Литературен клуб „Н. Й. Вапцаров“ към Военен клуб – В. Търново, на 70 години

Големият писател Владимир Набоков беше казал: „Литературата не се е зародила, когато към неандерталската пещера е тичало момче, крещящо „Вълк! Вълк!“, а вълкът е бил по петите му; литературата се е зародила в деня, в който момчето е крещяло „Вълк! Вълк!“, а зад него е нямало нищо.“

Литературата, истинската литература е подвластна на въображението. Но също така и на креативността и съмнението в себе си; тя е онова, което е в сърцата ни, но не бива да пишем според настроението си и сигналите свише, а според програма, която стриктно да изпълняваме ден след ден, година след година. Или както казва Флобер: „Млъкни и се захващай за работа!“. Разбира се, преди това трябва да сме добри читатели, а това е задължително условие за писането на добри книги. „Ако нямаш време за четене, значи нямаш времето и инструментите за писане“ – допълва Стивън Кинг. Писането е занимание за талантливи и одарени Отгоре хора, но и занаят за дебелокожи, затвор за самотници.

Наех се да напиша тези кратки юбилейни думи по повод 70-годишнината на един от първите армейски литературни кръжоци/клубове в страната по няколко повода, свързани със спорадичното ми съпричастие с дейността и изданията на Клуба от последните години, но най-вече поради личния ми ангажимент ми като архивист на миналото на старопрестолния град в областта на литературата. В Справочника „Литературно Търново. Търновски писатели и книжовници от свети Теодосий Търновски до наши дни“ (2019, 2020) в контекста на писателите и книжовниците, събитията и изданията в период от около 700 години ето какво стои като информация за Клуба:

Основан през 1952 г. като литературен кръжок към Народната школа за запасни офицери – Велико Търново, с ръководител писателят Орлин Орлинов. Сред първите членове на литературния кръжок са Йосиф Дарев, Димитър Гулев, Христо Черняев, Пламен Цонев, Димитър Ненчев, Ефрем Каранфилов, Атанас Наковски, Стефан Симеонов, Спиридон Синков и др. В годините след 1989-а кръжокът спира дейността си за кратко, но под ръководството на о.з. полк. Георги Янков дейността му е възстановена и вече се нарича Литературен клуб „Н. Й. Вапцаров“. Днес членовете на клуба са над 30 и два пъти в месеца се събират, за да осъществяват дейността си. По-изявените творци са Цвятко Дечев, Ваня Ангелова, Елда Живкова, Албена Стефанова, Стоян Долапчиев, Ана Стоянова, Кина Момчилова-Иванова, Николай Колев, Йордан Пулов, Асен Желязков, Никола Йорданов и др. Ежегодно Клубът подготвя и издава свои литературни сборници, както и юбилейни вестници.“

Не е много, но е доказателство, че Клубът е дал своя достоен принос в литературната история на В. Търново в течение на десетилетия. И продължава и днес. Знаем, че началото на историята на тази организирана литературна форма се заражда от ядрото на редакцията на сп. „Народен командир“ („списание на възпитаниците на Народната школа за запасни офицери „Христо Ботев“) и неговия редактор Ефрем Каранфилов (1915 – 1998). Първи ръководител на литературната група е поетът Орлин Орлинов (1931 – 2013), завършил НШЗО „Христо Ботев“ през 1952 г.  като младши лейтенант и командир на конно-разузнавателен взвод. Сред пионерите можем да добавим и имената на Димитър Гулев, Димитър Ненчев, Йосиф Дарев, Пламен Цонев, Христо Чернаев, Атанас Наковски, Димитър Точев, Христо Маринчев, Любен Кантаров, Кузман Шишков, Иван Карадачки, Димитър Калончев, Стефан Симеонов, Спиридон Синков и др., много от които оставили широка диря в литературата на Народната република. Художествени ръководители на кръжока през годините са били Иван Анчев, Слава Митова, доц. Стефан Коларов, а председатели – майор Богдан Цветанов, полк. Кузман Шишков, инж. Иван Анчев, полк. Константин Павлевски, подп. Николай Минчев, подп. Георги Янков, подп. Йордан Пулов, Ваня Ангелова, х. Николай Колев (някои двукратно).

