„Любословие“ – първото българско списание

Spread the love

След като се появили разсадниците на новото образование, явил се на свят и нашият периодичен печат – трето средство, наред с училищата и книжнината, за разпространяване на българската мисъл и будене на българския дух.

Навсякъде вестниците предхождат списанията. У нас периодичният печат започва със списание. Изтъквайки това обстоятелство, не трябва да забравяме, ча другите народи са преминали дългия път на постепенното развитие, преминавали са от по-простите към по-сложните културни форми, спроти което българският народ, осъзнал се толкова късно, е трябвало с гигантски крачки да ги догонва, като изоставя много междинни стъпала на културното развитие.

Като рождена година на българския периодичен печат се смята 1844, а като негов неоспорим основател – Константин Г.Фотинов, който в същата година започнал издаването на първото българско списание „Любословие“.

Фотинов, чието име дълги години беше непознато, е роден в Самоков между 1780 и 1790 г.[1]). Когато завършил основно образование вродния си град, Фотинов бил изправен пред едно решение, което се оказало съдбоносно за него.Баща му искал да го даде на занаят, баба му, една високо надарена жена, напротив, искала да направи от него учен мъж и настоявала тойда продължи учението си. Тя се наложила, защото поела разноските по издръжката на внука си, и Фотинов бил изпратен в Пловдив. Науките си завършил в Малоазиатския град Кидония, който се славел в началото на XIX век с отличните си училища, при знаменития Теофил Каири. След приключване на образованието си Фотинов се завърнал в Самоков с намерение да открие училище, но неговите съграждани се отнесли крайно недоверчиво и иронично към него. Обиденият идеалист напуснал родния си град и се заклел никога вечеда не се връща там. Редица години след това от живота на Фотинова са скрити в неизвестност. Знайно е, обаче, че той се посветил на търговия, ала не му провървяло. Редица несполуки го принудили да се откаже от нея и да осъществи една своя отдавнашна мечта – откриването на българо-гръцко училище в Смирна работа, за която той се чувствал по-подготвен. Изборът му върху Смирна не бил случаен. Този град, който се смята за родно място на Омира, бил един от средищата на елинската просвета в началото на миналия век. Превъзходните му училища привличали ученици от цяла Гърция, а и градът, според описанието му в „Любословие“ бил в цветущо състояние[2].

В 1828 г. Фотинов открил своето училище, в което отначало обучавал само 10 деца; след 10 години, обаче, неговото училище се разрастнало и имало 200 ученика. Като учител и педагог, Фотинов скоро станал известен в цяла България. Но той не се ограничил само с педагогична дейност. Той се отдал на писателство, което започнал в 1838 г. със съставянето на еднагръцка граматика.

Авторът на статията д-р Стефан Ив. Стоянов е публикувал този портрет, но изследователи твърдят, че човекът на снимката не е Константин Фотинов

В 1842 г. Фотинов стъпил на попрището на публицистиката, а в 1844 г. бил вече редактор на списанието „Любословие“. Различни са причините, които го тласнали към това дело. Безспорно, то никога не би успяло, ако протестанскитe мисионери в Смирна не биха снабдили печатницата на А. Дамяни със славянски букви. Но, че в това обстоятелство не се корени едничката подбуда за издаването на „Любословие“, говори още началото на предговора на пробната книжка, гдето Фотинов разсъждава върху ползата от просвещението и от периодичния печат:

Народ Болгарский! Некои човеци на тоя свет (дунята) сакат да се покажат, и да се познаят сос нихното богатство, с нихното величество и с нихната сила и дароването и толико колко можат и колко за себе си само да угодят или и за други нещо мало: а я предпочитающ от всяко друго величество и богатство полза и доброто, що бива общо на секи человек богат, сиромах, стар, млад и каков други может бити…

Народ болгарский, Бог е создал человека словсен и дал му е ум и разум да се учи, и да разумева сичката (синката) создания божия, и да разсъждава кое е добро или кое е зло…

Но да знаем повече от по-старите ни и от прежните наши братя повече да познаеме, и да разумееме словесно и разумно знанието Божие и величество то, и того самаго создателя всего мира и какво де живееме Богоугодно и человекоугодно; какво да знаеме законат на живението наше; . . . какво още да познаеме другите места на тоя свет, другите на тая пространная земля човеци, нихното[3] отечество и град, нихниат живот, нихното дело, работата, купачеството[4], търговството, богатството, стоката, нихното величество, сила, достойнство, юнаство, художество (занаят), изкуство (мурафет); какви животни и добици нихната земля издават; какви древеса и рожба; от коя работа живеят благополучно и честно; на кои места отваждат[5] и таргуват и какво придобиват, и остават на тоя свят името им полезно, славно и чуенно от един край на землята до други,то само списанието, повест, история и учение може да научи человека и да го настави да познае и да разумее сичкото що више рекохом[6] и с това може наистина да се нарече и казува человек словесен и достоен на божието дарование и да не е както един добитак

