Кирил Гривек – възторжен певец на морето

Spread the love

Писателят Кирил Гривек (псевдоним на Кирил Илиев Добрев) е роден на 10 юни 1896 г. в гр. Варна. Произхожда от семейство на търговец, баща му е имал склад за дървен материал. Завършил е френския колеж „Св. Августин“ в гр. Пловдив и Висши търговски науки в гр.Берлин.

През 1923 г. след завършването на следването си се завръща във Варна и намира града доста западнал. Това се дължи главно на факта, че пристанището на града вече не товари жито от Добруджа, завзета от Румъния след Първата световна война. В национален мащаб София ползва пристанището на гр. Бургас, защото е по-близо със 111 км. от това на гр. Варна и плаща по-малко навло на железниците за превозване на товари. Кирил Гривек заедно с още ентусиазирани варненци решават да основат  сдружение под името „Дом на изкуствата и печата“, което да организира културния живот на града. Уреждат се т.нар. художествени понеделници – три пъти в месеца – като един от тях е голям понеделник, а останалите са малки понеделници. Поканени са редица музиканти и театрали – четири концерта изнасят Христина Морфова и Людмила Прокопова, гостуват  Саша Попов, Московския художествен театър и мн. др. Така се раздвижва културният живот на града. По-далечната цел на това сдружение е да се изгради и зала, която да се ползва за културни цели.

Кирил Гривек започва литературната си дейност със стихове, които публикува в различни вестници и списания. От това време са и познанствата му с много български писатели. В редакцията на сп. „Всеобщ преглед“ се запознава с народния поет Иван Вазов. С него се вижда и по-късно през годините до смъртта на Вазов. От Варна е познанството му и с Йордан Йовков, който учителства по това време там. Осъществяват няколко срещи. В една от тях той пита Йовков защо не напише нещо за морето, а писателят му отговаря, че е планинец и не усеща морето, така както го усеща той – роденият на брега му. През 1932 г.Кирил Гривек напуска гр. Варна и отива да работи като чиновник в Дирекцията по печата, която е в състава на Министерството на външните работи и вероизповеданията. В книгата му „Страници на един живот“[1] намираме някои данни за живота му. Ценно за нас е неговото признание: Веднъж флотският офицер Сава Иванов, енергичен културен деятел , гл. редактор на списание „Морски сговор“, ме срещна и ме покани за сътрудник. Поиска ми някакъв морски разказ, оплака се, че нашите писатели са съвсем чужди на морската белетристика. Написах разказа „Лоня“ и му го пратих, той веднага го помести. След това написах „Ястреб“, по-голям разказ, който обаче остана непубликуван.[2]  От същата книга научаваме и за познанствата на К. Гривек с други наши писатели и културни дейци – Елин Пелин, Антон Страшимиров, Христо Смирненски, Кирил Христов, Константин Константинов, Александър Балабанов, Димитър Подвързачов, Д. Б. Митов, Асен Златаров, Н. О. Масалитинов и др. Гривек е стопански съветник в Министерството на външните работи. Когато е отпечатан разказът му „Капитан ван Берген“ някои колеги го поздравяват, а други гледат с насмешка на литературните му занимания. Както той казва, сред дипломатите не се е ценяло заниманието с художествена литература. Затова Д. Б. Митов, на когото  сътрудничи във в-к „Литературен глас“ му препоръчва псевдонима Гривек и той го приема.

След 9 септември 1944г. Кирил Гривек е съкратен от Министерството на външните работи и става книжар.

Творчеството на Кирил Гривек не е голямо – автор е на пиеси, една стихосбирка, няколко сборника с разкази и два романа. Предвид  темата нас ни интересуват неговите творби, посветени на морето. Те са сборникът с разкази „Разкази на моряка“ и романът „Моряци“.

