Гергана Симеонова: „Святостта е в малките ежедневни неща“

Гергана Симеонова е иконописка. Родена е в Дряново през 1977 г. Първата си икона е нарисувала, когато е осемнадесетгодишна в дома на Лоте Раденкова. С нея се запознава в ателието на големия български резбар Петър Кушлев. По това време прави и два резбовани кръста с нарисувано разпятие. Постепенно изписването на икони и стенописи за нея се превръща в житейски път и съдба. Но и работа, която върши вече двадесет години.  Завършила е „Иконография“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Нейни творби могат да се видят в много манастири и църкви в България, също в нашия град   храм „Св. Троица“ и храм „Св. Йоан Предтеча“. В един студен януарски ден разговаряме с майсторката на икони на чаша билков чай.

Г-жо Симеонова, коя е последната икона, която нарисувахте? Кой светец изобразихте? С какво Ви вдъхнови житието му?

Последно работих по един ангел. Обичам да  рисувам  ангели. Те са безтелесни и безсмъртни духове. На всеки християнин Бог дава при кръщението ангел пазител, който го пази през целия му живот. Ангелите се изобразяват на иконите като красиви юноши с нежни лица в знак на тяхната духовна красота. Гръцката дума “ангел” означава “вестител”. Бог  изпраща ангелите да възвестяват на хората неговата воля. Ангелите имат няколко степени   9 ангелски чина. Техен началник е Архангел Михаил.  В най–висшата степен и най- – близо до Бога са серафими, херувими и престоли. Следващата степен са господства, сили  и власти. Най–ниската степен са начала, архангели и ангели, като те са най–близо до хората. Пазят вярващите, удържат ги от падения, изправят падналите, никога не оставят човека и винаги са готови да му помогнат.

Иконописта дава ли Ви покой на душата?

Да. Когато работя върху някоя икона има моменти, когато забравям всичко, коя съм, къде съм. Процесът така ме поглъща… Оставам  сама със себе си и с образа, който се ражда. Това е особено чувство на тишина и покой, може да са няколко секунди, минути или часове, а ми се струват цяла вечност. Духът ми е спокоен, свободен, изпълнен с радост и благодарност и цялото ми същество ликува.

Коя е най–ценната икона за Вас, която са виждали очите Ви?

Не зная коя е най–ценната. Всички икони са ценни и святи, тъй като изобразяват свети образи и насочват вниманието ни към нещо много важно – това, че имаме душа и трябва да се погрижим за нея. А пътят са ни го показали с живота си Христос и всички светци. Всяка икона  ни разказва някаква история, говори ни на своя език, закодирала е в себе си символи и знаци, които имат своето послание и от нас зависи дали ще го разчетем и разберем. Но въпреки, това  най-важната икона е с образа, който стои в центъра на християнската история и култура – Иисус Христос Богочовекът. Това е и най-голямото чудо – раждането на Божия син в човешко тяло. Как се ражда този, който е вечносъществуващ? Как този, който всичко изпълва и е навсякъде се побра в едно тленно тяло? Бог Слово, безплътен и всемогъщ прие човешки вид – въплати се. Смирено прие да се роди в обор, да изпита глад, студ, болка, мъка, страх, дори смърт, но и радост, надежда и любов. И всичко това в името на човечеството, приемайки върху си всички грехове, но  оставайки безгрешен. Самият Бог идва на земята в човешки образ, за да изкупи нашите грехове, защото ние толкова сме затънали, че само с божията милост и саможертва можем да се очистим, избелим и просветлим. Бог стана човек, за да ни даде възможност да се възвисим и спасим. Той е протегнал своята ръка и от нас зависи дали ще я приемем или отхвърлим. Най-високия идеал за човечеството това е Христос и това ме кара да мисля, че неговата икона, която и да е най-ценна.

А кой е онзи български зограф от Възраждането ни, който особено Ви вдъхновява? Защо?

Йоаникий папа Витанов е един от най-ярките представители на Тревненската иконописна школа. Роден  в края на 18 век, той усвоява занаята от своя баща папа Витан и чичо си Симеон Цонюв. Изключително надарен, трудолюбив и скромен иконописец. Негови икони има в Габрово, Севлиево, Трявна, Сливен, Велико Търново, Дряново, Казанлък. Оставил е огромно творческо наследство със стотици, а може би и хиляди образи. Той е една легендарна личност, много добър художник, за живота му не се знае много, но иконите  свидетелстват  за неговия път.  В една статия в „Църковен вестник“, бр.23 от 2003г. се казва: „Той не ни е оставил своя физически автопортрет, но всяка икона от ръката на този ангелорък тревненец е духовен автопортрет на неговата душа: „чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна“ (Яков 3:17)“. Дряновци са имали усет към красивото и в две от църквите ни на иконостасите греят  иконите, създадени от Йоаникий папа Витанов. Той майсторски рисува както големи изображения, така и миниатюрни, а образите му са изтънчени  и одухотворени. С любов и вдъхновение изписва всеки детайл и удивява този, който се докосне до тези боговдъхновени образи. В Икономовата къща се съхраняват  две великолепни икони от Йоаникий – „Св. Спиридон“, голяма икона от църквата  „Св. Никола“ и една малка икона „Три светители“  от храм „Св. Троица“.

