ученички. Обръщат се към ръководството на професионалното училище с молба да предостави списък на нуждаещите се ученички. Момичетата от младежката група осигуряват закуска за бедни членки на „Младежкия Червен кръст“ при училището. От отчета за дейността на православното християнско дружество при училището става ясно също, че през 1937 г. госпожиците от дружество „Пчелички“ на „Добродетел“ подаряват шушони на бедни ученички. (ДА-Русе, ф. 588К, оп. 1, а.е. 22 л. 1)

Според отчета за дейността на младежката организация „Пчелички“, Русе за 1939–1940 г. членуващите в нея девойки са 73. Уредени са 20 събрания с реферати и литературни четения, 12 ръкоделни събрания с чай, 6 публични събрания, 1 битова вечер, 1 концерт „на талантливата ученичка Цветана Малджиева, 1 художествена изложба на Н. Димитров, 1 елха с коледни подаръци, детски карнавален бал, кантар с благотворителна цел, 3 забави, 1 екскурзия, богат благотворителен базар с предмети изработени от пчеличките“. Издържана е изцяло (с 5 597 лв.) една ученичка от Професионалното училище. На Заговезни е организиран безплатен обяд за 80 бедни ученички.  Момичетата участват и в акциите на дамския комитет на „Червен кръст“ – Тонка Просеничкова е ръководителка и на тази структура в Русе. Двадесет членки на „Пчелния отряд“ два пъти седмично се включват в курсовете по гребане, организирани от Морския сговор, което им позволява да вземат участие в „Дунавския поход“, заедно със състезателите от спортната организация. (Женски, г. 37, 20.09.1940, бр. 19-20, с. 9)

Традиционност и модерност се преплитат в дейността на младежкото дружество на „Добродетел“. Пчеличките са в основата на организирането и провеждането на събирания в салоните на училището на „Добродетел“. Всяка година на 13 януари се инициира честване на вечерта на св. Василий пред много русенски граждани: сред гостите „личаха г. генерал Йордан Пеев, Никола Мушанов, бивш министър и много видни русенски семейства“. Кореспонденция в „Женски глас“ описва тържеството, обстановката, участниците: „всички присъстващи бяха наистина задоволени в своето национално чувство. Българска обстановка, български обичаи, български национални костюми! Всички разглеждаха с любопитство масата, но която бе наредено традиционното ядене тази вечер: варен петел, баница с късмети, варена свинска глава, орехи, смокини, ошаф и пр.“ Храната се прикадява, произнасят се благословии, „пчеличките“ изпълняват обредни песни, под ръководството на  учителя по пеене Никола Йорданов, има народни танци, следват гадаене на пръстени, на орехи и хорá с припявки, изпълнени отново от „пчеличките“. (Женски г. 33, 15 март 1936г., бр. 10, с. 3) Запазени снимки от Васильовските вечери през 1936, 1937, 1939 г. илюстрират тази страна от дружествения живот: използването на новогодишните обредни празници, към които принадлежи и ладуването – колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи¹³ – за приобщаване на девойките към женското движение.

