Изложба: Атанас Пацев (1926-1999). Живопис

Вернисаж на 27 май /петък/ 2022 от 17.00 до 19.00 часа
На 27 май се навършват 96 години от рождението на един от най-ярките български художници – Атанас Пацев. Галерия Арте откриват камерна изложба в памет на този силно експресивен автор – Няма друг български художник, който да съчетава с такъв самоубийствен диапазон на чувствата щастието от безграничната вяра и ужаса от съзнаването на нейната утопичност. (Красимир Илиев, 2018).

Изложбата е организирана със съдействието на наследниците на Атанас Пацев и частни колекционери. Експозицията включва периода, в който оценката на художника варира от крайно отричане до възторжено одобрение (от 60-те до 80-те години на ХХ в.). В изложбата ще могат да бъдат видени портрети на момичета, автопортрети, както и пейзажи от Пловдив, Созопол, Карланово. Изложбата напомня за личностите в българското изкуство, които оставят дълбока следа в съвременната култура.

От 1980 г. почти до смъртта си Атанас Пацев изписва 94 тетрадки – дневници. Ето малка част от тези сентенции за изкуството и живота:

Към Изкуството се пристъпва с цялото същество. Цялото внимание, цялото време, всичките сили са необходими, но не са достатъчни. Животът трябва да се прежали. Животът е нужен и като гаранция, и като доказателство пред самия себе си, че няма нищо над изкуството, че изкуството е (станало) погубваща и раждаща страна, единственият отговор за въздуха, който дишаш. Дали това творчество е нужно на другите, дали има стойност, смисъл, бъдеще, това са безсмислени въпроси.

Атанас Пацев, Дневници, 20 октомври 1981, Тетрадка №7

Къде е началото? – Началото е преди нас.
Кога е краят? – Краят продължава след нас.
Какво сме ние? – Ние сме върхът между началото и края.
Какво е преди нас? – Животът.
Какво е след нас? – Смъртта.
Какво сме ние? – Ние сме разумът.
Какво е разумът? – Разумът е мост между живота и смъртта.
Какво е животът? – (Животът) е капка роса, (паднала) върху земята и поглеждаща небето.
Какво е смъртта? – Смъртта е край, за да продължи животът.
Какво е човекът? – Човекът е движение.
Какво е движение? – Човешкото движение.
Какво е човешко движение? – Човешкото движение е равновесие от всички движения.
Какво е всички движения? – Това е сборът между движенията, които знаем и всички останали движения.
Но какво е движение? – Движение е това, което е постоянно във всичко, което съществува.
А кое съществува? – Това, което някога е започнало и някъде ще свърши.
А кое започва? – Започва това, пред което има нещо по-обширно.
А кое ще свърши? – Ще свърши онова, над което има нещо, което трябва да продължи.
Атанас Пацев, Дневници, 24 декември 1980, Тетрадка №4

Изложбата може да бъде разгледана в периода 27.05. – 10.06.2022

Източник: Организаторите