Ирина – сладката фея на Карлсон

Spread the love

„От вкусотиите не се дебелее“, категоричен е Карлсон, който живее на покрива. А от изящните бисквити на Ирина със сигурност не се дебелее, защото те са първо наслада за човешкия поглед, а после, ако не ви е жал да се докоснете до тях и да си отхапете, и за останалите сетива. Ирина Дачева прави онези сладки на любимия за много деца от миналото герой, който казава: „Ако вдъхновението те посети, трябва веднага да зарежеш всичко и да му се отдадеш напълно“. И Ирина му се отдава…

Нейният стил в сладкарството се забелязва от пръв поглед в рисуваните ѝ бисквити. По тях обича да прави светлосенки. Още докато е ученичка в гимназията рисува натюрморти – с плодове и предмети върху драперии, с много гънки и улавя къде пада светлината. Придава дълбочина в творбите си. Това ѝ умение се пренася и в сладкарството. Тя може да повтаря един и същ детайл с впечатляваща прецизност. Стихията ѝ е да прави курабийки по свой дизайн. Изпод ръцете ѝ те се превръщат в единствени. Върху тях можете да видите миниатюрни светове – герои от приказки, крилати феи, букви за първокласници, сюжети за бебета, валентинки и други невероятни изображения. За всеки весел повод.

Една голяма рисувана бисквита, изработена по проект, с който участва в сладкарски групи в България, истински ме впечатли. На нея е изобразена горска приказка. Сладкото изкушение прилича на илюстрация от детска книжка. И сигурно Карлсон би я глътнал веднага в окръгленото си коремче, защото както обича да казва: „Ако не се храня, преставам да бъда Аз“.

Ирина е самоука, но сладкишите ѝ са на професионално ниво, изпипани до най-малък детайл. Никога не е посещавала сладкарски курсове. Понякога гледа онлайн уроци, заради техники, които би искала да приложи в работата си.

В сладкарството се увлича още от дете. Майка ѝ често приготвя различни кексове, реванета, течен шоколад и любимата домашна торта. С ванилов крем и много орехи. Баба ѝ пък правела невероятен тиквеник с домашни кори за Великден. А в дома задължително имало голям панер с курабийки. През лятото възрастната жена въртяла катми на сач. „Първият си кекс направих на дванадесет години. Със сладкарството се захванах усилено след като се омъжих и започнах да изпробвам различни рецепти. Купувах си материали, а също се плених и по красивите бисквити с роял айсинг (белтъчна глазура). Първите ми опити с него са от преди десет години и са много аматьорски, като нарисувани от дете, но все от някъде се започва“, споделя ни тя.

Ирина Дачева е родена на 15 март 1981 г. в Бургас. Назад в годините се интересува от мода, запленена е от ревютата на големите световни дизайнери, рисува. „По онова време жените сами си шиеха тоалетите. Моята майка също редовно си сътворяваше ризи и поли. Аз, гледайки от нея и от немското списание „Бурда“, си правех кройки на картон, по които после правех тоалети на куклите си от парчетата плат, останали от майка ми, шиех на ръка“.

След седми клас тя кандидатства в художествената гимназия. Единствената ѝ цел е щом завърши да продължи с моден дизайн. Мечта ѝ е да стъпи на модните подиуми в Милано. Но след като завършва училище, по настояване на родителите ѝ, продължава по други пътища. За нейно голямо съжаление. Никога повече не хваща четки и моливи. От огорчение и  разочарование.

Учи „Българска филология“ в Бургаския университет, с втора специалност „Журналистика“. „Не ми беше по сърце филологията, така и не пожелах да работя по специалността си. Година след дипломирането си, записах магистратура по „Публична администрация“, задочно в Софийски университет „Климент Охридски“. Като студентка в трети курс започнах работа за летния сезон в магазин за пакетирани стоки и работих три лета в Слънчев бряг. Трудовият стаж до момента ми е основно в търговията. Дълги години имахме със съпруга ми и семеен бизнес в Слънчев бряг“.

Работи около две години интериорен дизайн, като сама се научава да проектира на 2D програми.  През 2009 г. се запознава с мъжа на живота си. Той живее в Испания. А тя работи в строителна фирма в Слънчев бряг в отдела по вътрешен дизайн. Напуска работа през есента, за да му отиде на гости. На втория месец вече са сгодени. През пролетта на 2010 г. се завръщат заедно в България и се женят. Пет години по-късно се раждат двете им момиченца близначки.

