Лука Касъров и първата българска енциклопедия
Лука Иванов Касъров – авторът на първия „Енциклопедически речник“ е роден през 1854 г. в Копривщица. Получава образованието си в цариградския „Роберт колеж“, където отлично научава английски език, а също така руски, френски, немски и турски език. Тази огромна езикова култура му помага по-късно при събирането на данни за замислената от него енциклопедия. В продължение на шестнадесет години работи в редакцията на вестник „Зорница“. До 1893 г. завежда политическия отдел на вестника.
През 1893 г. поради разклатеното си здраве Лука Касъров се прибира в България. Установява се в Пловдив. Назначен е като учител в Пловдивската девическа гимназия. От 1 януари 1896 г. Министерството на народното просвещение го командирова заедно с други гимназиални учители от пловдивските гимназии в помощ на Пловдивската библиотека и музей за съставяне на каталозите, а няколко години по-късно е назначен за неин „поддиректор“.
Още преди идването си започва да работи върху „Енциклопедически речник” в 3 части (ч. 1 – 1899 г., ч. 2 – 1905 г., ч. 3 – 1907 г.). Върху този проект работи сам, без сътрудници, в продължение на тридесет години. Изданието е първата обща енциклопедия, публикувана в България. Както самият автор съобщава, съдържа „исторически, биографически, географически, научни, литературни, митологически, библейски и други“ сведения. Поясняват се чужди думи, употребявани в българския книжовен език, които трудно се разбират.
Енциклопедическият речник съдържа около 23 000 статии, 12 000 понятия, чужди думи, имена на лица и предмети в обем от 3 172 страници. При съставянето му Л. Касъров ползва енциклопедични речници, книги и списания на френски, английски, руски и български език. Събира статии и данни за селища и други обекти, както и сведения от отделни чужденци. Енциклопедията не е илюстрирана. Издава я книжарницата на Драган В. Манчов. В предговора към първия том авторът изтъква причините, които са го подтикнали да се заеме с такава огромна работа: Всякой читател, много или малко образован – пише той – има нужда навремени да се справя за някое събитие, личност, дата, термин в една или друга книга. На някой има ли за тая цел книги, па и всякога има ли време за едно кратко сведение да рови разни ръководства. Ние имаме нужда от една наша си справна книга, една пълна енциклопедия, която да ни осветлява с обилна светлина по всички предмети. С едно такова съкровище на знанието, ние още за много време надали щем-можа да се сдобием. Ала и да притежавахме една богата енциклопедия от 15 – 20 обемисти тома, на каквито енциклопедии се радват просветените народи, ние пак щяхме да имаме нужда от кратък енциклопедически речник, защото енциклопедиите не са достъпни за всички кесии, па и не са сгодни толкова за малки справки.
Касъров се надява, че речникът ще „стане настолна книга на всяка частна библиотека, на всякой дом“. И наистина той е имал огромен успех.
В последните години на XIX век излиза първият том. Както отбелязва Атанас Мосенгов, изданието има значение за патриотичното възпитание на поколения българи, защото трябва делата и животът на ония, които са действали за общественото благо на народа си, да се направят достояние на тоя народ, та да могат тия дела да послужат за съревнование на сегашното и бъдещите поколения, па и да се даде едно нравствено възнаграждение на заслужилите. По думите на А. Мосенгов една от най-изтъкнатите фигури на нашия културен и литературен небосклон, проф. Иван Шишманов, оценява подвига на езиковеда като „най-смелото българско начинание.
Днес тритомният „Енциклопедически речник“, известен под названието „Касъровият речник“, представлява библиографска рядкост.
Издателят
На 30.III.1896 г. големият възрожденски книгоиздател Драган В. Манчов и завърналият се наскоро в Пловдив Лука Касъров слагат подписите си под договор за издаването на „Енциклопедически речник“. Касъров поема задължението да състави ръкописа и да предостави всички права по отпечатването му на Драган Манчов. Той от своя страна се задължава да печата най-малко по 4 коли всеки месец.
Материалното положение на издателя, обаче, рязко се влошава, за да стигне до банкрут през 1902 г. Драган Манчов продава къщата, имотите и печатницата си. С невероятни трудности успява да издаде втория том през 1905 г., а след две години, месеци преди смъртта си, и последната, трета книга. Отбелязан е краят на едно огромно, но благодатно дело – за 8 години са отпечатани 3172 страници, съдържащи обяснението на близо 13 хиляди думи, понятия, биографии на дейци и описания на събития от историята на човешката цивилизация. Сред тях основното място е отредено на българското минало с неговото величие и трагизъм.