В какво виждате светостта в нашия покварен свят? Съществува ли изобщо?

Да, мисля, че съществува и винаги е съществувала колкото и трудно да ни е да я видим. Човекът има разум, той е критично същество и това е добре. Но понякога разумът ни води в грешна посока, особено когато започнем да виждаме всичко в черно. Забравяме за това, което имаме, това което сме постигнали, за това което другите правят и са направили за нас. Забравяме да благодарим, да се усмихнем, да подадем ръка, да кажем добра дума, да се смирим и да не мислим, че сме центъра на света. Светостта е в малките ежедневни неща и е до нас и в нас. Във всеки един от нас е заложен Божия образ, затова трябва да уважаваме себе си и хората около нас и да не губим високия идеал и високия пример, защото той ще ни изведе на правилния път.

Ако Ви дам възможност да ми прочетете няколко реда от Библията, кои ще бъдат те?

Любимите ми думи са от Първото послание на свети апостол Павел до Коринтяните, глава 13:

1. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, щом любов нямам, нищо не съм.

3. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, щом любов нямам, нищо ме не ползува.

4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,

5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,

6. на неправда се не радва, а се радва на истина;

7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.

8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат…

Когато се отбиете в черквата „Св. Никола“, строена от Колю Фичето, с какви мисли прекрачвате прага ѝ ?

Църквата „Свети Никола“ е една от най-красивите църкви в Дряново и нейн майстор е Колю Фичето, помолен от дряновци да построи по-голяма и внушителна сграда на мястото на по  ранната. Новата църква е била готова през 1851 г. и тази година навършва 172 г.  След няколко ремонта, реставрация и консервация на стенописите и иконите, храмът е  отворен и действащ. Влизането в Божия дом е особено преживяване, изпълнено на първо място с преклонение пред Бога и Св. Никола, патрона на църквата, а след това пред майсторството и таланта на Колю Фичето. Църквата е в централната част на града, но не е на главната улица, мястото е по-високо, за да се издига още по-величествено снагата на храма. Удивителна архитектура, която буди възхищение както отвън, така и отвътре. В западната част на църквата има два балкона, разположени един над друг. Парапетите им са раздвижени с вълнообразна линия, което създава необикновена празничност. Освен, че са надиплени, парапетите са изписани с елипсовидни медальони, в които са изобразени светци. Около медальоните има красиви орнаменти, които подсилват и допълват изящния изглед. Влезлият е като омагьосан и може дълго да съзерцава и да обхожда с поглед извивките, декорацията, образите. Иконостасът е внушителен , иконите греят и приканват към молитва. Потъваш в благите, замислени лица, които те пренасят в един друг свят и притихваш  в  съзерцание и молитва.

Навън вали сняг. В малкото възрожденско Дряново старите къщи са се сгушили в бяла премяна и от комините излизат рошави кълбета дим. Чува се камбаната на стария часовник. Какви чувства изпитвате от тази картина? Обхваща ли Ви носталгия?

Има особено очарование в това време на годината, когато вали сняг. Пейзажът се променя, градът с неговата цветност и бъбривост като че ли отстъпват място на тишината и спокойствието. Всичко забавя своя ритъм, бялото превзема покриви, дървета, улици, паркове, дворове. Хълмовете  около града, дори небето е бяло. Почти като в песничката, в която „коминчетата пушат сякаш баби са запрели пухкави къдели“. Обичам зимата с нейната тишина и покой, с чистотата и красотата, които носи и с очакването на новия живот, който се заражда някъде там.

Това завръща ли Ви към детството? Как си спомняте зимата в Дряново като малко момиченце?

Имам един запечатал се спомен в съзнанието ми свързан със  зимата. Навалял е голям сняг и аз вървя по разрината пътечка, но снегът е толкова много, че се движа като в коридор и около мен има само стени от сняг, а над мен небето. Не зная дали това усещане се дължи на това, че съм била дете или снежната покривка действително е била много висока. Разбира се имаше много игри с дървената шейна, която татко направи за мен и сестра ми. Имаше няколко улици в града, които се затваряха за движение и се превръщаха в снежни пързалки. Там се събираха  много деца и въздухът се изпълваше със смях и детски гласчета.