Ирина се захваща с декорирането на бисквити във времето, когато разбира, че е бременна. Прави първите си ювелирни бисквити и ги публикува в кулинарна група. Веднага ги изкупуват. Започват поръчки за нови. Вече седем години изработването на бисквити ѝ е основно занимание и заема почти цялото ѝ ежедневие. С това се завръща отново към изкуството. Но по друг начин – чрез сладкарството.

За нея то е удоволствие и вълшебство, претворено в храна. Често хората не искат да опитат, а си запазват бисквитката за спомен. „Веднъж ме попитаха как се хапват тези бисквити. И се изненадаха като им отговорих, че аз не ги консумирам. Зная колко безсънни нощи ми коства, за да ги изработя… Има модели, по които работя с часове“, споделя ни Ирина Дачева. Прави за Коледа медени къщички само за украса.

За работата често си купува нови и различни инструменти и материали. Всеки ден в сладкарството излизат нови техники за работа. През последните години инвестира основно в материали. Но работи с малък брой инструменти. Купува си ги, за да има, за всеки случай, ако се наложи някога. В шкафовете си има неизползвани, но някой ден и те може да потрябват.

Въображението си впуска, когато се занимава с приготвянето на бисквити с глазура. „Хората, които ми поръчват живеят в различни точки на страната. Удобно е изпращането с куриер. А много често изпълнявам и международни поръчки. Най-далечните дестинации до които съм изпращала са Канада, Америка, Израел“.

Торти няма как да бъдат изпратени. Тази зима започва да прави първите си опити и с бонбони. „Времето е нужно, за да се научи човек да работи със шоколад, как да го темперира правилно. Разбира се, необходим е и качествен шоколад“.

Силата и страстта ѝ са бисквити по бебешки поводи, които са любими на много хора. Те са и често поръчвани от клиентите. „За мен те са най-нежни, най-сладурски и в приятни цветове. Може би, защото нямах възможност да направя бисквити за моите деца, когато бяха бебета, това ми стана една от любимите теми, а и диапазона на модели и въображение там е голям“.

Нейните бисквити имат различни аромати. През студените месеци основно работи с медено тесто, като основен аромат е канелата. Но през последните две години работи и с маслено тесто с ванилов вкус. Понякога прави и с чийз вкус. Опитвала е преди години за Великден да оцветява тесто с портокалови кори и с пюре от спанак, на който изобщо не се усещал вкуса и е естествен оцветител. Сега е решила да предложи и други вкусове, за по-голямо разнообразие.

Задавам ѝ въпрос какви асоциации прави, когато говоря за малини, ягоди, боровинки щедро поляти с карамел. Тя ми отговаря: „Аз много обичам плодове, обичам да ги използвам в чийз кейкове, кексове, тарталети, шоколадови десерти, или в любимата ни здравословна закуска с кисело мляко и овесени ядки. Карамела го свързвам по-скоро с дулсе де лече и любимия Банофи пай. Ооо, и крем карамел, това е великолепно“, отговаря ми тя.

Рецепти използва от интернет, телевизия, книги. Прави измислени десерти. Според това какви налични продукти има в хладилника. За кекс няма определена рецепта. Изважда продуктите и започва. Знае колко яйца, захар или брашно да сложи и каква гъстота ѝ е необходима. Споделя, че в сладкарството трябва всичко да бъде с точни грамажи и кухненската везна е неотлъчно до нея. В противен случай провалът е гарантиран.

Тя самата много обича сладки направени по стари рецепти. Любими са ѝ захарните праскови, оцветени в червена и жълта боя, със стръкче чемшир. Но е голям почитател на орехчета от тесто, пълни с крем от масло, захар и орехи. „Никога не съм правила, понеже нямам матрицата за тях. Като дете съм хапвала по много от тях, моята чинка често правеше и аз ги обожавах. Правя по-скоро кексове с лимонада или швепс, сладкиш „Жадната монахиня“, или „Къдриците на Шопен“.

Ирина не записва рецептите си. Понякога иска да повтори някоя от тях, но не си ги спомня. Така измисля нови.

За сладкарството са необходими качествени продукти – яйца, мляко, брашно, масло. Набавя ги от магазините. За млечните продукти използва определена марка. Знае, че са истински и с добро качество и вкус.