След промените от 1989 г. кръжокът престава да фунционира. С нелеката задача да събере отломките и да възстанови неговата дейност се заема полк. Георги Янков. Успява да обедини стари и нови творци от различни литературни формации, а в новия списък личат имената на Иван Мартинов, Цвятко Дечев, Асен Желязков, Ваня Ангелова, Николай Колев, Снежана Димитрова, Албена Петрова, Кина Иванова и др. Клубът развива активна културна дейност, много от членовете (в това число и от СБП) издават авторски книги – Методи Бахчеванов, Недялка Рибарева, М. Дончева, Ваня Ангелова, Албена Петрова, Снежана Димитрова, Иван Павлевски, Цвятко Дечев, Георги Янков, Никола Йорданов и др., публикувани са и поредните броеве на годишните литературни сборници на клуба „Възмъжаване“, „Изповеди“, „За него – живота…“. Разбира се, сборниците, личните книги и юбилейните вестници са очаквани с най-голям интерес, защото те не само публикуват (правят обществено достояние труда ти, произведенията ти), но и дават крила и оценка за вечно съмняващия се се в себе си творец, вкарват те в някакъв художествен контекст. Различни като обем, тематика и повод са многобройните сборници на литературната формация „Вапцаров“, но понякога заглавията говорят много, а ето и някои от тях: „Пориви“ (1967, ред. В. Генова), „25 години литературен кръжок при ДНА – В. Търново“ (1977, албум по случай годишнината на кръжока), „Възмъжаване“ (1982, реценцент Иван Карадачки) – посветен на 30-годишнината от основаването на кръжока и на 100-годишнината от рождението на Г. Димитров, „Позиция“ (1987, съст. Димитрина Янчева) – посветен на 150-годишнината от рождението на В. Левски и 35-годишнината от основаването на кръжока, „Каменна импресия“ (1990, съст. Димитрина Анчева), „Изповеди“ (2006, ред. колегия), „Изповеди“ (2007, ред. колегия) – по случай 55-годишнината от основаването на клуба, „За него, живота…“ (2010, ред. колегия) – по случай 100-годишнината от рождението на патрона на кръжока Н. Й. Вапцаров, „Вярност“ (2015, ред. колегия), „Вярност“ (2016, ред. колегия), „Вярност“ (2017, ред. колегия) – по повод 65-годишнината на клуба, „Вярност – 2018“ (2018, ред. колегия) – посветен на 140 г. от Освобождението на България, „Вярност – 2019“ (2019, ред. колегия) – посветен на 110 г. от рождението на Н. Й. Вапцаров, „Вярност – 2020“ (2020, ред. колегия). Това изброяване едва ли е пълно, но тук трябва да включим и няколко юбилейни вестника, посветени на годишнини на клуба – в. „60 години Литературен клуб „Н. Й. Вапцаров“ при Военен клуб“  (2012),  в. „Вярност“ (2017, по повод 65 години Литературен клуб „Н. Й. Вапцаров“). Сигурно пропускам заглавия. Както и такива на талантливо издадени авторски книги в различни жанрове през годините.

Кръжокът/клубът е организирана форма на съидейници за общение в дадена област (литературата в случая). Тя не прави писатели, но покрай другото е и лаборатория за изграждане на сърцати творци и характери, а това не е малко. Клубът дължи много на армията, към която принадлежи и от чиито корени е роден. С горните думи съвсем не може да се изчерпи дори част от различните дейности и инициативи, които организацията извършва през годините – срещи, рецитали, изложби, гостувания на сродни организации, отбелязване на бележити дати и годишнини, представяния на творчеството на известни писатели и членове на клуба, участия в конкурси, осъществяване на връзка между поколенията… И наградите не закъсняват, но ще споменем само орден „Св. св. Кирил и Методий“ – III ст. Пожелавам на Литературен клуб „Н. Й. Вапцалов“ да поддържа вярата на своя патрон и през следващите десетилетия.

Владимир Шумелов