В 1936 г. се отчита нуждата на града и околията от откриване на детски ясли. Наред с основната грижа – поддържането на професионално девическо училище в града, по устав „Добродетел“ предвижда и различни курсове, които предлагат полезни знания и умения, достъпни за жените; знания, които биха подпомогнали тяхната успешна реализация в обществото. Още през 1934 г. в Германия са открити такива училища за млади момичета, които са сочени като положителен пример в съюзния вестник „Женски глас“. „В Германия има по настоящем 225 училища за майки, през които са минали 1 400 000 жени и момичета. Няма кътче в Германия, където да не е проникнала пътующата учителка и да не са открити курсове“. (Женски 1939: г. 36, 1.01.1939, бр. 5-6, 4-5) След като през 1938 г. БЖС поставя задача на своите дружества да създават домакински училища, русенските жени прегръщат идеята за създаване на подобно училище, в което да се обхванат момичета, които не могат да продължат образованието си. По този начин се откликва и на нуждата от подпомагане на бедните семейства. Паралелно с даване на знания за бъдещите майки и домакини – в Русе те обслужват най-вече момичета от по-заможни семейства, за разлика от Германия, където са обхванати главно такива от работнически семейства – се търси и социалният ефект от инициативата. При наличието на деца до две годишна възраст, които растнат в неподходяща среда и при недостиг на средства и грижи, дружеството вижда своята задача в създаването на нормални условия на живот за тях. С дейността си то цели да закрепи здравето на такива деца, да им се осигури здравословна среда и по този начин да се противостои на смъртността сред българските деца. През междувоенния период България е на четвърто място в Eвропа по детска смъртност. За да се противопостави на тази мрачна тенденция, дружеството на БЖС в Русе открива на 5 декември 1938 г. „майчинско училище с 3 отдела: домакинство и готварство, дневна детска градина и дневни детски ясли – с 26 ученички, 1 директорка, 6 учителки, 3 лектори и референчици по специални теми, 1 учителка спсциалистка за детската градина и 1 сестра посетителка за детските ясли.“ (Женски, г. 37, 1 ноември 1939, бр. 1-2, с. 2). Росица Радойкова¹⁴ от „Пчеличките“ поема отговорността за забавачницата, където работи безплатно (Женски 1939: г. 36, 1.01.1939, бр. 5-6, 4-5). Девойките, записани в училището (някои от които от младежката секция), спомагат за благотворителната дейност на дружеството. Практическото обучение е свързано с пряка дейност при грижите за децата в яслите и забавачницата. Отговорничка за Домакинско – майчинското училище е Екатерина Манчева, а за яслите към него – ръководителката на „пчеличките“ – Тонка Просеничкова. (Рошкева, Цветкова 2001: 115-120)

С цел превенция и защита на младите момичета от „злонамереността на търговци и търговки на жени“ към БЖС през 1934 г. е създадена българска секция „Приятели на младото момиче“, афилирана към „Международната федерация на приятелките на младите момичета“, основана през 1877 г. в Нюшател, Швейцария. Дейността ù, обаче, за известно време заглъхва и е възстановена едва през 1938 г. Активистките на женското движение в България призовават женските дружества и най-вече младежките им структури да работят в помощ на момичета и жени, напуснали родните си места и дошли в града да търсят препитание или да продължат образованието си. Дружество „Добродетел“ в Русе не успява да покрие и тази ниша в социалната дейност и затова тя е поета от женското дружество „Закрила“, свързано пряко с посочената по-горе международна организация. За да закрилят и покровителстват момичетата и младите жени, които идват в големия град сами, членките на „Закрила“ организират  Слугинско бюро и Девически пансион. (Женски 1929: г. 27, бр. 4-5, 27.11.1929, с. 6; Рошкева 2003_2: 160-168)

Разширявайки кръга на момичетата, ангажирани в дъщерните на женското движение младежки организации, БЖС разчита да ги възпита и образова като последователки и радетелки на равноправието на жените и мъжете. Приведените в тази кратка презентация примери за дейността на младежката секция към женското дружество „Добродетел“ в Русе са част от тенденциите на развитие в междувоенна България за облекчаване положението на социалното слабите слоеве от населението в страната и възпитаване на младите момичета в социална и гражданска позиция. Благотворителност и традиционализъм, са съчетани на местна почва с идеята за женска еманципация, за равни граждански права и стремеж към пълно включване на женския пол в обществения живот.

Бележки:

1. За значението на биографичния метод в изследванията на жените и пола, както и за развитието на женското движение като цяло. Вж (Даскалова 2012: 265
2. За дейността на дружеството Вж: (Рошкева 2003)
3. Виж отчетите за дейността на БЖС, публикувани във в. Женски глас, г. 8, бр. 13, 15 април 1907, с. 8; г. 22, 15.11.1924, бр. 2, с. 2; г. 27, 13 юли 1930, бр. 19-20, с. 3 и г. 28, 1 юли 1931, бр. 19-20, с. 3.
4. Международният женски съвет е създаден през 1888 г. в САЩ. През 30-те години председателка е Ишбел Мария Хамилтън-Гордън, маркиза Абърдийн (1857-1939) – британска авторка, филантропка и активистка на женското движение. Организацията обхваща 40 милиона жени от национални организации на 43 държави от петте континента. Виенският конгрес през 1930 г. изслушва „Идеите за женското движение и младежта“ на основателката на Социалната академия в Берлин – д-р Алиса Соломон. (Женски глас, г. 27, бр. 13, 15 април 1930, с. 4) България членува в организацията от 1908 г. (Даскалова 2012).
5. Обосновката: „Ето защо, Българският женски съюз в желанието си да приобщи младежта към женското движение у нас, съзнавайки високата ù цена за успеха на последното, и в изпълнение на своя план за действие в тази насока, е длъжен преди всичко да се съобрази с гореизложените нейни духовни особености. Изхождайки от тях, той трява да се откаже от мечтата да види скоро в средата на едно или друго съюзно дружество преки млади членки. С повече сигурност може да очаква обнова за нашето движение при следните условия: 1) като потърси най-будните и жизнеспособни млади сили за сериозна мисъл и дела; 2) като им предостави сами да обсъдят най-съществените положения в идеологията за женското равноправие и сами за възприемат, като просветление идеята за дълга към жената; 3) като по натик се лакомят сами да си определят най-близката задача в изпълнение на този дълг и сами начертаят план на работа за разрешението й. 4) като до оформянето им в отдели своята млада организация и им се предостави за ръководство и помощ подходяща съюзна членка.

