Марио Варгас Льоса

Интервю с кореспондента на в. „Литературния газета“ Л. Токарев, отпечатано в брой 23 от 1977 г.

– Господин Льоса, вие подписахте Възванието на писателите от Европа, САЩ и Канада към писателите от цял свят. Какво значение отдавате на международната среща на писателите в София?

– Като прочетох този вълнуващ документ, аз ое убедих, че той напълно отговаря на духа на Заключителния акт на общоевропейското съвещание в Хелзинки. Убеден съм, че хората, придържащи се към различни социални, политически и религиозни възгледи, съвместно са длъжни да се борят за благородното и справедливо дело на мира, който е необходимо условие за развитието на цивилизацията. Писателите могат да съдействуват за достигането на съгласие и разбирателство между народите. Затова аз с ентусиазъм подписах възванието, като предполагах, че софийската среща ще помогне да се претворят в конкретни действия изразените в него мисли. Да се обединят майсторите на словото от различни страни на света, да им се предостави възможност да обменят мненията си – това е прекрасен начин да се направят идеите на мира действени. И в този дух според мен срещата в София е много полезна.

– През последните години на Запад много говорят и пишат за „кризата“, за „смъртта“ даже на литературата, като утвърждават, че тя няма бъдеще. Какво мислите вие за ролята на литературата в съвременния свят?

– Аз не вярвам в разговорите за „смъртта“ на литературата, защото те не отразяват действителността. Достатъчно е да се погледне към бурното развитие на латиноамериканския роман, отличаващ се с богатство на социалното съдържание и поразително разнообразие на форми, за да се убедим в безпочвеността на подобни съждения. Литературата, имам предвид страните на Латинска Америка, всеки ден доказва своята жизненост, своята необходимост за хората. Трудно е да се предсказва бъдещето в такава сложна сфера като изкуството – на словото, но аз съм убеден, че литературата винаги ще бъде необходима на хората.