Прекосявам „Царя“, край Военния клуб. Слънце и синьо, празнично небе. Градината е потопена в златно-алените багри на есента, ливадата в дълбочинката е зелено изумрудно кадифе, и всред тази прелест пъстри деца — пеперудки с весели викове кръстосват непрекъснато пътеките; като бавни костенурки се движат количките с живи куклички. Заглеждам се: мили, хубави личица със светнали очички. Колко наблюдателност, колко сериозност има вече в тях. Да, те виждат, разбират много, много повече отколкото могат да проявят и да изкажат . Често край количката върви и по-голямо дете; неговия ум вече работи, преценява. Неволно вдигам очите към майката, очаквайки да видя отблясък от своите мисли . . . Една маска е пред мене : лъщят керемидово-алените устни, веждите наподобяват тънко гайтанче, а кожата! — каточели е варосана и по нея алени и възсинкави петна.
Но ако спуснете погледа си по-низко, на гушата, там ще забележите в рядък контраст с лицето истинския цвят на кожата, свойствен на южнянката: тя е в матов цвят. И тези модни кукли служат като образец на децата си — неволно, защото естествено децата съзнателно и безсъзнателно повтарят това, което виждат у възрастните. Веднъж бях свидетелка на следния разговор. Момиченце на около 7 години казва:
„Бих искала по-скоро да порастна!“ Друго дете : „Защо?“ Момичето отговаря : „да мога да червя устните си като мама.“ Както се научих после, това момиче дори не дочака да стане възрастна, а взе да пооткрадва от майка си червилата, белилата, въпреки многократните наказания. Но ако некой заслужава наказание, то в всеки случай не е детето.
Сигурна съм, че мнозинството от майките не си дават сметка за това, че със своя лош пример влияят зле върху душите на децата си. Какво уважение и какво доверие могат да имат те към една такава стъкмена кукла, която по своята външност има много общо с една проститутка и не е ли вероятно, че една такава майка може да стане причина един ден нейната дъщеря да тръгне по лошия път.
Колкото и да е невероятно, но страстта към гримиране е обхванала всички слоеве на обществото, дори между тези, които носят обърнаха с една писмена молба до дирек тора, да се отстрани от училището една учителка, която чрез свойта външност, поведение, облекло пречела на успеха на занятията.
Веднъж присъствах на една литературна вечер, дадена от жените — равноправни. Мелодичен глас се разнесе из залата. Доста известна писателка декламираше своите стихотворения: искреност и благородна простота лъхаше от творбите, от задушевния ѝ глас. Мнозина сигурно се просълзиха. Дълбоко трогната вдигнах аз своите замъглени очи, за да видя тази чаровница . … пред мене на естрада стоеше изправена една маска. Стана ми обидно, мъчно. Цялото обаяние изчезна. Можеше ли да има по-голям контраст от този? Това отрицително впечатление не беше само мое. И други посетителки се изказаха в същия смисъл. Учудени се питахме: — Защо ли е потребвало на тази способна, призната писателка, която не веднъж е давала доказателство на дълбоките си чувства и разбирания, да прибягва към този недостоен за нея маскарад. И само тя ли …
И не носят ли тези избранници на духа известни отговорности и не трябва ли те да бъдат фарове за обществото, да му осветяват пътя към едно по-съвършено, по- светло бъдеще. А това бъдеще не може да се гради върху изгнилите основи на съвременната лъжецивилизация с нейната прикрита и открита поквара. Нов морал трябва да се наложи, морал, който да почива върху здравите основи на биологията и хигиената, морал, който има за цел всестранното закриване на расата чрез душевното, духовното и телесното издигане на обществото и особено на младото поколение. Майките, учителките, писателките, художничките са творци на нов живот, строителни на ново общество. Като такива те трябва да имат смелост и доблест да вървят, ако това е необходимо за благото на младото поколение, против широкото течение на тъй нареченото общество.
М. Моралиева, Вестник за жената, 1928 г.
