Кирил Попов. След края на пътя

Отзив за Димитър Казаков-Нерон – написан през 2008 г.

Трудно обяснимото изкуство на феноменалния художник Димитър Казаков-Нерон, все още ненамерил своя най-вещ интерпретатор, се мотивира и от предупреждението му: „Всъщност, когато трябва да обясняваме една живопис, думите са безсилни.” Знае се, че във философския смисъл на думата е и разбирането на душата като форма на тялото, а безкрайните и многозвучни формални превъплъщения на Димитър Казаков-Нерон напомнят думите на Бердяев: „Формата не може да претендира за окончателност. Всяко постигане на форма е относително. Тук всяка реализация е символ на нещо друго – на устремеността към вечността и безкрайността.” И все пак, най-общо казано, определението артист, артистично отношение в изкуството на превърнатия приживе в легенда художник означава тотално бягство от шаблона, традицията, матрицата. А че неповторимостта е първият и основен белег на истинското изкуство, се доказва и от творбите от чародееца в НХГ през 2008 г. – част от „Дарение Казаков” – 185 графики и рисунки и 95 керамични пана, завещани приживе на една от възрожденските къщи в архитектурно-историческия резерват „Вароша” в Ловеч.

Впечатляващ факт е, че в тази празнична изява на НХГ-София доминира по-неизвестна страна от творчеството на незабравимия художник и с нея се отбелязва 75-годишнината от рождението му. Този факт сам по себе си увековечава важен момент от живота на маестро Казаков. Вече заболял фатално не само от житейски несгоди, от гаврата с него на културтрегерите в Пазарджик (там постъпва на работа след комунистическо разпределение), а и от алергично заболяване от маслените бои, Нерон по съвета на приятелите си търси спасение с увлечение в керамичната живопис.

Уводно поставената в изложбата статия от нейния уредник Жанет Митева е радикално въведение към творчеството на безвреме отишлия си творец. Вчувстван в неговото магическо изкуство, разбирам отново адекватното му определение като артистично и оттласкващо зрителя от досадата за рутина и утилитарност и най-горделиво запомнени представи за бусинска, троянска и друг национален вид керамика. И то при цялото обективно идентифициране на авторско и народностно изкуство като подсъзнателно усвоени и претворени прабългарски, византийски митологични, мистични и поетични представи. Но с огромната разлика, че никъде в керамичната живопис не се срешат гердани от симетрично или асиметрично разгърнати орнаменти, както е в по-утилитарната керамика. И защото неподражаемият художник е щедро надарен свише с фантазия, това ни кара да си спомним Роджър Фрай. Той казва, че „произведението на изкуството е съкровено свързано с вторичния живот на въображението, който в по-голяма или в по-малка степен е даден на всички хора”.

А и без да го беше казал Нерон, се разбира, че цветът и линията са най-важната част от неговата авторска концепция. Макар и керамични, т.е. носещи като материя, техника и пластика особеностите на праисторическия занаят и утилитарно изкуство през вековете (глина и глинени смеси, сушене и изпичане, ангоба и глазура…), керамичната живопис на Димитър Казаков-Нерон не се отличава тотално в изобразителен план от неговата живопис върху платно или хартия. Може би – само с по-фрагментарната и по-линеарно-сферична образност в топла сиена, умбристо кафява землиста, бледо охриста и в по-редки случаи – отровнозелена тоналност. И с усещането за известна част от изображенията на жени като за симбиоза от иконично-антропологичен силует на градско-селски мадони – с удължени по византийски лица и носове, с елипсовидни очи – линеарни образи в артистично раздвижени пространства. „Живописта е пластично мислене за пространствата. Едно добро мислене, нелошо оцветено, е пак вълнуваща живопис. Едно добро живописване с лош пространствено пластичен израз е лоша живопис” – така звучи една от мислите на Димитър Казаков, публикувана в книгата на Георги Шапкарев „Паспорти на годините”.

Сближените пластически концепции в изкуството на Димитър Казаков не се отнасят до външната форма на неговата керамична живопис. Тук тя е най-често традиционно сферична като чинии, но се срещат и правоъгълни форми, някои с подгънати краища или следващи очертанията на човешкото тяло. Иконични, диаболични или ангелични, неизменно модерни и съвременни по форма и съдържание, керамичните песни на Нерон взривяват емоционално зрителя с одухотворената си образност на дионисиевски празник. Женските тела излъчват неизтощима енергия, обективирана художествено като скоростно претъркулване, скачване, прелитане и спринтиране.

В посмъртната си, за съжаление, експозиция Димитър Казаков е представен, макар и лаконично, и с атрактивни маслени пана и рисунки с паднал ангел и кацнала върху му птица с разперени криле, композиции с антропологични части, далече от еротични внушения, което се знае от неговите почитатели, че е съвършено чуждо на високо нравствения художник.

За своите 59 години земен живот Казаков завеща на своя народ повече от 15 000 живописни платна, акварели, графики и рисунки, дървени пластики и керамична живопис.

Всички творби на Димитър Казаков показват далечни измерения и възможности да се разглеждат като моменти от историята и бита на българина. Масленото платно „Света Троица” е реализирано с артистичен маниер, докато „Мадона” е по-иконична, без това да е валидно като възприятие за всички зрители. Народностното се обективира и като дионисиевска празничност („Изкушение”, „Сестри”, „Самота”, „Интимност”, „Докосване”), като образно излъчване на езически обичаи (,Лазарки”, „Родна земя”, „Край чешмата”, „Даровете на лятото”). Мелодично противопоставени са художествените образи в „Багри и звуци”, „Тайнството на песента”…

За Кирил  Попов

През месец февруари се навършиха две години от кончината на Кирил Попов (1930-2021) – един от най-активно пишещите изследователи на противоречивите процеси в съвременната ни култура. Още през 1998 г. той прозря горчивата истина за човечество, лишено от интелектуални координати и написа книгата “Бездуховността”. Последваха я “Пражка палитра”, “Стилуети” (том 1 и 2), “Самсара”, “Страници от картини”, „Криворечие мое“, второто издание на “Български народни орнаменти”, “Господин Менкин”, “Флуктуации”. Наред с тях той активно публикуваше в периодичния печат статии, рецензии по изобразително изкуство и литература, както и философски етюди.

Автор с висока образованост в областта на естетиката, литературознанието и историята на изкуството, той умееше задълбочено да анализира както художествена изложба, така и литературно произведение, научен труд или отделна картина. И правеше това с научен педантизъм и дълбоко уважение към изследвания автор. Почти всички съвременни художници – от младите до най-възрастните – са били обект на неговото внимание: изложбите им са отразени в публикациите на Кирил Попов с внимание, обективност и стремеж към обяснение на философската същност на всяка творба. Същото се отнася и за литературните творци, негови приятели и съмишленици.

Вълнуващи са думите на проф. Станислав Памукчиев, казани по случай 80-годишнината на твореца: „Кирил Попов живее и пише в това трескаво състояние – будуване във високия текст на изкуството. Творчески изкушен, с висок патос и интелект, той креативно намира проекциите на своето търсещо съзнание, на своето проникване и страст към изобразителното изкуство.“

© Кирил  Попов