„Разкази на моряка“ излизат през 1936 г. и са издание на в-к „Литературен глас“. Книгата включва седемнадесет разказа със сюжети от живота на моряците и хората на брега. Сборникът се открива с разказа „Ястреб“, който ни прави съпричастни към живота на младо момиче, на име Ястреб, дъщеря на възрастен рибар. Тя живее като волна птица на брега и морето е неин втори дом. Има нещастието да се влюби в млад мъж, който е отишъл на почивка и търси  развлечение без обвързване. Ястреб разбира това и обръща лодката с любимия си и неговата годеница. Основният мотив в този разказ е любовта. Този мотив се среща и в други творби от тази книга. Например в „Лоня“ младо момиче, дъщеря на фабрикант, се влюбва в Нил – чужденец от далечна южна страна – и избягва с него. Но основният мотив в този сборник си остава живота на моряците – на вода и на суша. Така в „Капитан ван Берген“ смелият възрастен капитан след корабокрушението на поверения му кораб сам слага край на живота си. Той не може да се примири, че е загубил поверения му кораб и се удавя в морето.

За да пресъздаде художествено живота на моряците Гривек си служи с нов за времето си метод – фантастичното. Загадъчността, необяснимостта, невероятността стават основни елементи в тези разкази. Читателят се въвежда в един странен свят, чудноват, където изненадите са нещо обикновено. Това се дължи на факта, че авторът не е професионален моряк, че морето за него е чудна страна, в която звучи „дяволска симфония“. Според един от критиците на книгата му – Добрин Василев – с фантастика са изпълнени разказите „Капитан ван Берген“, „Непознатата“,“ „Възкресение“, „Геният“, „Лейтенант Стамов“. В разказите на Гривек морето присъства като съдба, като неотменим житейски жребий, ясно определена среда и място за действие на героите[3]. В това отношение разказите „Капитан ван Берген“, „Възкресение“, „Моряшки бал“, „Последният рейс“ са образци за морска белетристика. Подобни мисли за „Разкази на моряка“ споделя и литературният критик Д. Б. Митов.[4] Той напомня за големите маринисти в световната литература – Пиер Лоти и Клод Ферер. Българската литература изостава в морската белетристика. В изкуството вече са се появили картините на живописеца Марио Жеков, а почти едновременно с  тях се появяват  и разказите на Кирил Гривек, който със същата виртуозност описва морето. „Три са стихиите, които вълнуват душата на моряка – съдбата, морето и жената.“ Тези стихии лежат в основата и на книгата на К. Гривек. Д. Б. Митов набляга на липсата на социални мотиви в разказите му, в тях не се описват грозните страни от моряшкия живот, за да се пресъздаде неговия чар. Авторът е повече живописец, той се увлича повече от външното, защото негов герой е морето. Той не се вълнува от баналното в живота, защото вечна е морската шир и другото няма толкова голямо значение за морето.  Писателят се интересува от човека като функция на морето. По-индивидуализирани в разказите му са образите на жените, понеже те се борят с морската стихия за душата на моряците . Затова е толкова трагична любовта на моряка към жената. Такава е тя в „Лейтенант Стамов“ и „Малката рибарка“. В последния разказ морякът Стамен задоволява любопитството си към малката Лена и я изоставя. За него важи друг морал – той я изоставя и се спуска  към морето, където може би ще срещне отново смъртта. Морякът напомня много своя господар – морето – и ние сякаш не можем да му се сърдим. Въпреки всичко жените тръгват след моряците – покорни, слепи и щастливи.

Разказите са написани с ясен език; писателят е майстор на фразата и сравненията, което допринася допълнително за доброто им въздействие върху читателите.