Болгаре! Смислите се добро и разсмотряюще умно фърлите погледат ваш и смислъта ваша на поотдалечная места и на поразпространниат народ человеческий; кой народ е на землята толко сиромах и отдалечен от просвещението учителско, кое само прави човека да е человек каквото го е Бог создал, а не добитак?Кой народ е толко без проведения многообразни и познания за человеческта полза списана, каквото е болгарскио народ отлишен[7] от такиви человекополезни списания[8]? Кое списание имат нашите братия Болгари? Камо им[9] землеописанието, с кое даби можели да познаят баре своите си места и своето си отечество? Камо им граматиката да утверждават главниат свой език, от кого имат и коренат? Камо им нравоучителната списания, без коя не може никой да се нарече совершен человек на тоя свет? Камо им повседневния повести и знания[10], или повсенеделни или месечни[11]?Камо им художественната списания, камо им риториката, матиматика, логика, физика, философика и прочия и прочия; които са на человека повече потребни нежели хлебат? . . .

Убеждението в голямото значение на книжнината и частно на периодичния печат и непоколебимото му родолюбие са следователно, ония вътрешни подтици, които са накарали Фотинова да се залови с публицистика. Той сочи за пример европейските народи, които чрез просветата са отишли толкова далеч и са тъй силни и богати, „щото не е изречено, и което перо не може да опише“. Само българският народ е останал назад. И той му отправя жестоки укори, неудържимо избликнали от нараненото му национално честолюбие:

Ах, скроб наша и стид (срам) Народи послешни[12] и народи без книжни[13] начнаха и за фатиха[14] за нашите дни да просвещаватся и да умножават учителищата нихна, книгите, историите, списания благонравна, списания повседневни (газета), списания повсенеделни или повсемесечни, за да гледат и да знаят що по света бива и става; а Болгарския народ спава!!![15] горко, горко ти ест народ многочислений, а на ползи своея не чувственний и не рачителний!

Като прозорлив човек, Фотинов схванал ползата от периодичния печат и нему не могло да избегне подемът на сръбската и гръцка журналистика, както и стремежът на турци, арменци и евреи да създадат своя собствена периодична книжнина, което той изтъква по-нататък в предговора. Особено гръцкият печат, който се отличавал с патриотичния си дух, упражнил голямо влияние върху него.

Първият (пробен) брой на „Любословие“, снабден с извънредно дълъг предговор (предисловие любочитателем) е излязъл в 1842 г. в Смирна с следната корица: „Любословие или периодическо списание разных ведении. Издадено трудом Константина Г. Фотинова. С.“

„Любословие или периодическо списание разных ведении. Издадено трудом Константина Г. Фотинова. С.“

След това следва следното мото: „Испитайте писании, в них же бо обрящете живот вечний, и сокровище неизчерпаемо“. (Изследвайте Писанията, защото в тях ще намерите вечен живот и неизчерпаемо съкровище).

В края на предисловието Фотинов обявява абонамента на списанието за 12 месеца: 2 талера „рiцiнати“за Цариград и два талера „колунати“[16] за външните абонати, без разноските по изпращането, които остават в тежест на издателя.

Още от пробния номер обемащ 32 страници се виждакакво можели да очакват читателите от „Любословие“-то. На първо място Фотинов поднася на читателите си описание на земята, за да ги ориентира из местата, където се разиграват световните събития, както сам той изтъква. След това са дадени двете полукълба, описание на Азия, снабдено с карта и „Повест за Иапонскиат народ“. Подир „географския отдел“ следват няколко рецепти, съвети и статийки из областта на земеделието, напр., „Периоди за засявание“, „3 е м л е д е л а н i е“ „Кости за гной“ и др. След „стопанския отдел“ е поместена една бележка за „Изданiе на полезны списанiя перiодически, които се издават в Лондiн  грод Iнглески“, след която идва „Повест за древнаго (стараго) народа грческаго“. Късото описание на слона (с картинки) издава, че ще бъде застъпено и естествознанието. Пробният брой завършва с една почиваща на съмнителни източници и аргументи статия „За произхождението на славенскиат народ“.

Смешно може да ни се стори сега, че Фотиновото списание поднасяло на читателите си най-елементарните познания из областта на географията. Сам Фотинов е съзнавал, че в това не се състояла задачата на едно списание, но той го смятал за необходимо, защото знаел, че „нашите братя си нямат понятие от нея“ (географията).

