Христо Ганчев е роден е на 26 февруари 1877 г. в Провадия. През 1899 г. завършва Императорското театрално училище в Санкт Петербург. В периодите 1894 – 1896 г. и 1899 – 1905 г. играе на сцената на театър „Сълза и смях“, а през 1905 г. и 1907 – 1912 г. в Народния театър. През 1905 – 1906 г. заедно с Адриана Будевска, Атанас Кирчев, Кръстьо Сарафов и Стоян Бъчваров участва в пътуващия Свободен театър. Христо Ганчев превъплъщава на сцената емблематични образи от класическата драматургия, участва в първата Балканска война, но се заразява и умира от тиф. Съпругата му, великата Адриана Будевска, до края на дните си не успява да преодолее загубата. В трите им деца тя възпитава култ към саможертвата на баща им и любов към отечеството.
Народният поет Иван Вазов възпява жертвата на най-талантливия и обещаващ актьор на българския театър.
Първокласен артист от Народния театър,
умрял като войник при Чаталджа
Р а к с и н е, д е с п о т С л а в е, п о п Д е я н е –
ти, кой от сцената с вълшебна мощ
будù възторг и ля очарованье,
заспа на друга сцена – лека нощ!
Жрец славен на чаровното изкуство –
днес при Чаталджа спиш под скромен кръст;
ти свойта нам давà душа, сърце и чувство,
а роду даде си живота. Лека пръст!
Януари 1913