Културен афиш на Бургас през 1924 година

Spread the love

През годините бургазлии са преживяли не една и две кризи – стопански, политически, икономически, но… са оцелявали. Наред с грижата за прехраната, са намирали време и да отидат на кино, да седнат в някоя бирария на чаша пиво, да обсъдят „световните въпроси“ или да посетят някое публично забавление като театър, оперета или цирк. Животът тече, не бива да се пропускат миговете му в което и време да живее човек! След като са отшумявали зимните вечеринки и безкрайните имени дни, Бургас ставал притегателен център и още през пролетния сезон започвали да пристигат гастролиращи софийски театри. Наближавал Великден, а през 1924 год. той е бил  на 28 април.

Театър от София

Точно за празниците от Връбница до Великден в Бургас гастролирал СОФИЙСКИЯТ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР под режисурата на Иван Попов. Пиесите са подбрани така, че да задоволят всякакви вкусове. Пъстър еклектичен репертоар. От много шумната комедия „Грабването на Сабинянката“ от П. Бурже, през социалната пиеса  от Фр. Молнар „Лилиом“ – легенда в 7 картини до комедията „Дивак“ от Ант. П. Чехов и  „Три жени и един мъж“ от С. Краб. Участват артистите: Кица Стоянова, Вера Игнатиева, Райна Манчева, С. Килимджиева, Драгомир Бочаров, П. Пипков, П. Габровски, Иван. Недялков и др. Дневните представления са с намалени цени. Билетите се продавали в сладкарница „Ягода“, а вечерта при касата на театъра. Рекламата е направена по всички местни вестници. Афишите са разлепени, като задължително наред с имената на артистите се отбелязва, че пиесите ще се играят при специална обстановка и декори, работени от художник декоратор. След представленията се явявала и критична бележка по повод играта на някои от артистките, която поражда негодувание и води след себе си отговор от анонимно подписания Х. У.

Вяра Игнатиева

До Редактора на в. „Морска заря“ 1 май 1924 год.

Четох в един бургаски лист упрек към нашата родна, драматична артистка Вяра Игнатиева, че не била играла като такава в ролите, които заемаше в няколкото пиеси. Поканвам този дързък профан да излезе и конкретизира къде неговия „артистичен авторитет“ намери, че Вяра Игнатиева не издържа ролята и разбиранията си. Отправям му също питане: може ли той въобще да злослови към дейността на народните труженици като почтената Вяра Игнатиева, другарката ù Кица Стоянова, Екатерина Златарева и др. мъченици, които изнесоха в продължение на 30 години тежкия кръст на родното изкуство, когато  този същи дързък критикар не беше още закърмен в утробата на майка си. Ние, народния театър си отиваме с благодарност към бургаската публика за указания прием, но и със съжаление, че профани в обществения живот могат да имат възможност да заплащат тъй неблагодарно към едни скромни народни труженици дошли да дадат на Бургас по сносно и поучително зрелище.

Мизерниците нека от себе си се засрамят. 

                                                                                                                                             Х. У.

Оперетни представления

След театралите през м. май пристига на турне КООПЕРАТИВЕН ТЕАТЪР от София. Това е оперетния театър с вече известната и зад граница Мими Балканска. В състава на трупата влизат добре познатите на тогавашната музикална публика: Иван Цачев – оперен тенор и първи мъж на Мими, Елена Балабанова, Александър Марченко, Симеон Симеонов, Петко Ников, Христо Рибаров, Итко Стоянов и диригентите г-н Антон Тонни и Иван Стоянов. Театърът пътува със собствен гардероб, декори, пълен хор, оркестър и балет. В репертоара са подбрани комичните оперети: „Жрицата на огъня“ от В. П. Валентинов и „Елвира“ от Антон Тонни Шилган, която е дирижирана лично от автора. На 10 май съставът играе „Фраскита“ драматична оперета в 3 действия от Франц Лехар. Този път критиците в Бургас пишат хвалебствия в „Морска заря“от 13 май 1924 год. четем:

Мими Балканска радушно посрещната на гара Бургас

„Фраскита“ това е една интересна оперета от популярния композитор Лехар, която рисува романтичния живот на испанската циганка Фраскита. В лицето на Мими Балканска тя бе напълно охарактеризирана със своя буен темперамент и безметежна любов. Гласът ù се разтваря плавно и опива с чувствата. Мими със своя темперамент и пластична игра, подчертава своя талант и приковава непрекъснато вниманието на зрителите. На 12 май е последното представление – „Феята на карнавала“, оперета в 8 действия от Имре Калман. Участват : Мими Балканска-Цачева, Елена Силаги, Иван Цачев, Симеон Симеонов, Б. Белогушев, Христо Рибаров и др.

