Райна Костенцева: Художници и изложби

Spread the love

Първите художници, завършили художествена академия, бяха учители в гимназията. Мене са ме учили Иван Димитров, завършил във Франция, Марин Василев, скулптор, завършил в Чехия, и Петко Клисуров, учил се у нас.

Рисувалното училище, превърнато после в Художествена академия, се откри по времето, когато Константин Величков беше министър на народната просвета. Той лично е главният виновник за откриването на училището, защото сам беше школуван художник. От първия випуск на това училище излязоха художниците Стефан Иванов, Асен Белковски, Харалампи Илиев, Харалампи Тачев (декоратор), Август Розентал, Елисавета Консулова-Вазова, Карамихайлова, Ал. Божинов, Атанас Михов. От Париж дойде Цено Тодоров, от Италия – Александър Мутафов и Никола Маринов, от Русия – Антон Митов. Той изнасяше за широката публика лекции със светлинни картини върху живописта и скулптурата всеки неделен ден в сградата на Художествената академия. При училището имаше и скулптурен отдел, който се ръководеше от Борис Щац. Негови талантливи ученици бяха Александър Андреев и Андрей Николов.

Меценати на изкуството още нямаше, ако не се смята художникът Тръпко Василев, който улесни художниците да излагат творбите си в наетото и приспособено от него помещение за изложби. Изложбеното помещение, което наричаха „Тръпковата галерия“, беше приземна, малко разнебитена постройка на ул. „Аксаков“, която преди е била помещение на Рисувалното училище. Тръпко не вземаше наем от бедни худож¬ници, но хитреците ругаеше. На посмъртната изложба на Август Розентал се бяха спрели художници пред автопортрета на покойния. Тръпко им казВаше: „Еве, бре! Овой беше човек, вие свите сте магаринья!“

Веднъж Тръпко се разхождаше в три файтона. В първия беше сам той, във втория – палтото му, а В третия – шапката му. „Да се знае, че се разхожда директорът на Художествената галерия – казал той, като го попитали какъв е този овардалък.

Между художниците имаше много оригинални мъже, които понасяха с хумор несгодите на тогавашното положение на хората на изкуството.

Първите професори в новооткритото Държавно рисувално училище бяха чехите художници Иван Мърквичка и Ярослав Вешин. Те преподаВаха по живопис. Вешин беше голям специалист на баталистични картини В големи размери. Те бяха съвършени по изпълнение. В София почна и Никола Михайлов, който впоследствие замина за Мюнхен и там се установи завинаги. Рисуваше портрети на знаменити личности и се прочу в чужбина.

Поради липса на помещения за ателиета на дипломираните художници бяха предоставени държавни ателиета на едно и също място, които бяха преградени с платна, а не със стени. Който запишеше екстрени семестри в училището, имаше право на такова ателие.

Поръчки нямаше. За художниците, упражняващи свободно занятие, условията за печалба бяха несносни. Кориците на книги и списания не се илюстрираха. Дори за фирмописци нямаше работа, защото стопаните на магазините сами си надписваха фирмите, макар и с неравни букви. ОсВен с рисуването на икони, художникът не можеше да изкара прехраната си с други поръчки. Но и В получаването на такива поръчки съществуваше нелоялна конкуренция. Вземаше поръчката обикновено оня, който надхитри другите. Затова иконописците се бяха организирали в колективи и деляха помежду си оскъдната печалба.

Все пак тези художници оставиха немалко свои ценни творби — икони и резба.

Из книгата на Райна Костенцева „Моят роден град София. В края на ХІХ – началото на ХХ век и след това“, изд. „Рива“, 2008. Съставител Петър Величков.

Заб. Текста се публикува с изричното разрешение на съставителя.

error: Свържете се с нас.