Моряци,1938 г., книгоиздателство „Вазова задруга“ АД

Третата книга на Кирил Гривек – романът  „Моряци“ – излиза през 1938 г. в книгоиздателство „Вазова задруга“АД. Това е един роман, изцяло посветен на живота на моряците. Разбира се, като по-голяма епична творба, жанрът позволява на автора да проследи житейските съдби на няколко герои и как тези съдби се преплитат с живота на моряците и на морето въобще. Действието се развива в морския град Варна. Главна героиня в него е Мира Житарова, дъщеря на фабриканта Житаров. Творбата  започва с избирането на Мира за царица на красотата, която има право да целуне победителя в дълго плуване. Това е Андрей Бреговски, моряк, завършил Военноморското училище. Двамата се влюбват един в друг и тяхната любов преминава през много препятствия. Семейството на Мира е против тази любов, защото смята Андрей за прост моряк, който не ù подхожда . Семейство Бреговски са потомствени моряци и притежават няколко кораба ветроходи, с които извършват търговски плавания по Черно море и бреговете на Турция. Андрей има няколко братя, всеки от които управлява отделен кораб. Те са задружно семейство, което се вслушва в съветите на бащата – старият моряк Слав. Той отива в дома на Мира да я иска за жена на Андрей и получава отказ. Това се възприема много зле от Андрей, който мечтае да построи голям ветроход за любимото момиче. Но идва момент, когато пътуванията на железниците и корабите спират и Житарови се молят на Бреговски да им докарат въглища за мелницата от турския бряг, за да не фалират. Условието от страна на моряците е едно – да дадат за жена на Андрей Мира. Житаров се съгласява.  Времето обаче  е неподходящо – старият Слав познава езика на звездите и ветровете и предрича буря. В тази буря оцелява само един от синовете му – Никола, а останалите загиват. Загива и Андрей Бреговски, викайки името на Мира в последните си минути. Това е накратко сюжетът на романа, в който са описани и съдбите на още герои – семейство Житарови, Дора – приятелката на Мира, дъщерята на министър Бояджов и др. Мира и Андрей са главните герои. Симпатиите на читателите са определено на тяхна страна. Андрей е млад, красив и кадърен моряк. За него пътуването по вода е каузата на живота му. Той е почтен, честен младеж, който разчита на себе си и семейството си; отказва на министъра да отиде да учи в Германия химия със стипендия и после да работи в адмиралтейството. Смята, че това трябва да постигне сам, а не по нечие благоволение. В духа на морската белетристика той е наистина в братски отношения с екипажа на ветрохода си „Странджата“ и всеки от този екипаж е в помощ на другите, когато са в беда. Всички се обичат, знаят съдбите си и си помагат като едно семейство. Това е показано особено добре в борбата с бурята, когато загиват всички.

Романът е написан увлекателно, чете се на един дъх. Гривек използва чудесен български език, който съответства на динамиката на творбата. Вплел е и два от морските си разкази в него, от което действието не губи, напротив. Героите са индивидуализирани, помнят се дълго от читателите. Особено интересно е семейството на Андрей. Старият му баща е честен и благороден човек. Той пази години наред полица, която бащата на Житаров не е изплатил на неговия баща. Преди да отпътуват ветроходите, я връща, без да иска пари за нея. Пари ще получи само за извършената услуга. Честно и почтено момиче е и Мира. Тя искрено обича Андрей и скърби заради отказа на баща си. В края на творбата е безкрайно нещастна.

Литературната критика[5] не приема еднозначно романа. Търсят се недостатъци по отношение на описанията в книгата, но  смятам, че романът е добър. Защото разказва истински човешки истории, описва живота на моряците такъв, какъвто е – с риска, на който са изложени, с опасността да  изгубят и живота си, но  да изпълнят дадената дума.

Пламъци, 1939 г.

Кирил Гривек е автор и на сборника с разкази „Пламъци“, издаден през 1939 г. В него са включени 18 разказа. Тематиката е изцяло градска, разказват се различни истории, пресъздадени психологично вярно. Свързани са с любовта или странни преживелици на героите.

С творбите си на морска тематика, с градските си разкази, Кирил Гривек е един интересен български писател, незаслужено забравен днес. Неговото творчество, както и спомените му в книгата „Страници на един живот“, заслужават нов съвременен прочит. Защото той е един от българските писатели, които скъсват с битовизма на прозата , един от тези, които спомагат българската литература да постигне ново, по-високо художествено ниво.

Писателят Кирил Гривек умира през 1987 г.

Бележки:

[1] Кирил Гривек. Страници на един живот. Спомени и срещи. С., Български писател, 1987 г., 210 с.

[2] Пак там, с. 128.

[3] Д. Василев. „Разкази за моряка“. – сп. „Морски сговор“, ХIII, 1936 г., бр. 2, с. 40.

[4] Д. Б. Митов. „Разкази за моряка“. В: Писатели и книги, т. 2.,1936 г., с. 178-182.

[5] Д.Василев. „Моряци“ – сп. „Морски сговор“, ХVI, бр. 4.

   П.Пенев. „Моряци“ – в-к „Литературна седмица“, бр. 5, 7 март 1939 г.

   Ст.Божков. „Моряци“ – в-к „Вестник на жената“, бр. 752, 21.ХII.1938 г.

© д-р Радка Пенчева

error: Свържете се с нас.