Иван Пенков рисува българския бит в стенописите на Търговско-индустриалната камара в Бургас

Spread the love

Бургас има щастието да стане за малко пристан на много талантливи хора. Те оставят час от себе си в сгради, картини, музика, поетични творби. За много от тях не се знае почти нищо, защото времето е изтрило хората, които са живяли заедно с тях, но сътвореното е останало да радва поколенията бургазлии. Много от нас са влизали в сградата на Областната управа, някога тя е била Търговско-индустриална камара. Построена от хора предприемчиви и с чувство за естетика. Искали са да оставят нещо красиво и стойностно. Отвътре сградата е истинска галерия на стенописи, коридорите са покрити с мозайка „рако“ внесена специално от италианската фирма „Раконит“, красиви са полюлеите в кабинетите, стълбищата са изработени от тополовградски бял мрамор, външните ажурени врати са от ковано желязо. Всичко говори за стил и не случайно сградата е обявена за Паметник на културата.

Стенописите в една от залите са направени от един художник, който оставя  по-късно диря в българското изкуство. Това е художникът Иван Пенков.

Пътят на художника и търсене на стил

Роден е на 30 април 1897 год. в гр. Казанлък. Баща му Георги Иванов Пенков е книгоиздател и  любител фотограф, майка му Мария Владева е учителка и една от първите жени, участници в пиеси поставени в читалище „Искра“. На Великден 1903 г. по време на раждане на малката му сестра умира майка му, а през 1913 год. остава кръгъл сирак. Негов роднина става настойник на децата. От ранно детство Иван Пенков показва художествени заложби. Като ученик в Казанлъшката гимназия участва в ученическа художествена изложба, а заедно с Иван Милев (по-късно също художник и приятел) играе в любителски театър.

През 1914 г. пристига в Бургас и се записва да учи в Търговската гимназия. По това време учебното заведение привлича будни български младежи от цялата страна. Пенков попада  в една по освободена и  артистична среда. Намира нови приятели. Бургас го вдъхновява. Непрекъснато рисува. Междувременно е обявена Първата световна война и от втори курс на гимназията през 1916 г., постъпва направо във войската, като първоначално е изпратен на обучение в Шуменския артилерийски полк, а после като редови артилерист на Южния фронт.

Иван Пенков (1916 г.) като артилерист в Шумен

И там той не спира да рисува. На 30 11.1917 г. през една отпуска Иван Пенков и Янко Атанасов откриват своята първа художествена изложба в Бургас. Представя предимно акварели. След краха на войната Пенков идва отново в Бургас, за да продължи прекъснато си образование. За да се издържа финансово става щатен актьор и сценограф в Бургаския театъра. През 1919 г. рисува оформление на бургаското полумесечно художествено литературно списание „Отзвуци“. Член на редакционната колегия е Стоян Чепов, а сътрудници са Михаил Теофилов, Димитър Христодоров, Иван Мирчев, П. Керемедчиев, Минко Неволин и Иван Пенков. Приказните образи от символизма и сецесиона пленяват младия художник и властват по това време в неговия образен свят.

През есента на 1919 г. е приет като студент по декоративно изкуство в Държавното художествено индустриално училище – София. Преподават му Петко Клисулов, Антон Митов, Харалапи Тачев, Жеко Спиридонов, Борис Михайлов. Негови състуденти са Дечко Узунов, Никола Вълчев, Методи Кюркчийски, Олга Казанджиева и др. През 1922 г. продължава образованието си в Мюнхен. Посещава Берлин, Нюрнберг, Регенсбург, Дрезден, Виена, Залцбург. Там той открива новите течения в европейското художественото изкуство. След завръщането си в България донася обемиста папка с рисунки плод на неговите пътувания. През 1923 год. постъпва като сценограф в театър „Студия“ и в Народния театър. Работи декорите и костюмите на десетки представления. През 1925 г. прави своята първа самостоятелна изложба в Тръпковата галерия на ул. „Аксаков“ 16 в София.

