Малък разказ за Чудомир, съпругата му и неговия дом

Ако случайно преминавате през Казанлък не пропускайте да посетите къщата на българския писател, художник и общественик Димитър Чорбаджийски-Чудомир. Той сам проектира къщата си, но проектът не е запазен в архивите. Тя е обявена за музей още на следващата година след смъртта му – през 1968 г. Дворът ще ви  посрещне с много цветя и зеленина. Вратите на музея са отворени всеки ден  от понеделник до петък: 09:00 – 17:30 ч, събота и неделя от 09:30 до 17:30 часа.

В сегашния си вид музейният комплекс е открит през 1979 г. и включва скромния Чудомиров дом с неговата неповторима атмосфера. Тук той живее със своята съпруга художничката Мара Чорбаджийска в продължение на 42 години.

Щом влезете от входната врата в двора, от ляво ще видите това весело колело, а на заден план Чудомировите герои.

Отдясно е тази делва, гордост на музея, с нарисуваните  герои на Чудомир.

В самия музей ще видите художествено-документална експозиция, разположена в три зали с обща площ 300 кв. м., модерно фондохранилище и уютна конферентна зала с мултимедийно оборудване.

Сред дворната красота ще ви посрещнат и думите на самия Чудомир: Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.

Градината на музея е поддържана не от специални градинари, а от екипа на музея. Тук цъфтят прекрасни рози, които съпругата на Чудомир обичала да рисува върху платната си.

Дворът е изпълнен със зелени чемшири, лиани и бръшлян, както и с много цветя.

Каменната чешма в двора, от която можете да отпиете глътка студена вода.

Това дръвче ми стана любимо, казва се Лавровишна, малко популярен вид.

Гробът на Чудомир, който е в двора на къщата му. Известно е, че някога било забранено самоубийците да се погребват на градските гробища. Духът на писателя-карикатурист още витае тук…

В двора можете да видите и този красив алпинеум.

Щом прекрачите прага на музея ще ви посрещне образът на самият Чудомир, който е роден в село Турия. Преди да хване перото и да напише своите весели разкази, той рисува. Ето какво разказва за първите си стъпки: Склонност към рисуване ще да съм проявил още от ранно детство, защото и досега помня, че два пъти съм ял бой за това: един път от мама, загдето бях нашарил с въглен току-що белосаните стени на къщата ни, а втория път от поп Никола, загдето с гвоздей бях надраскал върху черковния зид един голям кон. В четвърти клас обаче нарисувах с водни бои една лайкучка и две теменужки и те решиха съдбата ми. Като ги видя баба Замба – хазайката ми, – удари се с две ръце по бедрата и извика: – Льох мари, същински, същински, само че не миришат. Нима този келеш може да направи туй нещо? И после Чудомир завършва Рисувалното училище в София.

В коридора на музея ще ви направи впечатление, че тук е светло, чисто и всеки детайл е важен. Ще видите посмъртната маска на Чудомир.

В музея ви очакват три зали. В зала № 1 е представен жизнения път на Чудомир. Там се намира учителско бюро на Георги Чорбаджиски – брат на Чудомир. Изложени са предмети и документи от живота му, подарени от неговите дъщери Гергана Гечева и Лилия Димитрова. Между първа и втора зала, във фоайето, е разположен електронен екскурзовод. На български и английски се предлагат екранизиран кратък филм за Чудомир, анимирани герои по текст и рисунки от Чудомир, автентичният глас на писателят-художник.

В зала № 2 е представен творческият път на Чудомир. Голям интерес предизвиква скоро поставената пишеща машина, на която младите посетители могат да печатат, както се е печатало по Чудомирово време.

В зала № 3 са експонирани оригинални творби от Чудомир. Всяка година, по Чудомировите празници, се предлага нова подборка от оригинали, така че, това е още един повод отново да посетите музея.

Четвърта зала е конферентна с мултимедийно оборудване.

