„Мир ви оставям, Моя мир ви давам…“
Иде Великден… След броени часове празничните камбани ще възвестят Христовото възкресение и тържественият звън ще отекне в смирените ни сърца… „Мир ви оставям, Моя мир ви давам…“. Ще бликнат за сетен път в храма молитвени думи към Него, Той ще отвори нашите духовни очи и ще открием Спасителя в себе си. „Аз съм с вас през всички дни…“. Отправила взор към Небето, душата ще се моли на Бога. „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни…“. И ще възкръсне отново надеждата…Въпреки болката, гнева и разочарованието… Въпреки всичко, което ни пречи да бъдем човеци… И дано всепрощаващата Му любов и незалязващата Му светлина просветли мрака ни и стопли премръзналите ни души… Христос воскресе!
Чудото на Възкресение – хилядолетна традиция, вплела в мистично многопластово единство мит и религия, езичество и християнство. Едно пътуване към вечността през Страстната седмица, в която всеки от дните носи различен смисъл – всеобщия възторг на „Осанна“ и непосилното собствено бреме на „Разпни го“, болката от предателството и мъченичеството на кръста, съдбовната неизбежност на изкуплението и незалязващата светлина на безсмъртието. Едно докосване до неразгаданото тайнство на Великата седмица, в която празничният камбанен звън в храма, възвестяващ Чудото, отеква сред чудното великолепие и тържество на възродената пролетна природа и възхвалява нейната непонятна съзидателна и възраждаща сила.
Дълъг път е извървял този свят и чакан пролетен празник… Съхранените и до днес обичаи и ритуали ни отвеждат в далечни времена, когато човек и природа са неразривно свързани и живеят в хармония и единство, а календарното годишно време се определя от редуващите се природни цикли и промени. Най-големите празници са позиционирани около периодите на зимното и лятно слънцестоене и пролетното равноденствие, считани за особено подходящи за извършване на различни гадания и обредни практики, чрез които човек може да повлияе върху очакваната реколта, да умилостиви природните стихии и да осигури здраве и благополучие.
В основата на празничната великденска обредност стоят древни езически представи и вярвания, свързани с прехода от зима към пролет и преминаване от периода на хаоса към възстановения космически порядък. Празникът е подвижен и се отбелязва по лунния календар в зависимост от пролетното равноденствие и първото пролетно пълнолуние. А християнската митологема за живота, смъртта и възкресението на Христос ни отвежда към възникналите на култова основа митове за умиращите и възкръсващи божества – Изида и Озирис, Ищар и Таммуз и др. Практиката да се приготвят яйца първоначално е свързана изцяло с дохристиянски вярвания. Тя датира отпреди повече от 2000 години и е позната още в Древния изток. В езическите представи яйцето е символ на жизненото начало, на слънцето и светлината, на обновлението и вечния кръговрат в природата. В различни митологии то е първоизточникът на света, микромодел на Вселената и представлява съвършеното космическо единство. Широко разпространено е вярването в особената предпазваща и продуцираща сила на червеното яйце. Неслучайно първото боядисано яйце е винаги червено. В християнството то не е канонизиран атрибут и е възприето по-късно на фолклорна основа. В религиозните представи този важен обреден предмет символизира Христовата кръв, страданието и скръбта, а в преданията се осмисля ритуално от Мария Магдалена, видяла първа възкръсналия Исус и занесла като дар на император Тиберий червено яйце с думите: „Христос воскресе!“.
Червеното яйце е основен елемент във великденския празничен цикъл и с него се извършват редица обреди. То се поставя в темела на къщата, в чеиза на момата, в храната на домашните животни; заравя се на нивата, слага се във вода, от която пият болни и в люлката на новороденото – да пази детето от уроки и от зли сили. С първото червено яйце се потъркват бузките на децата, за да са здрави и румени, а после се оставя до домашната икона, като на следващата година се гадае за здраве и плодородие. След оцветяването червената боя се изхвърля на „чисто” място – под червен трендафил, или се излива в реката.
Боядисването на яйца е отколешна повсеместна традиция в цялата българска етническа територия. Великденските яйца, наричани „писани”, „шарени”, „перашки“ са два основни вида – боядисани с един цвят или изрисувани с определена украса, в която някогашните рисувачки влагали изключително умение и творческа фантазия. За боядисването им са използвани естествени багрила – риган, коприва, обелки от лук, орехови листа и др.