Не зная дали думата „подходяща“ изисква някакво обяснение. Но ако такова се налага, то нека за ясност се знае, че подходяща ще бъде всяка членка, която по своята подготовка и строй на дух е в състояние да чете в душите на младите, – да предугажда чувствата и желанята им, да дава внимателно насока на мислите им, без да ги насилва; да зачита в тях всяка ценна проява на самостойна личност; да им вдъхва кураж в трудностите на делото и вяра в неговите успехи; и най-после наред с това сама тя да се ползва с доверието на младите, без което доверие помощната ù дейност в организирането им е абсолютно изключено.

Това е най-вероятният път през пропастта между стари и млади.“

6. Тонка Николова (Обретенова) Просеничкова (8.12.1885, Тутракан – 2.11.1944, Русе) Членува в женското дружество „Добродетел“. Тя е постоянна участничка в настоятелството и почти несменяема касиерка на дружеството почти 20 години. Председателка е на Дамския комитет на Българския червен кръст в града и е в основата на много благотворителни акции. Завършила млекарско стопанско във Франция, учителка в земеделското училище в Орхание (Ботевград) до 1918 г. След женитбата си с Нико Просеничков (1921 г.) се отдава на обществена дейност.
7. Ангел Янков Панов (1921–2017). Завършил Мъжката гимназия в Русе (1940 г.) и Юридическия факултет на Софийския университет (1947 г.), син на русенския търговец Янко Панов. Работил е като юристконсулт. Самодеец, читалищен деец, дългогодишен член на хор „Родина“. През 2014 г. дарява жилищна сграда на ул. „Ив. Вазов“ № 5 (едноетажна, 110 кв.м., еднофамилна, с четири стаи), както и 17/18 идеални части от поземления имот. Завещава и цялата мебелировка и покъщнина на историческия музей.
8. Надпис на гърба на снимката: „Членките на „Пчеличките“ при дружество „Добродетел“, 3 февруари 1936 г. Сретение Господне – дружествен празник! 1. ред от ляво: Ганка Гошева, Цветанка Хаджииванова, Живка Даверова, Беба (аптекарката), Ганка Градева, Мара Ватева, Роза Щерн. 2. ред от ляво: Сийка Ватева, Цветанка Радева, Здрава Бонева, Виктория Казанджиева, г-жа (Тонка) Просеничкова, Младенка Хлебарова, Славка Бонева, Маргарита Трифонова, Иванка Инджова; 3. ред от ляво: Стефка Тодорова, Янка Болярова (секретарка 1937), Стефка Цанкова, Цена Цветкова, Люба Хрулева, Вера Дякова, Вера Бонджикова, Вера Узунова, Росица Радойкова, Здравка Панова, Люба Маджарова; 4. ред от ляво: Здравка Димова, Христина Ревенска, Еленка Чакърова, (Ол.) Казанджиева, Грета Бакалова, Цветанка Фетваджиева, Фирка Куюмджиева.“ (Виж снимката към текста).
9. Началото на безплатна ученическа трапезария на дружество „Добродетел“ е 1928 г. Давана е храна на около 60-70 бедни деца от средните училища в града, по предложение на директорите на гимназиите (в отделни периоди до 110 деца). Тя е подържана самостоятелно от дружеството, а в случаите когато има помощ и от държавата бройката на безплатните обеди се увеличава. За 1936 г. от собствените приходи са изразходвани за трапезарията 10 480 лв, даренията от частни лица са 12 292 лв, а Обществено подпомагане отпуска 10 000 лв. Обедите се приготвят от платена готвачка с помощта на прислужник за „черната“ работа. В началото трапезарията се помещава в наето здание на ул. „Княз Владимирска“, а по-късно в собствено – сградата на Професионалното училище. (Рошкева 2003:77-78)
10. Екатерина Иванова (Андреева) Манчева (30.11.1884, Русе – 16.03.1943, Русе). Учителка, общественичка, поетеса. (Димитрова, Йорданов 2011: 213) Дългогодишна участничка в ръководството на женското благотворително дружество „Добродетел“, подпредседателка на дружеството, директорка на Домакинско-майчинското училище (1938–1942).
11. (Радка) Стоева, секретарка на дружество „Добродетел“ 30-те години на ХХ в.
12. Щирка Радойкова, Палашева по баща, съпруга на учителя по рисуване в Девическата гимназия и в Стопанското училище на „Добродетел“ – художника Димитър Радойков. Тя е част от настоятелството на дружеството през 20-30-те години. Завършила музикално образование в Америка. Учителка в Американския колеж в Самоков до женитбата си през 1911 г. В първото десетилетие на ХХ век училището вече предлага шестгодишен курс на обучение. Голямо внимание се отделя на езиковата и музикалната подготовка, както и на домакинските умения. (Николов 2019: 2)

