Художничката Боряна Енчева: „Във всеки човек живее дете, което иска да полети с балон, да потича след хвърчило, да плува с небесен кораб“

Боряна Енчева е родена на 3 февруари 1968 г. в София. Средно образование е завършила в строителния техникум ,,Христо Ботев” в столицата. Продължава с науките в Университет по архитектура, строителство и геодезия и едновременно с това работи в проектантска организация. Години по късно, по стечение на различни обстоятелства, започва да работи в ателие за рамкиране на картини. Там се запознава с художници и техните творби. Постепенно в нея се заражда силно желание да рисува. Започва плахо да държи четките и да ги топи в акрилни бои. Трябва ѝ време, за да открие акварела, който ѝ дава възможност за по фин рисунък, характерен за нейните картини.

„Нямам художествено образование. Не съм рисувала геометрични фигури, нито съм запозната с анатомията на човешкото и животинското тяло. Наивизмът ми даде невероятна свобода. Тук светлосенките могат да падат от различни страни, слънцето свети от различни ъгли едновременно, колите летят, къщите са безобразно криви. Единственото правило е да ми хареса общото усещане в картината“, споделя тя.

В края на март Боряна Енчева представи първата си самостоятелна изложба „Улица „Щастие“ в Арт-каща с музей „Куклите“ на ул. „Цар Самуил“ № 34 в София.

Това вълшебно пространство е създадено от Жени Костадинова – журналистка, писателка, изследователка на Ванга и нейните послания. Картините на Боряна Енчева изгряха като малки цветни слънца на това необикновено място, изпълнено с над 3 500 уникални кукли от цял свят, изработени от различни материали и в различни стилове.

 

На събитието присъстваха много гости, които сякаш преживяваха отново детството си, потънали в пъстрите светове на художничката. Картините сякаш отварят малки прозорчета на истински топли човешки пространства свързани с доброто, искреното и чистотата.

Ден след откриването на изложбата на Боряна Енчева разговаряме с нея в малко софийско кафене. Тя ме предупреждава, че ѝ е трудно с думите, притеснява се, но ще се опита да ме въвлече в магичния си свят.

Г-жо Енчева, открихте първата си самостоятелна изложба. Какви чувства изпитвате след това емблематично събитие?

Почувствах я като рожден ден. Някак все едно се роди една нова част от мен самата. Не мога да осъзная, че ми се случва такова събитие. Картините ми са приказни и изложбата е част от тази фнтазия.

Как се роди идеята за изложба?

Идеята не е моя, а на Жени Костадинова. Тя беше човекът, който успя да ме убеди да я направим. Нарисувах специално за нея картина ,,Къщата на куклите“ и се срещнахме в музея, за да я получи. И мястото, и Жени ме омагьосаха. Само в такава атмосфера, между ангели и кукли, картините ми можеха да се впишат по най-добрия начин.

Изложбата беше открита точно на Благовещение. Нарочно или случайно?

Датата не беше избрана случайно. Това е един прекрасен празник с чудесно послание. Денят е в началото на пролетта, символ на ново начало, нови надежди и нови копнежи.

Картините Ви разказват истински приказки. Кой е любимият Ви сюжет?

Не бих казала, че имам такъв. Всяка следваща картина ми е любима. Ако не я рисувам с удоволствие, тя просто няма да се получи. Моите картини разказват истории, които идват от сърцето и ги обичам.Трудно рисувам по предварително зададена тема – все едно някой ми поставя невидима ограда и се налага да отгатвам чуждите фантазии.

„Имало едно време един чайник…“ Това е заглавие на Ваша картина. Ако трябва набързо да напишите приказка каква ще е тя?

Някога имало един чайник. Той живеел в хубава къща с мили и добри хора. Всеки ден им служел, но с годините остарял. Боята му се олющила. Тук-там се появили и дупки по него. Тогава го заменили с нова модерна кана за чай, а той се озовал в градината за украса. Чайникът се чувствал много самотен. Докато една сутрин се случило чудо. На местата, където имало дупчици се повили прозорчета с цветни стъкла и малка синя вратичка. Вятъра развявал цветни флагчета. Подали главички градински духчета, готови да пият ароматен чай, който той така добре умеел да приготвя. Чайникът заживял нов вълшебен живот, в който всичко е цветно и щастливо!

Кога започнахте да рисувате?

Не помня точно кога. Първоначално рисувах малки картинки с меченца и зайчета. Започнах да гледам уроци по интернет, рисувах цветя и пеизажи, някои от тях доста сполучливи. Докато един ден нарисувах картина с криви къщи и много чадъри. Тя предизвика такъв интерес, че от тогова рисувам подобни сюжети. Може би, хората имат нужда от нещо леко за възприемане, цветно и свежо.

С какви бои рисувате?

С акварел и туш.

Изглежда, че рисувате сутрин… Така ли е?

Напротив, рисувам предимно вечер и нощем. Преди години, когото учех, се оживявах в късните часове. Тогава цялото време е мое, никой не ми пречи. Само аз, тишината и картината.

В картините Ви има някаква детска наивност и много цветове. Носите ли още детето в себе си и по какъв начин?

Та кой не го носи? Аз мисля, че във всеки човек живее едно дете, което иска да полети с балон, да потича след хвърчило, да плува с небесен кораб. Аз само им напомням тези мечти!

Имате свой стил в рисуването. Ваша картина веднага може да се разпознае. Какво ще кажете за стила си?

Картините ми живеят свой собствен живот. Не се старая да спазвам конкретни рамки и правила при създаването им. Имам любими елементи и персонажи, които се появяват много често в тях.

Какви хора притежават Ваши картини?

Различни – от малки деца, детски градини и училища до възрастни, които умеят да се радват на живота. Рисувах няколко картини – за благотворителна фондация за защита на животните в Северна Ирландия. Мои картини са в САЩ, Канада, Швейцария, Люксембург и на много други места по света.

Вероятно се досещате, че картините Ви биха били прекрасни илюстрации за детски книги. Имате ли вече предложения за това?

Имам предложения за илюстрации на детски книжки, но все още не съм работила в тази посока. Надявам се, с времето, и това да се случи.

Кои са любимите Ви български детски книжки от Вашето детство?

Много приказки са ми любими. Например ,,Златното момиче” и ,,Тримата братя и златната ябълка”.

Рисувате от три години, а сякаш сте го правила цял живот. Как става тази магия?

Как се случва магията на моето рисуване не зам. Дали изобщо е магия? Най-важно е да реша централната идея – например чайник, кола, книга, влак. Около нея сами се подреждат другите елементи. С цветовете е същото – просто трябва да се редуват тъмни и светли, топли и студени. Звучи много просто, нали?

Във Фейсбук изключително харесват творчеството Ви. Имате много почитатели. Какво Ви пишат те?

Никога не съм имала нито един негативен коментар, с изключение на едно много глупаво недоразумение и то не за картина, а за заглавие. Хората са мили и позитивни. Много често ми благодарят за светлината, която внасят картините ми в техните домове.

Ако Ви поканят да представите изложбата в друг български град ще се съгласите ли?

С най-голямо удоволствие. Имам много почитатели извън столицата и мисля, че би имала успех.

Какво си пожелавате като творец?

Не мога да кажа, че имам огромни амбиции. Пожелавам си любовта на хората към картините ми да не стихва.

Мирела Костадинова