Мария – кралицата на куклите

Spread the love

„Душата се лекува като бъдеш с деца“ е казал Достоевски. В онзи труден момент имах нужда да поговоря точно с дете. И то се появи  в една предколедна снежна нощ… Невидима сила ми спусна от някъде Мария…

 Случайно попаднах на нейната страница Marias Nature TOYS във фейсбук. По всичко личеше, че тя е непораснало момиченце, което прави кукли, които са като живи. Сякаш самият Бог им беше вдъхнал дихание – изпипани до съвършенство. Със затаен дъх захванах да разглеждам не само тях. Изработва и други миниатюри. Рисува детски, щастливи и цветни герои. После веднага ѝ писах и се чухме по телефона. Нежният ѝ глас будеше доверие и чистота.

Какво си говорихме в студената зимна нощ – не помня. Но после дълго гледах куклите ѝ отново. Сътворени с толкова вдъхновение. До най-малките детайли – очи, коса, дрешки, шапчици, обувчици. Всичко си е на мястото. Мислех си, че те не бива да се докосват от човешка ръка, толкова са изящни, достойни да бъдат само в музей. Въображението е окото на душата. То прави от чувствителният човек художник. Направих опит да открия какво се крие в тази нейна нежна душа.

Мария Асенова

Мария Асенова е родена в Лом на 11 февруари 1983 г. Завършила е гимназия в родния си град, а после психология във Варненския свободен университет. Работила е като психолог в Дом за деца и юноши и в Дневен център за възрастни хора. Но надделява стремежът към изкуството и нейните приказни кукли.

Прави кукли от четиринадесет години. Научава я баба ѝ, на която носи и името. За съжаление тя не е между живите. Баба Младенка я научава също да шие и плете, да прави курабийки и други вкусотии. Като млада, тя е пътувала по Европа и разказва на внучката си чудати истории за големия свят. Когато детето остава в дома ѝ, за да пренощува тя до късно ѝ разказва приказки. Тя отключва стремежа на Мария към познание.

И до днес Мария ѝ е благодарна и много я обича. За нея  говори с умиление. Около любимата си баба прекарва вълшебното си детство.

От онова време си спомня възрастен мъж, който живеел на тяхната улица. Той ѝ подарил детска шевна машина. Старецът я купил някога с надежда, че ще има внучка, но в семейството се родил внук – палав, рошав, като Ян Бибиян. Тогава той решил да подари детската шевна машина на Мария. Наскоро тя си  купила същата, като онази в детството и си спомня за нараненото пръстче и караниците с брат ѝ кой да шие на шевната машина пръв. Още като малка шие дрехи на куклите си. И до днес пази маймунки, зайчета и мечета от това незабравимо време.

Когато разбира, че носи бебе под сърцето си ѝ се дощява да направи отново кукла. На света се ражда дъщеря ѝ Александра и момиченцето скоро я завръща в детския свят. Мария иска да направи за нея играчка – различна и единствена. Човече, с което да разказва истории и да ѝ показва света. „Направих ѝ една мишка с много дрешки . Нарекохме я Гризана. След това се появи една жаба – Скокла, гъсока Гъси и накрая няколко кукли“, спомня си Мария.

В работата си се вдъхновила също от Кете Крузе, която започнала да прави кукли от плат, а не от порцелан, каквито се майсторяли до този момент. Крузе ги създава с цел да даде нещо по-топло като материя на децата си, в което те може да се гушкат и да изпитват майчиното чувство. Живяла е преди повече от сто години. Прави манифактура, изнася за САЩ и в момента фирмата продължава да съществува. Тя е онази светла личност, която завъръща Мария към магията с куклите.

А кукли като тези на Мария могат да се създадат само с много любов и търпение. „Всеки път куклите се правят по различен начин, но една с една не си приличат. Преди да се роди една кукла, тя е само вълна, плат и конци“, разказва ни тайните си тя. Използва техника на сухо пластене. Прави скулптура от вълна, а после тя се покрива с памучен плат. Очите се бродират на ръка. „Всеки детайл е ръчна изработка и отнема време, изисква внимание и отдаденост“, добавя тя. Използва и други техники.

„Всеки артист дава частичка от себе си, дава любов и мечти, дава част от сърцето си… Изпращам кукли в различни точки на земното кълбо. Това ме прави много щастлива. Всяка кукла е обичана и ценена, което означава, че и аз съм обичана от толкова много места по света. Щастлива съм, че мога да правя хората щастливи. Какво по-голямо богатство от това?“.

Сутрин, когато отиде в ателието си, прекрачва прага на нейния си пъстър свят. Забравя какво се случва навън. Хваща ножиците, иглата и шарените платове и свещенодейства. Тя играе с материлите, а играта е най-високата форма на изследване на света. Работи понякога по 12-14 часа на ден. Но, когато работата доставя удоволствие и наслада времето те поглъща и дори загубваш представа за него.

Докато е в ателието си слуша предимно инструментална музика. Нежни звуци, които втурват въображението ѝ. Често, когато работи поръчана кукла, моли клиентите си да ѝ изпратят музика, която истински харесват. Това ѝ позволява да усети самия човек и да направя най-добрата кукла за него. Подходящата музика върши чудеса, убедена е Мария.

В България името ѝ не е популярно, но европейците познават творчеството ѝ. Прави курсове в Германия и Австрия. Успява да се сближи с всеки един от участниците. Те обикновено са майки и баби, които искат да изработят кукли за своите деца и внуци. „Ръчната работа в България за съжаление не се цени, но европейците мечтаят да получат подарък от ръцете на скъп човек. Имам кукли по цял свят, но има една специална кукла изработена за Германия.

Преди две години издатество Urachhaus се свързаха с мен с молбата да изработя за тях едно гномчето Griswald  към книжките на Daniela Drescher за изложението на книгите във Франкфурт. Съгласих се с най-голямо удоволствие и вече две години създавам този приказен свят от книгите в моето ателие. Много семейства и детски градини са подслонили куклата Griswald в домовете си. Книгите са прекрасни и с невероятни илюстрации“.

Мария казва за себе си, че е ретро жена. Радва се на вещи от старите ракли, които ухаят на орехова шума – дантели, платове, шевици. Обича да получава писма в пощенски плик. Меси хляб и козунаци с ром, бадеми и сушени кайсии. Пече кифлички и сладкиши. Носи само рокли. Колекционира спомени, стари книги, порцелан и дантели. „Романтиката от отминалото време не може да се сравни с нищо друго“, категорична е тя.

Със сияние и енергия я зарежда природата. Всяка свободна минута отива сред дърветата, птиците, тревите и цветята, за да слуша жуженето на пчелите, мушиците и щурците. Мечтае за своя градина със сенчести места, където да насади много хортензии с различни едри цветове.

Тя още сънува феи, джуджета, принцеси и чува смях на цветя и слънце. Чете дески книжки и любимите ѝ приказни герои са Пипи дългото чорапче и Емил от Льонеберия. Сред любимите ѝ книги за възрастни е „Вино от глухарчета“ на Рей Бредбъри. Обича антикварни книги, защото те за нея са машина на времето. Спасението ѝ от злото в света е творчеството и книгите.

Вярва в думите на великата Коко Шанел, че „ръчно изработените изделия са разкош и не е задължително всеки да ги притежава. Който иска да ги има или трябва да плати на майстора за труда или да си ги направи сам”.

Аз бих добавила – или да ги заслужи с много обич…

© Мирела Костадинова

error: Свържете се с нас.