Иван Пенков ученик в Търговската гимназия със съученици 1915 год. в Бургас (в средата на първия ред между двамата си учители)

Приобщаването на младия художник към Дружеството „Родно изкуство“, дава нова насока в творческите търсения на художника. През 1927 год. е един от основателите на „Галерия на 6-те“ заедно с Борис Денев, Иван Лазаров, Сирак Скитник, Никола  Танев и Дечко Узунов. Понятието „родно изкуство“ се свързва с определен исторически период през 20-те години на ХХ век в развитието на българската живопис. За Иван Пенков този стил не е само моментен, а той подчинява част от по-нататъшното си творчество на народния стил и бит. Образите, които интерпретира в платната си, той  реализира по късно и в приложното изкуство, стенописите, куклите от струговано дърво които „облича“ в народна носия, свещниците от ковано желязо, детските играчки. Пенков се интересува от иконата, възрожденската дървоезба, народните занаяти, народните приказки и песни. Тях той претворява и чрез тях създава свой български стил.

Стенописите  в Административната сграда  на Търговско индустриалната камара в Бургас

Но да се върнем в Бургас. Бързото развитие на търговията и индустрията в морския град налагат през 1927 г. да започне строежа на Търговско-индустриалната камара в града. Намерено е място в близост до гарата и пристанището. Проектите са изработени от архитектите Йордан Йорданов и Сава Овчаров. Сградата е внушителна за своето време. Главните входове от запад са два: един за  камарата, а другият за стоковата борса. Строено е с размах, а вътрешния интериор е съобразен с функционалните предназначения на стаите.

Художествената декорация на залите – фрески и стенна живопис е възложена на Иван Пенков и проф. Никола Маринов. За Пенков това е първата значителна обществена поръчка.

Стенописите в заседателната зала на Търговската камара – днес Областна управа

Партерната заседателна зала е с колони и сводове, това е позволило на художника да ги украси със стенописи, отразяващи моменти и елементи от българския бит. Разработени са основните трудови дейности на българина. Пространството е запълнено с картини изобразяващи пастири, орачи, косачи, жътвари, розоберачки, дървосекачи, гроздоберачи. Земята дава своите богати плодове на тези, които с труд и пот я обработват. Трудолюбието на българската жена също намира място в стенописите. Персонажите са облечени в национални носии. Всяка една фреска е картина, която говори  много с пъстроцветието си. На осемте колони са изрисувани стилизирани зодиакалните знаци. Таванът е решен в стила на старите български къщи: гредите са облицовани с тъмно байцвано дърво, а измазаните между тях полета са украсени също с фрески.

В голямата зала на втория етаж е изпълнен монументален стенопис с три сцени:  „Занаяти, търговия и индустрия“ в гр. Бургас.

Талантът на художника

Разностранен и самобитен Иван Пенков печели конкурса през 1930 г. за стъклописите в Ректората на Софийския Университет. Фирмата Фр. Майер от Мюнхен прави 15-те стъклописа по неговия проект като височината е 8,5 м. Рисува пейзажи, натюрморти и портрети, оформя щандове на изложби, чете лекции в Художествената академия. През 1937 г. заедно с арх. Храбър Попов оформя интериор от „градска стая“ в българския павилион на Парижкото изложение. Проектира и реализира стъклописите в Министерството на правосъдието, проектира витражите в Съдебната палата в гр. Русе, стъклописите в Българската народна банка (с образите на български царе и сечени от тях монети), за Съдебната палата в София проектира мозайката „Темида“ и стъклописи за голямата заседателна зала. За изпълнението им работи с фирмата „Август Вагнер“ – Берлин. Многостранното дарование на художника се изявява в керамиката, рисува проекти за струговани кукли от орех и светло дърво, създава свой стил в приложните изкуства: мебели, тъкани, вещи, прави колажи с хартия, рисува стенописи, плакати, оформя музейни сбирки, публикува статии и критически студии, рисува шаржове, карикатури, илюстрира книги, преподава, подготвя свои ученици. През 1948 г. става редовен професор в Приложния отдел на Художествената академия.

Илюстрация на сп. „Отзвуци“ от Иван Пенков

Негов ученик е бил и бургаския художник Ненко Токмакчиев, който завършва Академията през 1957 г. За своя учител той си спомня: Пенков беше необикновен учител. Държеше се с нас, като участник в обучението. Никога не заповядваше. Казваше ни:

Помнете – никога не чакайте някой да ви нареди какво да вършите. Всеки ако не се научи без учител какво да прави, никога няма да разбере защо се учи! Цветовете са част от душевното състояние и културата на художника. Културата в човека е след като е прочел много нещо и е забравил всичко. И нещото, което все пак е останало отсято в главата му- това вече може да го ползва в работата си.

Умира от инфаркт на 28.11.1957 година.

© Соня Кехлибарева

error: Свържете се с нас.