Музикален Бургас е оценил качествата на оперетните артисти.

Циркът на Лазар Добрич

В края на м. май започвал Бургаския традиционен панаир. Търговците са заели своите площи и се надявали на добри печалби въпреки кризата. По това време е разпънал и шатра цирка на Лазар Добрич.

Лазар Добрич

Той предлагал на малки и големи: американски скачач, електрически феномен, фокусници, борби и разбира се най-атрактивния номер „Мистериозният турчин Бен Али“, заради който бургазлии отивали по няколко пъти на цирк. Номерът е бил изобретен от французина Делоне, който се появявал пред публиката облечен като турчин. Поставяли  на ръцете му белезници, пъхали са го в чувал,запечатвали са го с восък и са го слагали в сандък, който заковавали. Сандъкът се овързвал с въжета и се проверявал от комисия. Разбира се след няколко минути мистериозния турчин се появявал на входа на цирка, усмихнат и тържествуващ, а след разпечатка на сандъка от чувала излизала красива млада жена. Цяла седмица под купола се носели смехове и възторжени ръкопляскания от изпълненията на цирковите артисти. На 4 юни 1924 год. циркът дава много интересно представление с обширна програма, приходът от което отива в полза на полицейската стража в Бургас.

Бургаски ученички дават представление

Разбира се, в културния афиш на морския град се вписвало и младото музикално попълнение. В неделния ден на 22 юни 1924 год., в следобедните часове в салона на театъра, ученичките от девическата гимназия представят интересната и приятна по мелодия оперетка „Щурец и мравка“ в 3 действия от Любомир Пипков

Бургаската музикалната критика отбелязва този факт: Музиката е изпълнена с приятни мелодии, някои заимствани от народните песни. Направи впечатление арията на „Сладкопойната чучулига“, добре разработена от хор и оркестър. Проявиха се г-ца Кирила Алексиева (царицата-сопрано) с мек приятен глас и обещаващи музикални данни, а също така и г-ца Елефтерия Николова (щуреца-алто). Оперетката макар и детска и приказна в сюжета си, направи добро впечатление с подготовката на изпълненията и заслужиха аплодисменти и похвали.

Някои моралисти намират, че оперетката е представена в кабаретен стил, но публиката приема представлението с възторг и разбиране, че това е пътя за насаждане на музикална култура сред учащите се младежи.

Автограф от Царицата на чардаша за истинските ѝ почитатели

Времето на пътуващите театралните трупи

През м. юли в Бургас пристига и БЪЛГАРСКИЯТ НАРОДЕН ТЕАТЪР – София. Те представят: „Тоз, който получава плесница“ – пиеса от Л. Андреев, „Вик на живота“ – драма от Артур Шницлер, „Малката шоколатиерша“ – комедия от Пол Гао и „Жорж Данден“ – класическа комедия от Молнар.

В-к „Морска заря“ от 9 юли 1924 год. отбелязва: Народният театър бе изненадан от безграничната апатия на бургаската публика. Първото представление в събота бе извънредно слабо посетено, а за второто в неделя не се явиха почти никакви посетители. Групата в която влизат първите драматични сили на Народния театър, снощи отпътуваха за Ямбол. Артистите си отидоха оскърбени от класическата индиферентност у бургаската публика, която предпочита цирковете и локалите пред чистото изкуство.

Но това е месец юли, а знайно е, че по това време започват вече и летните горещини. Бургазлии предпочитат прохладата на морето и вечерните разходки на Булеварда под звуците на  духовия оркестър. Предсказанията на английските астрономи за небивали летни горещини през 1924 год. се сбъдват.

© Соня Кехлибарева

error: Свържете се с нас.