Мара Цончева – от учителка по рисуване до професор по история на изкуството

Spread the love

През миналия век в Бургас, наред с мъжете художници, на организирани градски изложби показвали свои творби и жени. Имена като Александра Мечкуевска, Радка Костова, Добрина Куйкова, Радка хаджи Петрова, Мара Цончева са били забелязвани от любителите и критиците на изящното изкуство. Те били интелигентни, чаровни и с академично образование. Някои от тях преподавали рисуване в местни училища, а други се насочили към София, за да развият таланта си. Мара Цончева е една от тях. Едно име доста познато по времето на социализма и напълно забравено днес.

Родена  на 24.08.1910 г. в София, но детството и младостта ѝ преминава в Бургас. Любимо място за разходка на Мара като дете било бургаското пристанище. Впечатлявала се е от необятната морска шир, но и от непосилния труд на пристанищните хамали. Може би тези детски спомени  отразява и в първите си картини.

През 1930 г. отива да учи изобразително изкуство в Художествената академия в София при художника живописец и акварелист от световна величина Никола Маринов. По време на следването си тя се запознава с Иван Фунев. Впечатлена е от скулптурата му „Хамалин“, с която Фунев се дипломира, а той е привлечен от младата и красивата студентка, на която извайва скулптурен портрет.

Първи творчески изяви в Бургас

След завършване на Академията през 1934 г. Мара Цончева се завръща в Бургас и е назначена за учителка по рисуване  в Девическото училище „Константин Фотинов“. В града вече се е сформирала група на художници, които тъсят начин за изява пред бургаската публика.

Преподавателка през 1934 г. в Девическата гимназия „Константин Фотинов“ в Бургас

Същата година в края на месец май 1934 г. в салона на Алианс Франсез – Бургас, Мара Цончева подрежда първите си художествени картини. Изложбата е под патронажа на Дома на изкуствата и печата. Това са нейните първи стъпки в областта на художественото творчество след завършване на Академията. Местният печат отбелязва това събитие на страниците на в-к „Бургаски фар“ от 1 юни 1934 г.: Нейното изкуство носи белезите на новото време, контрастите между тъмни и ярки бои са изразени в непосредствена хармония. Пейзажите „Пролет“ и  „Есен“ са предадени с чувство и вдъхновение. В няколкото портрета има вглъбено чувство и верен усет.

През септември същата година бургаските художници откриват своята Втора обща художествена изложба. Поради липса на галерия, Девическото училище „Фотинов“ предоставя зала за  картините на художници почти всички ученици и учители в гимназията: Яни Хрисопулос, Генчо Митев, Александра Мечкуевска, Петко Задгорски и Мара Цончева.

Мара Цончева е представена в портретната живопис наред с художничците Радка хаджи Петрова, Генчо Митев, Павел Вълков, Радка Костова. В своята критична студия Стефан Станчев не дава за нея много ласкава оценка: Изкуството ѝ крещи и дразни ретината с онази дисхармония, изразена в името на  лирични търсения. Иска да бъде новаторка. Изкуството на Мара Цончева е упадъчно и мъртво. Петко Задгорски прави цялостен преглед на художествената изложба и наред с имената на Тодор Карасимеонов, Александра Мечкуевска, Радка Костова, Яни Хрисопулос е отбелязал творбите на Мара Цончева (модернистка, чийто художествени възможности все още са неясни).

Престоят в провинцията не откъсва Цончева от културния живот на столицата. Тя си кореспондира с художникът Стоян Сотиров, един от основателите през 1931 г. на Дружеството на новите художници и негов дългогодишен председател. През това време си пише и с поета Николай Хрелков.

На XII обща художествена изложба през януари 1939 г. в София в салона на дружеството „Новите художници“, Мара Цончева представя 8 картини, четири, от които са с маслени бои (портрет, пейзаж, море и цветя ) и четири графики.

Мара Цончева – Стачка в пристанището, 1938 г.

Далеч от морския град тя следи културния живот и участва в общите изложби на бургаските художници. През септември 1944 г., в много напрегнат исторически момент, те са подредили поредната изложба. В нея вземат участие Владимир Йорданов, Петко Задгорски, Павел Вълков, Крум Кошаревски, Иван Манев и др. Мара Цончева също представя свои творби, за които критика се изказва: нейния подход е опростяване на формата и колорита.

Новото време

От 1933 до 1946 г. Мара Цончева е гимназиална учителка по рисуване в Бургас, Карнобат, Пловдив и София. Непосредствено след 9.ІХ.1944 г. на нея е възложена задача да основе партийна учителска организация в І, ІV, V мъжки гимназии и ІІ девическа гимназия в София, където е избрана за партиен секретар. За прогресивната и дейност през 1946 г. е наградена с орден „9 септември“, ІІІ ст.

