Христо Тоцев: Оставям моята душа в зидовете, които правя с камък

Spread the love

Христо Тоцев е роден на 20 май 1983 г. в Габрово. Завършил е „История“ във ВТУ „Кирил и Методий“, а после се дипломира и като магистър в специалността „Културно историческо наследство“. Работил е в Националния музей на образованието. Сега се занимава с един забравен занаят от миналото – суха каменна зидария. Когато човек гледа неговите зидове си мисли за силата на човешкия дух и воля. Те са възхитителни с прецизността и мащаба си. Всеки камък има своето място. Напомнят как са работили старите майстори. Христо Тоцев е съосновател на Асоциация за суха каменно зидария. Хоби му е планинарството, плуването, дивото къмпингуване и всичко, което го докосва до природата. За тънкостите на занаята му разговаряме в една делнична вечер, когато той се отдава на семейството си и сина на си Калоян.

Вие сте историк по образование. Защо загърбихте тази наука?

Като историк, който се занимава с научна дейност не бих бил особено полезен, защото това изисква човек да е по-статичен, а аз съм човек на действието, постоянно трябва да се движа и само така мога да разгърна пълния си потенциал. Но не бих казал, че съм загърбил образованието си, просто използвам една много специфична част от него, специализирах „Културно историческо наследство“ и освен да работя практически суха каменна зидария, се опитвам да проследя развитието на занаята назад през годините и наследството, което е оставено по българските земи. Човек разбира какво означава богатството да градиш с камък, единствено ако се докосне до него. Много е вероятно за останалите това да остане просто „зид“.

За известно време се занимавахте и с реставрация, но и там не се оказа Вашето място?

Реставрацията ми донесе много знание и опит, но също така и разочарование от нежеланието на част от собствениците на стари къщи да запазят автентичността им и да използват стари техники или поне съвместими нови материали за тяхното съживяване. Видях доста грешни решения и това ме накара да се отдръпна и така реших да се фокусирам върху любимия ми материал – камъка.

Сега се занимавате с един забравен занаят – суха каменна зидария? Кой Ви научи?

Разкажете ни повече за този стар занаят?

Почти във всички стари селища, в селата можем да открием суха каменна зидария. Солниците в Провадия, храм-кладенецът край село Гърло, изключително съоръжение с препратка към древната цивилизация на нурагите, циклопска зидария от времето на траките, коритото на река Марица, за което скоро се писа и на много други места. Имаме наследство, какво е останало от него е въпрос, по който категорично не искам да говоря.

Как обработвате камъка, за да го сложите на мястото му?

Има различни техники и стилове при сухата каменна зидария – аз съм привърженик на това камъкът да се запази максимално в естествения му вид, без допълнителна обработка, дялане и оформяне. Естествено, че се налага да одялам някое друго ъгълче или неравност, която пречи, или да оформя някой камък, когато се налага да се направи прав ъгъл или отвесен завършек на зида, но предпочитам камъкът да е малко по-груб и неоформен – за мен стои по-естествен и по- красив.

В сухата зидария не се използва свързващ материал. Как става това?

Правилната подредба на камъка е ключова, когато не се използва свързващ материал, плътното прилепване на камъните един към друг, плътното запълване във вътрешната част на зидовете, много внимателен подбор на камъните – всичко това и още много други неща са изисквания, които правят градежите от суха зидария устойчиви във времето.

Разкажете ни за някои тънкости?

Много важна част от това да практикуваш професионално занаята суха каменна зидария е това да имаш воля и психическа устойчивост – повече от половината от това, което влагаш като труд е мисъл, душа и решителност. Без тези неща самият физически труд няма стойност и не води до нищо. Трябва да знаеш какъв камък търсиш, точно на този етап, за точното място и тук идва момента, че ако не можеш да го намериш веднага, то или трябва да се откажеш или ако продължиш, то означава, че трябва да учиш още. Всеки камък е отделен проблем, който трябва да бъде решен веднага. Изисква се концентрация, координация и непрекъснато проследяване на работата дали води към очаквания краен резултат. Това е напрекъснат процес на наблюдение, анализиране и разбиране на грешките, който може да доведе до професионално изпълнение.

Имате ли помощници или работите напълно сам?

Бих искал да имам, но трудно се намират хора достатъчно мотивирани. Търся някой, който да се отдаде точно на зидането с камък без спойка, а не да го комбинира с други дейности, реставрационни, или още по-малко зидарии с материал.

Работата е доста тежка и младите, например, бързо се отказват или пък нямат търпение, искат бързо да усвоят занаят, при който ученето е част от самия занаят, то не спира, ако ще да си най-добрият майстор. Ученето е базирано на практика и малко теория. Споделям за всички, които си мислят, че youtube е тяхното място за учене на суха зидария. Общо взето трудно е да си намирам помощници и за това работя по-често сам.