На тази снимка Мара Чорбаджийска и Чудомир са пред къщата си. Чудомир среща талантливата жена още в Рисувалното училище, където двамата учат. Тя е родена на 22 февруари 1895 г. Баща ù е известния за времето Иванчо Нонов от село Енина, който е учител. Майка ù Донка е от Трявна и е дъщеря на известния резбар и майстор на икони поп Кою Витанов. Двамата имат осем деца, едно от което е и Мара. Майката умира рано и баща ù минава под венчило с Велика, която като него е учителка. Мара е завършила гимназия в Стара Загора. Семейството няма възможност да я издържа. Известните фабриканти Пискюлеви поели издръжката ù. После искала да им върне парите за образованието си, но те отказали.

В Рисувалното училище двамата се познавали бегло. Той е мобилизиран и заминава за фронта. Мара научила, че той е убит и споделила скръбта си с приятели. Чудомир научил това и изпратил картичка: Много здраве от възкръсналия. Чудомир. Двамата си пишат дълго писма. След войната, през 1919 г., Чудомир е назначен за учител по рисуване в Казанлъшкото педагогическо училище, а Мара в Прогимназията. В един прекрасен ден се венчали под крушата на двора на д-р Бучаров. Завъртяли се кръговете на семейния им живот с радостите и страданията.

Глашатаите, които Чудомир обича да рисува. Той ги е кръстил „радиоразпръсквателна служба“.

В музея е показан барабан от първата половина на ХХ век, използван за известяване на предстоящите събития в Казанлъшка околия.

На тази снимка Чудомир е сред героите си. Освен от писането и рисуването, той се увлича по археологията, нумизматиката, събирането на шевици. Заради многостранните си интереси обичал да казва: Който гони два заека, не улавя нито един. Аз обаче гоня не два, а четири, затова не можах да уловя нито един досега, но живея с надеждата през следващите седемдесет и пет години, ако не заек, то поне заешка опашка да хвана.

Това е платно на Мара Чорбаджийска, която рисува пейзажи, натюрморти и портрети. Тя е една от непризнаните живописци на България.

Нейните любими рози ухаят както в двора ù, така и в платната ù. Неслучайно прави една от изложбите си в клуба на входа на парк „Розариума“. Обича да рисува бели божури, кремове, хризантеми. Тя често реди стъклени вази с цветя, подноси и фруктиери с грозде, ябълки и круши.

Родната къща на Чудомир в Турия.

 

Автопортрет на Мара с шапка. Двамата са много различни. Тя носи финес, красота, спокойствие и дори аристократизъм. Той е по-груб и безцеремонен. Но се обичат и взаимно се търпят.

Една от най-популярните ѝ снимки. Мара е първият му критик и първа го кара да публикува във вестници разказите си. Чудомир не е решителен, смущава се, колебае се. През 1934 г. правителството издава закон, който гласи, че в едно семейство двама души не могат да са на държавна работа. Чудомир напуска учителството. Като мъж по-лесно може да си намери работа. Мара остава учителка по рисуване и издържа временно семейството. В този момент Димитър Чорбаджийски се превръща в Чудомир. Започва да пише своите весели разкази и да ги чете първо на нея.

Мара и Чудомир сред картини. И двамата обичат изкуството. Той се отнася с нея по Чудомировски – с хумор. Понякога я нарича „моята кикимора“, известен израз на казанлъшките мъже към своите съпруги. Мара мечтаела да живеят в София, където има повече духовни хора. Чудомир вярва, че „камъкът си тежи на мястото“, столицата му е чужда. Отстъпва както винаги жената….

Да не мислиш, че щях да те търпя толкова години забутана в тази загубена провинция, ако ти не беше Чудомир?!

А той:

Върви, ма! Те в София умряли за твоите картини и за герданите ти. Пет пари не правиш без мен!

След това тя си облича дрехи и отива у приятелки, за да пият кафе. А той хуква към Буко Давидов и Диню Попа, за да се оплачат един на друг от жените си.

Чудомир се обръщал към нея: „Моя малка, амбициозна женице…“

В една от залите можете да видите неин автопортрет с кученце.

Влезете ли от другата страна на къщата им, ще видите тяхната всекидневна стая.

Това е печката и прахосмокачката им.

Майсторски изработен бюфет, от който тя е вадела малките стъклени чинийки за сладко, за да почерпи гостите.