След 9.ІХ.1944 г. много художници, за да не ги обвинят в дребнобуржоазен и упадъчен стил се опитват да пренастроят своите сетива и художествени възможности на новата вълна. Някои от тях успяват, а други, на които е трудно да се пригодят оставят в сянка. Те постепенно са отстранени от художествения живот.

Мара Цончева няма защо да се преустройва творчески, защото със своите възгледи тя е смятана за прогресивен художник. Заедно с групата художници Ал. Жендов, Ил. Бешков, Ст. Венев, Иван Фунев подготвят  появата на така нареченото социалистическо реалистично  изкуство.

Мара Цончева – класен наставник 1934 г.

След 1945 г. част от художниците бързо се преориентират в новите социални пластове. Включват се активно в обществено културни прояви възхваляващи новата власт и непрекъснато извайващи образа на работника-строител, труженичката на полето и образа на партийния водач. Израснала в детските и младежки години в Бургас, интересите на Мара Цончева през втората половина на 30-те години, когато се изявява творчески, са подчертано насочени към пристанищния живот, към тежкия труд на хамалите, безработицата и стачките по това време. Тя ги претворява в серия тематични композиции „Пристанище“, „Стачка в пристанището“, „Кърпачи на мрежи“.

Бракът ù с Рубен Аврамов Леви ù отваря нови хоризонти. Той е завършил Международна ленинска школа в Москва, интербригадист от Испания. Завръщайки се през 1945 г. в България заема ръководни позиции в Пропагандния отдел на ЦК на БРП (к), става секретар на ЦК на БКП, а след това и министър на културата в кабинетите на Вълко Червенков и Антон Югов. Всичко това дават възможност на Мара Цончева да укрепи своите позиции в художествените среди и да израства кариерно. През 1948 г. става доцент по история на изкуството във ВИТИЗ, през 1953 г. професор, а през 1959 г. вече е професор в Художествената академия в София. Става член на Съюза на българските художници, на Академичния съвет в Художествената академия, на Художествения съвет при Националната галерия, на Художествения съвет при Института за охрана на паметниците в България, на Научния съвет при Института по изкуствознание при БАН, на ред. колегията на сп. „Проблеми на изкуството“ и др.

Творчески период

През този период Цончева рисува трудови селски жени. От този цикъл са „Родопски момичета“, „Жените от едно звено“, „Родопско ежедневие“, „Родопско момиче“, „Девойки кооператорки“, „Глава на селско момиче“. Трудещият се човек става централна фигура в творчеството ù. Лицата им са застинали и сериозни приличащи на скулптури. Рисува както планински така и градски пейзажи „Зима в Созопол“, „Зима в София“, „Пролет в Бояна“, „Рилският манастир“.

Родопски момичета – 70-те год.

В натюрмортите Мара Цончева постига богата багрена тоналност „Празничен букет“, „Букет от рози“, „Белите цветя“. По-голямата част от тези картини остават собственост на художничката. Други намират място в Националната художествена галерия, в ЦК на ДКМС и в някои окръжни художествени галерии.

В периода от 50-те до 70-те години на миналия век, когато в творбите на българските художници шестваше социалистическия реализъм, Мара Цончева, вече професор, е активен участник в изложби на паметни събития свързани с историята на БКП и КПСС. Тя е законотворец на изкуството на новото време, противник на формализма и модерните увлечения по западното изкуство.

Червеноармейци, 1970 год.

Проф. Цончева участва редовно във всички художествени изложби на СБХ, в изложби на жените художнички, както и в много международни изложби в Белград, Париж, Атина, Прага, Будапеща, Истанбул, Варшава, Москва. Още по времето на Вълко Червенков тя започва активно да се занимава с художествена критика. Плод на изкуствоведческите и изследвания са монографиите на творци от нейното съвремие Цанко Лавренов, Александър Жендов, Иван Лазаров, Калина Тасева, Иван Фунев, Владимир Димитров-Майстора, Елена Панева и др.

Печата активно в периодичния печат. През 1974 год. Мара Цончева прави юбилейна изложба.

Мара Цончева- Автопортрет, 1939 г.

Наградена е ордените „Червено знаме на труда“ (1959), „Кирил и Методий І ст.“ (1965) и медали „25 години народна власт“ (1969), „100 години София, столица на България“ (1979). През 1971 г. проф. Мара Цончева става заслужил художник.

В Бургас, където тя прекарва детството и младостта си, си спомнят бегло художничката. В Художествената галерия на града има само три нейни платна: „Портрет на работник“, „Гора“ и „Натюрморт букет“. Единствено за последната картина се знае, че е постъпила в галерията от откупка по време на ІІІ национална изложба „Приятели на морето“ – юли-август 1970 г. в Бургас.

Мара Цончева умира през 1989 г.

Голяма част от картините си тя приживе дарява на Националната галерия в София.

© Соня Кехлибарева

error: Свържете се с нас.