За тънкостите на сладкарството разказва, че са много и самата тя се учи всеки ден. „Основно човек трябва да бъде търпелив. Една торта често отнема поне два, три дни. На първият ден се пекат блатовет, охлаждат се. На втория се сглобява с кремове и се оставя да стегне в хладилник и чак след това се пристъпва към украса. Другото важно е да се използват качествени продукти и точни пропорции. Например неведнъж ми се е случвало да преразбия сметаната и да стане неизползваема. И започвам отново. Но основно всичко е опит. При бисквитите е съвсем различно. Тестото първо трябва да се охлади и след това студено да се разточи, а нанасяйки глазурата, тя отнема цяло денонощие, за да изсъхне. Улесних работата си със закупуването на дехидратор и така забързвам времето на сушене, а и самата глазура става по хубава и лъскава, докато със сушене на стайна температура е по-матова и зърнеста понякога“.

Ирина разказва, че най-трудното в приготвянето на сладки, торти и бонбони следва накрая. А това е декорацията. „Тя е най-пипкава, а ако е съпроводена и с много миниатюрни детайли, може да отнеме повече време от всичко направено до момента по бисквитата или тортата. Има бисквити, които съм рисувала по два, три часа. Декорация на детска торта понякога съм правила по три дни“.

За дома рядко ѝ остава време да приготви нещо вкусно. „Както и децата на обущаря все са боси, така е и у нас“, смее се тя. Семейството са любители на шоколада. Имат си т.нар. „сладък шкаф“ винаги зареден с различни шоколади. Тя обича да похапва всякакви сладкиши, ако има и шоколад е най-добре. Не може да живее без сладко и с лекота изяжда няколко парчета торта. Но не ѝ личи на елегантната фигура.

На семейството любим десерт е шоколадовото суфле с огромна топка ванилов сладолед. Шоколадова торта, чийзкейк, шоколадови мъфини с банан, овесени бисквити с банан и ядки са също сред най-често приготвяните в кухнята ѝ. Ирина прави и различни здравословни кейкове с кокосово брашно, захар и масло, овесени ядки и плодове.

Истинско удоволствие от изработката на изящните си бисквити изпитва, когато вижда радостта в очите на клиентите си, които най-често са деца. Когато е направила любим детски герой, родители понякога са по-развълнувани от децата. Получава добрите отзиви в страницата си във фейсбук или в месинджъра.

Разказва ни и от сладките си истории. „Децата ми бяха още малки. За Коледа правих за клиенти бисквити с цифри и всичко ми бе под определена бройка. Изпекох ги и оставих да изстиват. Едната ми дъщеричка си взела тайно една бисквитка. Наложи се да правя отново тесто и да пека. Само заради една, единствена бисквита… Преди няколко месеца клиентката ми се обади на обяд да ме попита дали съм готова, за да изпратя кутията. А аз бях забравила да си запиша поръчката. Извиних се на жената. Настоявах, че ще направя поръчката и ще я изпратя въпреки случилото се. Добре, че имах готово тесто, опекох на бързо бисквитите и за три часа бях готова. Принципно ми отнема цял ден, за да ги направя“.

Двете момиченца на Ирина, които са на шест години, като всички деца обичат сладкото. Но обичат и да помагат. Играят с тестото, месят и точат, или бъркат с миксера. „За Коледа, когато бяха вкъщи заради пандемията, един следобед не искаха да спят, а да ми помагат. Тогава измайсторихме няколко вида дребни сладки. Общо направихме около десет тави. Бяха много щастливи, омазани в шоколадово тесто, но доволни“.

Накрая на нашия разговор питам Ирина приготвя ли сладка и конфитюри, за да има за зимата. Нали пак Карлсон, който живее на покрива, казваше: „Щастието не е само в конфитюра, но и в неговата консумация“. А тя развеселена ми отговаря: „Хехехе…конфитюри не правя, но съм правила няколко години подред сладко от ягоди и едно много ароматно от череши с ванилия и канела.“

Ако наистина искате да си доставите радост за очите или за душата, или да зарадвате вашите деца и любими хора, намерете страницата на Ирина Дачева във Фейсбук. Там ще се насладите на един чудесен захарен свят. А скоро може да получите красива кутия със изрисувани вълшебни бисквити. И не забравяйте „пресладкият прах“ на Карлсон. В него има много шоколад, бонбони и курабийки, счукани хубавичко. Той помага против температура.

© Мирела Костадинова

 

error: Свържете се с нас.