Райна Бройер е родена в Бургас през 1983 г. Живее в Германия преди и след падането на Стената, а днес работи като мултимедиен журналист в германска обществена медия. Следва политически науки и право в Англия и Австрия. Специализира в изследването на страните и народите от Югоизточна Европа. Дебютният ѝ роман „Блок 317“ излиза първо на немски през 2021 г., а през 2023 г. е издаден на български от издателство „Елиас Канети“, Русе, в библиотека „Нова Европа“, с преводач Димитър Ангелов и редактори Пенка Ангелова и Райна Бройер. Послесловът „На кръстопътя на прехода“ е дело на Здравка Евтимова. Издаването на книгата е осъществено с любезното съдействие на Федерална фондация за изследване на комунистическата диктатура в Германия.
Романът включва 38 глави, чрез които авторката подобно на пъзел сглобява микрокартината на българското общество в началото на прехода. Огромната панелка „317“ в ки квартал е образ (архетип) на това общество. Тук са дислоцирани хора от различни поколения, с различна житейска съдба и идеологии. Трагикомедията им тече интензивно в първите дни и месеци на т.нар. Преход. Тук са възрастните Станка (която навремето е чела бюлетина за нивото на р. Дунав по радиото на френскси, руски и български) и съпругът ѝ Димитър (машинист в БДЖ по времето на соца), който сега „протестира“ против новата демокрация в мазето, докато хората са по улиците. Жителите на блок 317 бързо се ориентират в новата епоха и политат към „турбокапитализма“ с нови „творчески решения и умерен успех“. Момичето Вяра би трябвало според Димитър да е „дете на комунизма“. Но не е – задава прекалено много въпроси. А отговорите се въртят около дилемата „нали социализмът ви даде всичко“, затова „бъди силна и се бори за комунизма“. Редица глави са „реплики встрани“ за продължаващи негативи от обществено-политическия живот при социализма – образование, снабдяване, транспорт, режим на водата и тока, но също и течащият тогава процес срещу Т. Живков, ролята на ДС в живота и съдбата на хората (чрез образа на другарката Маркова), честването на празниците и абитуриентските балове. Особено важно място е отредено на селото (11 глави), което в първите години на прехода продължава да бъде свързано като с пъпна връв с града (и обратното, а жителите на големите панелки са нито селяни, нито граждани, лумпени). Тук е и първият сблъсък с изискванията на ЕС (по отношение на варенето на ракия). Съществени в идейното послание на книгата са главите, свързани с репресиите по време на социализма и ролята на ДС, предателството (съдбата на дядо Стефан от деветия етаж), но и появата на новите мафиотски структури в собствения живот.
Последната 38-ма глава „Как новото начало беше отложено“ е обобщаващ завършек/своеобразен епилог на случилото се в границите на този кратък (но изключително съществен) исторически момент за България през съдбата на жителите на един жилищен блок. Една рекапитулация, чийто отговор се крие в наименованието на главата, но носи и доза оптимизъм за бъдещето.
Едни от последните думи в Послеслова на Здравка Евтимова са: „За мене няма съмнение, че Райна Бройер притежава ярък белетристичен талант. Тя превръща произведението си в сплав от талант, задълбочено познаване на историческите процеси и гореща, дълбоко човешка обич към България“. Аз ѝ вярвам. И с нетърпение очаквам следващата книга на Райна Бройер.
Владимир Шумелов
Райна Бройер. Блок 317. МД „Елиас Канети“, Русе, 2023