Редовното  „Любословие“, първият брой от което излязъл през април 1844 г., се различава само външно от пробния брой. Последният е малка брошура на осмина, а „Любословието“ излиза на голям кварт, и страниците му са разделени на две колонки. Всяка книжка обема една коло (16 страници). Промонено е и имато на списанието: „Любословие или периодическо повсемесечно  списание“. Що се отнася до съдържанието, Фотинов продължава да върви по пътя, начертан от пробната книжка. То си остава все тъй разнообразно, засягащо всички отрасли на знанието. Но най-главната задача на „Любословие“ остава като че ли да доказва нуждата от просвета и духовна пробуда.

Групирани по научни области различаваме следните видове статии:

  1. Исторически. 2. Географски. 3. Статии с нравствено-религиозно съдържание.
  2. Педагогически. 5. Филологически. 6. Статии по търговия, земеделие и общостопански въпроси. 7. Статии из областта на естествената история, физиологията и хигиената.
  3. Педагогически.

Особено широко място се дава на географията и историята, което се дължи на порасналия интерес на българина през време на Възраждането. Той се стреми да следва другите народи по пътя на тяхното историко-културно развитие, затова се интересува от техния живот и тяхната страна, от които е бил откъснат през време на дългото си робство.

По-слабо е застъпена художествената литература в списанието (белетристика и стихове). Освен пет български и пет сръбски стихотворения, взети от „ Србске Новине“ и разказчето „Нощ бедственна“ няма нищо по-значително от този род в страниците на „Любословие“ през двете години на „Любословие“-то (1844 до 1846 г.) са излезли всдичко 24 книжки. Макар и в късо време, Фотинов изпълнил бляскаво тежката задача, с което се нагърбил. Множеството обяснения, бележки и пр., които изобилстват в поместения прочитен материал показват, че работата на тогавашния публицист не е била от най-леките. Той винаги е трябвало да се съобразява с културата на своите читатели и да се нагажда към техния език, за да бъде достъпен. От друга страна, липсата на установен книжовен език омъчнявала още повече неговото дело.

Значението на „Любословие“-то не може да бъде подценено. С право то може да бъде наречено малка елементарна енциклопедия, чието голямо разнообразие в съдаржанието намира оправдание на думите на поета:

„Който дава много, дава всекиму по нещо.“

Неговите страници излъчват чиста човещина, неуморим труд, безкористна любов към народа и непрестанни грижи за неговата просвета и духовно свестяване.

[1]Д-р Ив. Шишманов – Константин Г. Фотинов, Сб. Н.У.К., кн.XI.

[2]На днешния ден Смирна има жители повече от 160,000; от кои турщи са около 70,000; гърци 60,000; католики 15,000; армене 7,000; еврее 8,000.Йонийский благо-растворенный воздух прави смирненскiи жители кротки и благосклонны за секакво добро. Смирна може да се хвали колкуто за старовременни преимущества, толькова и за сегашни; има безистенны четири, странноприемницы каменносозданы и пространны; рукодельницы различиы за хартiи, свила, шамiи, различиы европейски ковачницы, машини за различиы работи и пр.Жители Восточныя церква собраха повече от триста тысящ левов (грош.) и пред една година направиха едно пространно училище народно, кое освен що може да собере повече и от четыри стотин учеников, приключава някои до двадесет магазiи и лавки, и удоволствува свои катагодни иждивенiя.Освен това училище не пред многу годин устроиха 6 училища взаимни за момчета, и три за момичета.Освен тiя общенародни училища имат и особны многу.Западния церкви жители имат две достославни училища за различни и высокоумны ученiя с различиы язьщы, и едно много похвално за момчета.Арменскiй народ има едно много похвално за момчета и едно за момичета.

Паметник на Константин Фотинов в Самоков, скулптор Спас Киричев

Достославна книгохранительница се намерува во вышереченное народно училище греческо.Смирна има две позорища (театр) две разговорници, в кои се собират почтенни мужiе и търговцы и разговарат се; има и две общества (ортаклъци) кои содействуват по большей части за просвещениiе юношеско. Человеколюбiе смирнейское превосхожда секо друго: жители смирнейскiи имат осм больницы и пр.

[3]Тяхното.

[4]Търговията.

[5]Отиват.

[6]Рекохме.

[7]Лишен.

[8]Книга.

[9]Къде им е.

[10]Вестници.

[11]Списания.

[12]Явили се по-късно от нас.

[13]Некнижовни, непросветени.

[14]Заловиха.

[15]Спи.

[16]Австрийски монети от времето на Мария Терезия.

 

Д-р Стефан Ив. Стоянов. Поява и развой на българския периодичен печат. Книгоиздателство на Хр. Г. Данов, 1936.

error: Свържете се с нас.