Малчо Николов. Васил Пундев
Едно от първите ми запознанства, когато дойдох в София, бе с Васил Пундев. Тогава той бе литературен уредник на сп. „Демократически преглед“ и ме покани да сътруднича в списанието. Направи ми впечатление още тогава голямата му самоувереност — той беше много по-млад от мене, но се държеше с повишено достойнство. И такъв си остана до края на живота си, когато бе убит из засада от михайловистите на ул. „Шипка“. Бяхме в една жилищна кооперация и имах възможност да го наблюдавам три години по-отблизо. Той беше човек с големи амбиции. Учудваше ме неговата упоритост и методичност в работата му. в преследване на поставените цели. За да проследи влиянието на новогръцката литература върху нашата от Възраждането, той скоро научи новогръцки, а се ползуваше свободно от немски и френски, чиито литератури, както и руската, познаваше много добре. Изобщо той притежаваше всички качества на добър изследовател и ако не бе се увлякъл в македонското движение, би заел с достойнство мястото на университетски преподавател. Беше много прилежен и умееше да използува най-разумно силите и времето си. Вечер от 10-11 часа го слушах да свири на цигулка. Освен от литература се интересуваше и от философия — заел се бе да изучава Шопенхауер. Изобщо Пундев се стремеше към едно всестранно развитие и при наличността на умствените си и волеви способности всичко, към което се домогваше, му се удаваше. Затова той беше самонадеян, искаше да бъде още на младини съвсем самостоен и авторитетен. Спомням си как в една своя статия гой се осмели да се противопостави на Боянпеневата характеристика на съвременната българска литература („Основни черти на съвременната ни литература“) и имаше известно основание за това, без да бъде напълно прав. В оценките си той се увличаше — надцени например поезията на Ем. Попдимитров и потърси в творчеството на Добри Чинтулов с това на Яворов пресилени аналогии. Беше много по-убедителен и основателен в литературните си изследвания, отколкото в критическите си работи.
Той се увлече прекомерно много в македонското движение. Не му липсваше воля и смелост и след убийството на Ал. Протогеров, чрез в. „Вардар“ застана на враждебна позиция срещу Иван Михайлов, който по това време беше много силен и никак не се шегуваше със своите противници. Една .вечер се срещнах с мой познат от редакцията на в. „Зора“, който ме предупреди да се пазя, за- щото Пундев бил осъден на смърт — та като излизам и влизам в кооперацията, да внимавам. Това не ме изненада, защото знаех, че Васил не излизаше денем вън от таванската стая, дето живееше, а само вечер с телохранителя си правеше малка разходка. Не мина обаче дълго време, и аз го видях в Народната библиотека, където работеше ,в специална стая за научни работници. После научих, че имало нещо като примирие между двете страни и затова Васил се осмеляваше да ходи из града по-свободно, но винаги въоръжен и с пазача си. Така всеки ден той отиваше до библиотеката и се връщаше по ул. „Шипка“. Към 1 часа следобед през един зимен ден, когато си почивах, чух страшен нечовешки вик и скочих. Разбрах, че майката на Пундев, узнала страшната вест за убийството му, е надала този вик, който и до днес звучи в ушите ми. Отидох веднага на ул. „Шипка“ и малко по-долу от пресечката на ул. „Априлов“ видях два трупа — на Васил и пазача му, баща на няколко деца, нападнати и застреляни с по-няколко куршума отзад (убийците са се крили на ул. „Априлов“ и са избягали веднага, без да бъдат уловени от полицията — както обикновено ставаше при тези убийства на македонствуващи). По-после бе убит пак от хората на Ив. Михайлов и брат му Михаил Пундев. Баща им бе известен педагог Марин Пундев, благ и умен човек; а природно интелигентна, с жив ум беше и майка му Александра Пундева. Баща му ми е говорил за двамата си синове като за противоположни натури: големият (Михаил) — безволен, макар и инак способен, а малкият (Васил) — упорит и твърд. „Когато си пийнеха — казваше бащата, — Васил ставаше зъл и по-големият (Михаил) бягаше от него.“
Наблюдавал съм го, когато бе сърдит — очите му святкаха със стоманен блясък и в този поглед се изливаше цялата му властна, подчиняваща натура. В литературната секция за определяне на награди за поезия и белетристика, в която бяхме членове заедно с Божан Ангелов, се сговаряхме сравнително лесно. Спомням си само, че той бе малко резервиран относно предложението ми да се даде поощрение на Н. Фурнаджиев, но не се противопостави решително.
Изобщо Васил Пундев бе надарен, но безпокоен дух, с неукротими честолюбиви ламтежи, които му попречиха да центрира силите и способностите си в една посока. Пък и неочакваната смърт го завари още млад и неизживял като че ли своя Sturm und Drang.
