И Елин Пелин – художник, а Александър Божинов – писател

Spread the love

Има една старовременска продумка, че пътищата на съдбата били неизповедими. Но нека не обременяваме разказа… В разговор с Александър Божинов той ми изповяда, че като младеж имал силно влечение към писалката – в смисъл да пише, да писателствува, а не към четката. Художник станал само защото от писателство не можело да се живее.

– Днес за днес в България може да живее от писателство само един Иван Вазов – говореше около 1920 година големият вече карикатурист Александър Божинов. – Вазов, и по изключение може би и някой друг.

– Навярно – който няма големи изисквания в живота; с малко се задоволява.

– Да, с шкембе чорба и боза… – довърши мисълта си винаги готовият за остроумен отговор Божинов. – Прочее – продължи той, – като видях, че с перо не ще мога да преживявам, както се полага на един съвременен човек, отдадох се на живопис, и то усърдно, защото… и с живопис не може да се преживява, ако не си на челно място.

В същото десетилетие – двадесетте години на века – имах разговор и с писателя Елин Пелин, макар да ни деляха и възраст, и значение. Но аз го безпокоех с обществени цели: за да предавам неговите мисли в списания и вестници. И тогава, спомням си буквално думите му:

– Мечтата ми беше да стана художник. Това ме увличаше до 20-годишната ми възраст. Дори имах нещо дадено в тогавашния „Българан“.

– Комай „Ромео и Жулиета на село“? Опрели се ò зида, и ха Ромео в потури да го прескочи…

– Запомнил си, така беше.

– Спомням си и за едно миниагюрче – образа на писателката Евгения Марс в рамката на един дамски пръстен.

– И това е така… Но мечтата ми остана неосъществена. Макар че писателският труд не се плащаше добре, останах писател до ден днешен.

Христо Бръзицов

error: Свържете се с нас.