Кой исторически факт или личност от историята на Вашето родно градче Ви умиляват изключително и защо?

Дряново е било едно средище, в което са живеели много будни, достойни, предприемчиви българи. Първата часовникова кула в района  е построена в Дряново през 1778 г. Развила се е търговията, занаятчийството и предприемачеството. Дряновци се замогнали и осъзнали нуждата от качествено образование. От тук са поели своя път много видни личности, оставили ярка диря след себе си. Те са посветили живота си на образованието, духовността, културата, човечността, достойнството, въздигането и запазването на българския дух. Имената са много, но ще изброя няколко: Никола Мушанов, Максим Райкович, Никола Фичев, Иван Койчев, Пенчо Койчев, Рачо Стоянов… Личности, които ни  държат будни за истински стойностнното. Прекланям се и пред делата им!

Коя е жената Гергана Симеонова? Какви са другите Ви слабости?

Обикновен човек съм. Обичам да чета, да слушам хубава музика, да се срещам с интересни хора, да научавам нови неща. Много харесвам цветя. Отглеждам гладиоли, рози и лилиуми в градината. Израснах в прекрасно семейство, което винаги ме подкрепя. Имам добър съпруг и две големи момичета, които много обичам.  Щастлива съм с живота ми и съм благодарна за всичко.

Вие имате детска школа за малки иконописци? Как гледат децата на това тайнство? Усещат ли дълбочината му?

В школата с децата рисуваме на различни теми и неща, които ги  вълнуват. Част от обучението е рисуване на икона. По този начин децата се запознават с изкуството на иконописта, започват да разпознават образите на Христос, Св. Богородица, някой от по – известните светци и  християнски празници. Това е една малка стъпка в тяхното развитие и в опознаването на света. Децата имат чисти сърца, те са много чувствителни и мисля че усещат, че иконите са по – разрични, по – специални образи с ореолите около главите, със специфичните одежди и причудливите жестове. За някой от тях това е пръв допир с това изкуство, а е нужно много време и подходящи условия за да се стигне до дълбочина. Надявам се и това да се случи. За година и половина техните рисунки на икони обиколиха трите храма на нашия град. Те бяха подредени в изложби като част от интериора на църквите. Последната изложба открихме в храм „Въведение Богородично“ на 20 ноември за деня на християнското семейство.

Какво ще ни разкажете още за школата? Какво предстои през новата 2023 г.?

Школата по изобразително изкуство съществува официално от 2010 г. към НЧ „Дряновска Пробуда 2008“ и съм неин ръководител от основаването ù. През  нея са преминали десетки деца. Всяка година участваме в много конкурси и изложби. Децата са много талантливи и трудолюбиви и когато бъдат насърчени и подкрепени, те постигат много и бързо напредват. Да общувам с тях е много приятно и съм щастлива, че имам тази възможност. През 2023 г. продължаваме да работим усилено по различни теми и проекти. Получихме покана за участие и в биеналето на  църковните изкуства във Велико Търново. В него участват съвременни автори на икони, стенописи, мозайки, дърворезби и др., творби на ученици от художествени гимназии и школи. За нас е много вълнуващо и отговорно участието в подобно събитие.

Работите в Историческия музей на Дряново, където се съхраняват ценности на града. Има стари вещи, документи, картини, икони и др. Коя от тях е специална за Вас като дряновка и защо?

В експозицията с икони в Икономовата къща са изложени няколко икони от старата църква, върху чиито основи е изграден храм „Св. Никола“. Иконите са от края на 17ти или началото на 18ти век и са едни от най-ранните творби на тревненските иконописци. Изключително ценни са, защото са запечатали важен етап от формирането на Тревненската художествена школа и изследователите черпят от тях важна информация. Тези изображения са особено ценни и за нас, дряновци, защото ни разкриват макар и малка част от интериора на старата църква. Те са част от едно отминало време. До тях са се докосвали  нашите предци, молили са се и са изричали най-съкровените си  желания. Тези икони са оцелели във времето и всеки посетител, вглеждайки се  в тях ги оживява и събужда за нов живот. Това са иконите „Св. Зосим и св. Мария Египетска“, „Св. Георги и св. Димитър“, „Св. пророк Данаил“.

През месец февруари идват няколко светли църковни празници, един от тях е на Св. Харлампий Чудотворец. Какво ще пожелаете на българите?

Желая на всички здраве, вяра и бодър дух. Да бъдем по – смирени, благодарни и толерантни. Да има по-малко агресия и повече топлина и обич.

© Мирела Костадинова