Бюфетът е комплект с малка етажерка за книги, изработени от майстор мебелист, чиито наследници скоро разпознали почерка му.

Радиото.

Щом излезете от кухнята ще видите в дъното на малко коридорче балтонът на Чудомир и баретата му.

Срещу кухнята е стаята на Чудомир, в която пише своите разкази. Там е и голямата му библиотека.

Сред вещите на бюрото са очилата му и цигарите, които пуши с наслада.

Ъгъл от работната стая на Чудомир с негова снимка и на тъщата му.

Снимка на Чудомир, който остава в литературата ни като един от големите хумористи.

 

През портал се отива към спалнята, която няма прозорци.

Над него са глинени съдове от колекцията му.

Спалнята на семейството.

В гардероба още стоят подредени вратовръзките на Чудомир.

Отиваме на втория етаж по стълби, където ни посреща ракла с чеиза на Мара.

На този плетен диван Мара рисува своите модели.

Масата и двата стола, вероятно тук е посрещала, хората, които ѝ позират за платната.

Жената от портрета е рисувана на плетения диван.

Кутията за шапки на Мара и куфарът, с който Чудомир отива в болницата в София преди да почине.

Статива и боите ù. Тя е скромен творец, не шуми около себе си. В платната ù има някакво особено обаяние. Но цял живот остава в сянката на Чудомир.

Един от натюрмортите ù.

 

Фотографски портрет на Мара Чорбаджийска. През 1929 г. двамата отиват в Париж, за да проучат методите на обучение по рисуване в парижките училища. Семейството се разхожда из Лувъра, разглежда многобройните изложби. Мара е впечатлена от експресионистите. Във френската столица рисува акварели от градските улици, пейзажи и няколко портрета на момичета.

Нейна връхна дреха с брошка. Тя сама шие дрехите си, има собствен стил и маниер, влага в тях майсторство и вкус.

Тоалет на Мара Чорбаджийска. Тя обича да си слага гердани, а и Чудомир ù носи от чужбина. Но подарява и на други жени…

Автопортрет

 

На изпроводяк  разгледах архивите и намерих сватбена снимка на Тотка и Асен Нонови, където кумуват Чудомир и Мара. Асен Нонов е брат на Мара, директор на Народната банка в Казанлък.

И още един документ от техния семеен архив. Двамата остават заедно до неговото самоубийство. Тя е вече болна, но два пъти ходи да го види в София. Чудомир преди да скочи от болничната стая оставя завещание в джоба си. Желанието му е след смъртта на жена ми, да стане притежание на Градския народен съвет, като се използва за канцеларии на построена около нея детска градина или, ако се прецени, може да се превърне в музейче (както някои мислят). Случва се съвсем друго. Но тази история е тъжна и няма да ви я разкажа тук. Последната воля на Мара е да бъде погребана до гроба на Чудомир, но това ù последно желание не е изпълнено. Тялото ù днес почива на градските гробища. Двамата нямат деца и гроба се поддържа от музейните работници.

На изпроводяк поглеждам смокинята в двора, която от старост е на път да си отиде. Това е дървото, под чиято сянка не веднъж е писал и рисувал Чудомир. Вечер на прохлада се е събирало семейството с приятели. Все още дървото ражда плод. От неговите плодове Мара правела любимото смокиново сладко за почерпка при специални гости. Продължавайки традицията, екипът на музея черпи със сладко от смокини своите гости в „Нощ на музеите“.

Отправям се към пазара, който още помни стъпките на Чудомир. През целия си живот той обича домашно приготвената храна. Редовно купува от пазара от селянките масло, козе сирене, плодове. В дома винаги има в изобилие ябълки, круши, тикви. Мара Чорбаджийска не противоречи на кулинарните му предпочитания. Тя се старае да сложи на масата от онова, което той много обича. Най-често в зимните месеци това е домашна туршия, кисело зеле и любимите гулии, ако не готвени, то поне печени, също и варени тикви. Известен факт е, че той обичал както да похапва вкусен гювеч, така и да попийва от домашното си винце.

© Мирела Костадинова