Струва ми се, че това е къртовски труд, а повечето млади хора предпочитат печалба по лесния начин. Какво чувствате, когато застанете пред завършеното си творение?

От малък съм се научил да работя здраво и тази печалба по лесния начин не ми е присъща. Чувствам се добре, когато полагам усилия и наистина крайният резултат е изключително удовлетворяващ и зареждащ с нова енергия. Емоцията, усещането е нещо много важно по време на работа. Освен това, аз се занимавам професионално, инвестирал съм много време и средства, пътувам често по работа, създавам контакти с хора в България и чужбина, участвам в различни събития, планирам бъдещи начинания, т.е работата ми не се свежда единствено и само до зидане.

Работите в пек и студ, това не е особено комфортно. Какви природни условия са необходими за сухата каменна зидария?

Стига да не вали сняг или пороен дъжд всичко е наред. Естествено дъждът, калта и ветровитото време доста ми пречат и могат да бъдат опасни, ако не внимава човек, но все пак аз работя навън, сред природата и това е нещо нормално за мен. Жегата не ми пречи, даже я понасям доста добре.

Вашата работа е трудна и вероятно скъпа. Само новобогаташите ли могат да имат зид или чешма изработена от ръцете Ви?

Не бих казал, че е скъпа, ако трябва да я съпоставя с други дейности свързани например с укрепване на терен или ограждане на имоти. Моята работа е със сигурност по- трудна и по-бавна, но крайният резултат предлага естетика и здравина за 100 и горница години. Така че въпросът за хората е не дали мога да си го позволят, а дали искат точно суха каменна зидария. Трябва човек до някаква степен да е емоционално свързан с камъка, да му харесва, за да иска дворът му да е направен със суха каменна зидария. Според мен е привилегия да имаш суха каменна зидария в градината си, защото не са много хората, които ще се заемат и ще изпълнят тази техника, така че да издържи поне сто години. Освен това занаятът е признат за нематериално културно наследство на UNESCO, както и е включен в препоръките на Европейска конвенция за ландшафта.

В предварителния ни разговор споделихте, че искате да популяризирате този занаят. Защо е важно да се знае за него?

Защото е древен занаят – един от първите, с които човек се е захванал, защото има изключително много предимства спрямо неговите заместители, които се използват в нашето съвремие. Защото изгражда качества в хората, които го практикуват като – издръжливост, креативност, критично мислене, последователност, воля и не на последно място трайна обвързаност и привързаност към природата.

Не е ли време да отвори врати училище за забравени занаяти? Или е немислимо?

Има идеи за училище за строителни занаяти. Според мен има много работа, която трябва да се свърши в тази насока, вярвам, че хората, които са се заели ще се справят добре и ще имат възможност да открият центрове и в други точки на страната, например около Габрово.

Смятате ли да създадете свои ученици?

Аз имам ученик, синът ми Калоян, на 4 г. е и е голям ентусиаст. Много се надявам да има хора, които биха се отдали на този занаят. Бих предал знанията си с удоволствие. Следващата година се надявам, че ще мога да предложа на различни заинтересовани групи да опитат и да усвоят базови умения. Както казах всичко става с практика, надявам се да попадна на хора, които искат да участват дори за удоволствие и за подобряване на нивата на стреса (смее се). Отделно от това, от четири години участвам в образователната програма „В света на старопланинската архитектура” и там открих много приятели и последователи. Бих искал изключително да благодаря на организаторите РЕМО Етър и сдружение “Мещра”, които ми се довериха и включиха сухата каменна зидария като една от работилниците в програмата. Благодарение на тях мога да кажа, че хората се присетиха за този занаят и той придоби по-голяма популярност в България.

Тази работа Ви дава пълна свобода и сте лишен от „удоволствието“ да Ви командва някой посредствен чиновник. Това носи ли Ви наслада?

Свободният дух не може да бъде командван или ограничаван от някой друг. Приел съм всички позитиви и негативи от това. Наслада, но и голяма отговорност пред самия себе си.

Коя е душата на Вашия камък?

Душата на моят камък е свързана с миналото, настоящето и бъдещето на всички неща, които правя от камък. Душата останала от майсторите на суха каменна зидария преди стотици години. Докосвайки се до камъни, които са били използвани преди от други майсторски ръце, аз усещам наследството, което те са оставили за нас. Аз самият оставям моята душа в нещата, които правя с камък , за да може хората след мен също да се докоснат до това усещане за сила, спокойствие и отдаденост. Защото няма нищо вечно, което е материя, но душата и духовността остават като вид сила и енергия – тя не се губи.

© Мирела Костадинова

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Retype the CAPTCHA code from the image
Change the CAPTCHA codeSpeak the CAPTCHA code
 

error: Свържете се с нас.