Димитър Василев Радойков (17.01.1879, Самоков – 4.07.1940, Русе) Син на самоковския зограф Васил Попрадойков. Завършва Софийската мъжка гимназия (1896) и първия випуск на Рисувалното училище в София (1901 г.) при проф. Ив. Мръквичка. Учителствува в гимназията в Казанлък (до 1907 г.), в Самоков до 1911 г., а след това в Русе. Рисува портрети, много пейзажи и картини от селския и градския бит, военни картини – някои запазени в НХГ София, Казанлъшкия музей, Русенската художествена галерия. Участва в редица изложби, прави изложба във Вашингтон. Един от основателите на Русенската галерия (април 1933 г.). Членува активно в Червения кръст, Туристическото дружество, Въздържателното дружество в града. (Николов 2019: 1-2)

13. Ладуването е момински обичай, гадаене за женитба. Календарно се отнася към Васильовден (Нова година) и е аналогичен по функция и структура с обредните гадания за предстояща женитба, които се изпълняват по Гергьовден или Еньовден. (Стойнев 1994: 197-198).
14. Росица Радойкова е дъщеря на Димитър и Щирка Радойкови (вж бел. 12).

Литература:

БЖС 1931: Български женски съюз. (По случай 30-годишнината му) 1901–1931. София: печатница „Право“, 1931.

Даскалова 2012: Красимира Даскалова. Жени, пол и модернизация в България, 1878–1944. София: Университетско издателство „Св. Климент Орхидски“.

Женски 1931: в. Женски глас, орган на БЖС, излизал 1899–1944 г.

Николов 2019: Любомир Николов. Галерия Самоковски художници. Димитър Радойков 1879–1940. Каталог посветен на 140 години от рождението на Димитър Радойков. Изд. Исторически музей – Самоков.

Рошкева 2003: Ренета Рошкева. Дарителство и благотворителност в дейността на женските дружества в Русе през първата половина на ХХ век. В: Сборник Есенни четения Сборяново. На ползу роду. Том 1, 2003. Издава ИМ Исперих; Варна: Славена, с. 70-80.

Рошкева 2003_2: Ренета Рошкева. Женското дружество „Закрила“ в Русе. В: Арнаудов сборник, том 3. Русе: Лени-Ан, 160-168.

Рошкева, Цветкова 2001: Ренета Рошкева, Надежда Цветкова. Домакинско-майчинско училище на дружество „Добродетел“ в град Русе. В: Арнаудов сборник, том 2. Русе: Лени-Ан.

Стойнев 1994: Анани Стойнев (съставител). Българска митология. Енциклопедичен речник. София: Издателска група 7М+ЛОГИС, 1994, 197-198.

Архиви:

РИМ – Русе: Регионален исторически музей – Русе, Отдел „Нова история“, фонд „Снимки“, книга 2, инв. №№ 1449, 1953, 1954, 1676, 1677, 1678, 1679, 1681.

ДА – Русе: Държавен архив – Русе, фонд 361К, oпис 1, архивна единица 8

ДА – Русе: Държавен архив – Русе, фонд 588К, oпис 1, архивна единица 22

© Ренета Рошкева