Художникът Светозар Колев – Питкин: „Дошъл съм на тая земя да рисувам и да обичам“

Spread the love

Светозар Колев – Питкин, както го наричат всичките му приятели и познати, е завършил Художественото училище „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък. Роден е и живее в Габрово. Зад гърба си има редица изложби в страната – В. Търново, София, Шумен, Пловдив, Синеморец и в родния си град.

От както го познавам, повече от 25 г., той търси красивото във всички възможни форми – рисуване, музика, пътешествия, любов. Той просто е странстващ минезингер. Изразните му средства са различни всеки път. Още като малък се изгубва в изкуството. И до сега не се е намерил…“Намеря ли се, значи че съм приключил с него“. Признава, че художниците, изобщо творците, държат вселената и ума в ръцете си, „защото талантът идва от там, а уменията се придобиват на земята“.

Обича да пътува, често грабва китарата си и запрашва на някъде. Най-често към морето. „Обичам да рисувам морето. В него се отразяват нещата, които ме интерисуват“. То присъства често в живописните му картини, но любимото му морско градче е Созопол. И, ако точно днес трябва да отпътува на някъде с влак или на автостоп, пак ще избере Созопол.

Друг път можете да го видите на някой планински връх, върху който съзерцава величествената сила на природата или просто някой есенен син минзухар.

В неговите „сюрреалистични рисунки“, както ги нарича самият той, или още „драсканици“, винаги има намигване към този, който ги наблюдава. Като много художници вижда красотата в обичайните неща, там, където другите не виждат нищо. „Аз просто съм орисан да търся красотата, а тя е навсякъде“.

Рисунките му правят истинско удоволствие, когато ги създава и са нещо като игра. През тях вижда нещата в света по друг начин и с други лица. Те внушават, че простите предмети около нас, могат да бъдат далеч по-сложни, напластени с много смисли. Въпрос на поглед и ракурс. Тези рисунки са жива емоция, която го владее и в музикалната работа с група „Мискините“. Музикалната банда е създадена през 2008 г. в София. Свирят в стил реге, блус, боса нова и използват фолклорни мотиви. В бандата участват Добрин Атанасов (вокал, хърмоника), Светозар Колев (вокал, китара), Андрей Симеонов (бас), Дора Тодорова (перкусии), Сашо Борисов (тромбон).

В творчеството му  на художник може да видите китара, която е тяло на бръмбър, или пишеща машина-акордеон, които заедно раждат музика, мъж с глава на глухарче, шевна машина-влак и още подобни чудатости. В изкуството си често използва ирония… Но  напоследък не му стига и преминавам в сърказъм. Тези негови рисунки няколко пъти бяха отпечатвани върху календари.

Рисуването му е  като обяснение в любов. „Интересното е, че аз съм художник, а ми е по лесно да се обясня в любов с китарата“, признава ни той. И продължава, че поетите са като художниците, само че рисуват с думи. В хода на разговора ни се съгласява, че душата таи в себе си повече, отколкото може да изрази с багри или звуци. „Душата е вечна и всеобятна, а багрите и звуците са ни дадени, за да я изразяваме докато сме на тая земя“.

За него вдъхновението съществува, но то идва по време на работа, много работа. „Вдъхновението при мене е постоянно, може би защото съм човек, който обича да се оглежда“.

Той рисувате музиката и времето по интересен начин. Когато гледа неговите творби човек се пита как се рисува неуловимото. „Не знам, може би защото аз не съм просто художник, аз съм наблюдател…   И ми е по-лесно да рисувам музиката, отколкото да я свиря“. Предполага, че в предишен живот е бил „малък холандец“.

Питам го какви асоциации му идват на ум, когато изрека думите: „нощ, прозорец, джаз музика, чаша вино…“ А той ми отговаря: „Автопортрет. Само, че бих заменил нощта със слънчев следобед, а виното със зелен чай“.

Говорим си за музите, които са жени. И затова, че не винаги даряват със своята благосклонност онези, които най-упорито от всички се домогват до тях. Но той не харесва тази дума „муза“. „Звучи ми като оправдание. Аз съм дошъл на тая земя да рисувам и да обичам, не ми трябва муза“, категоричен е той.

Той е един от малкото художници, който не се превърна в занаятчия, и който успява всеки път да е различен, с нови идеи. „Може би защото имам какво да кажа… Занаятът е нещо, което човек придобива, докато е на тая земя. А творецът се ражда такъв, то идва от отвъдното…“

Надеждата за лесна печалба не е създала още нито един художник, но е погубила много от тях. Питам го как един художник може да се прехранва от творчеството си днес. „Мисля че не е лесно за никой творец, особено ако е решил да остане верен на себе си. И това не е само в България. Но храната не е само физическа, има и духовна храна… И понякога тя стига“.

Пролетта вече изтече като жива вода през пръстите ни и той споделя какво очаква от лятото. „Очаквам водата да продължи да пее…“ Усмихва се и отива отново да рисува своите чудати рисунки.

© Мирела Костадинова

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Retype the CAPTCHA code from the image
Change the CAPTCHA codeSpeak the CAPTCHA code
 

error: Свържете се с нас.