Една от най-разпространените техники за декорация е восъчната, като тя може да се приложи и два пъти с използването на различни цветове. Рисувачката използва за целта свещ или специална „писалка”, изработвана от малка куха тръбичка от сух бъзак или камъш с „писец“ от свита на руло сребърна паричка. Интересни са и яйцата, боядисани с туткал, яйчен жълтък, листа от растения. Често се използва и добавъчна украса – „китки” от разноцветни конци. Яйцата „китанчета” се приготвят само от годените моми, които ги подаряват на своите избраници и техните близки. Традиционен способ за украса е полагането на цветен рисунък с различни бои върху естествената повърхност на яйцето. Характерната орнаментика в по-голямата си част има езически произход. Рисуваните мотиви са стилизирани слънчеви символи, геометрични и схематични антропоморфни изображения, цветя, клонки, птици, пеперуди и други, свързани с култа към възраждащата се природа. Естествено рисувачката никога не забравя да закодира и ортографските елементи на традиционния поздрав „Христос воскресе”.
Шарените яйца се изнасят на двора, за да ги „види“ слънцето. А после се оставят на видно място в дома, за да се радва всеки на тази хубост. В някои селища червени яйца се търкалят в къщата с пожеланието да се „търкаля”, да се „вие” слънцето около дома. За всеки гост трябва да има дар яйце, за да не си отиде късметът от семейството. Смисълът на всички тези обреди е предпазването на хора, добитък, посеви от зли сили и болести; осигуряване на здраве, богат приплод и плодородие.
С изключително богато разнообразие от украса и названия се отличат великденските обредни хлябове. Всеки символ е молитва, изписана със знаци върху тестото. Както пише известният етнограф Димитър Маринов – „писаното великденско яйце е първобитен праобраз на нашето народно живописно художество, както обредните хлябове са праобраз на народното ваятелство. И ако в творенията на един художник – живописец и скулптор, ние виждаме неговата душа, неговите мечти и неговите блянове, същото виждаме и в писаните яйца, и в обредните шарени хлябове“. Пластичната украса върху великденските хлябове е символ на възраждащата се природа, молитва за изобилие и обновление на дома и своеобразно послание за здраве, богат урожай и благоденствие. В замесването на великденските краваи – за разлика от коледните, момите отстъпват мястото си на омъжените жени – предимно млади невести.
По традиция хлябовете се приготвят винаги в събота от чисто пшенично брашно, по форма са кръгли, продълговати, кръстовидни или направени от две или повече парчета тесто, преплетени по различен начин. Краваи се пекат за кръстника, за лазарската кумица, за трапезата. На кръстниците и родителите се носи „плетеница” – символ на сговор и любов в дома. Задължителна украса са червените яйца – универсален слънчев и продуциращ символ, поставяни обикновено в средата или наричани за отделните членове на семейството. Краваят е в центъра на великденската трапеза, около която сядат всички заедно без оглед на възраст, пол, социален статус. Както в традиционните народни представи, така и в християнството хлябът се счита за свещен, а присъствието му в календарната и семейна обредност е всеобхватно. Той е вярата и светото причастие, молитва за бъдното и най-съкровеното послание на предците ни…
Толкова далечни и така близки отколешни обичаи… Различни са днес празниците, други са делниците, изпълнени с тревогите и абсурдите на смутното ни време. Може би защото имаме по-голяма потребност от празничност, ние винаги с някакво особено нетърпение се обръщаме към живителната, макар и позабравена наша традиция, за да открием не толкова стародавните ритуали, колкото скритото в тях духовно послание и да уловим – отвъд времето и пространството, онази невидима животворна нишка, която ни свързва с изначалните празници на предците ни. За да намерим утеха, вяра и опора, да почерпим сили и да устоим на абсурдното ежедневие… Да уловим времето в собственото си безвремие…
„Христос воскресе! – И се изпълни всичко със светлина, и светлината в мрака свети, и мракът я не обзе…“. „Воистина воскресе!“… И ще просветли светлината Му мрака ни, и ще бъдем свободни от суетата на земното, и ще познаем Божествената истина в човешкия храм на душата…
Лена Кирилова
* Заб.: Снимки РИМ – Добрич
