Къща-музей „Баба Илийца“
На 10 км югоизточно от Враца „върху силно нагънат източен в склон под скалистия откос Стагата от Базовския дял“ на Врачанския балкан се намира село Челопек. Познаваме го от литературата – родното място на Вазовата героиня баба Илийца. Събитията, станали „в нощта на 20 срещу 21 май 1876 г“ и описани в разказа „Една българка“ са реални. Този случай е записан и се пази в книгата на Черепишкия манастир „Пресвета Богородица“.
Разказът „Една българка“
Разказът е публикуван за пръв път в „Българска сбирка“, г. VI, 1899, кн. 17–18, стр. 801–813, под заглавие „Челопешката гора“.
По повод на „Една българка“ Вазов съобщава на проф. Шишманов следното: „Това е написано след пътуване до Волът, гдето ходих да видя мястото на Ботевата гибел. На едно ханче ми разказваха за подвизите на тая българка.“
Това пътуване Вазов предприема през лятото на 1899 г. През месеците юни и юли поетът гостува в Черепишкия манастир и оттам прави излети до различни местности от двете страни на Искърския пролом. В резултат на тези пътувания той създава редица стихотворения, обединени по-късно в стихосбирката му „Скитнишки песни“. Непосредствено свързани с излета му до Вола от юли 1899 г. са стихотворенията „Той не умира“ и „Каменният кръст“.
Разказът „Една българка“ възниква в периода между юли и октомври 1899 г. През ноември той вече е обнародван в БСб. Три години по-късно, при повторната му публикация в ПС, Вазов е продължил да работи над него и е внесъл многобройни поправки в текста; тук се появява далеч по-изразителното заглавие „Една българка“ вместо „Челопешката гора“.
Къща-музей „Баба Илийца“
Къщата-музей на Баба Илийца е в центъра на Врачанското село Челопек, по пътя за връх „Околчица“. Построена е за 45 дни през 2003 г. от инициативен комитет от родолюбиви челопечени, кметството на селото, с помощта на Община Враца и Мемориален комплекс „Ботев път“.
Къщата-музей Баба Илийца е построена на мястото на старото здание, в което живяла. Има автентична и красива архитектура, изцяло по подобие на предишната. През 2003 г. официално отваря врати за посещения.
Подредена е богата експозиция от автентични предмети на бита и мебели, народни носии, характерни за този край на България. От бита на баба Илийца са запазени трикраки столчета и кобилица.
Голям интерес за туристите представлява родословното дърво на Пена и Илия Цветковски и техните наследници. Къщата се стопанисва от Мемориален комплекс „Ботев път”.
Местността над селото е изключително богата на природни и исторически забележителности. От там започват величественото си извисяване скалните феномени „Ритлите“, нагоре по пътя се стига до лобното място на Христо Ботев и паметника му на връх Околчица.
