Евгения Марс: „Българката“

Spread the love

145 г. от рождението на Евгения Марс /Евгения Бончева – Елмазова/ (1877 – 26.09.1945)

Строго определен тип българка няма. Жената в село се отличава от оная в града. Мизийката се отличава от тракийката и македонката. Най-цялостен тип българка има в балканските градове и села: Копривщица, Котел, Елена, Габрово и от двете страни на Средна гора и Родопите. Тая българка е направила впечатление и на чужди писатели, като Ламартин, Иречек и др. От тоя тип жени са: Любен Каравеловата Лила в повестта „Българи от старо време”, Стана и Слава от същата повест, Вазовите Рада, Лалка, кака Гинка от „Под игото”; Райна от „Искров и Райна”, Руска от „Загорка” и Цена от „Камен и Цена”; Влайковите: Райка в „Дядовата Славова унука”, Гена в „Разказ на леля Гена”. Това са моми и жени, които имат най-симпатични черти – доброта, нежност, трудолюбие, вярност и привързаност към любим съпруг, дом и родина. Отрицателни черти у българката има твърде малко. Такива са: сплетничеството и пестоглевието, каквито има калугерката Хаджи Ровоама в „Под игото”.

Под влиянието на свободата, на новите веяния от запад, нашата българка почва да добива нови навици, които биха корено изменили едновремешната българка. Покрай стремежа към наука, просвета и свободен живот се явява у нея желанието за разсипничество, кокетство и разпуснатост. Двете сестри от „Казаларската царица” на Вазов са представителки на двата типа българки, които се създадоха у нас. Жената бе поставена на кръстопът: или да следва добрите страни на традицията, или да се впусне във водовъртежа на новия живот, който заедно със своите добродетели има и много отрицателни. Докато много жени схващат, че тяхното най-висше право трябва да бъде това на свободния труд, други се подхлъзват пред изкушенията на новото време и пропадат.

Евгения Марс

Най-важната задача на българката от града и селото е: да си извоюва правото на уважение като личност, съпруга, майка и гражданка. Това право ще получи, като се научи сама да се цени и уважава и като се старае да усъвършенства добрите си качества, а отстранява недостатъците си. Тя трябва да се стреми към едно всестранно, планомерно и целенасочено възпитание, което ще и даде правилни възгледи за живота и хората, строги нрави и добродетели. Нужно е едно образование, което ще я направи годна за нейното високо призвание и за великата роля, която има да играе в бъдещето на нашия народ.

В нашата литература българката като майка е доста добре обрисувана в нейното най-високо назначение. Вазов, Ботев, Величков, Яворов възпяват с най голям възторг българската майка в лицето на собствените си майки. Българката като гражданка в политическото и обществено положение също така се е проявила. Тя е била патриотка през време на църковната и културната борба с гърците и политическите борби за нашето освобождение и обединение. Охридчанки, които дават нанизите си за изграждането на българска църква и се изправиха срещу щиковете на турските войници, за да пазят тая църква, баба Тонка, която взе участие в делата на българския революционен комитет, Райна, която взе участие в Панагюрското възстание, сливенки и старозагорчанки, които протестираха против създаването на Източна Румелия /женски бунт против Шмита/; Екатерина Симидчиева, която падна под ударите на турските войници за защита на българщината в Македония; македонките, които взеха участие в Илинденското въстание – всички тия жени доказаха, че българката, когато иска, може да бъде отлична гражданка и добра общественичка. Но най-добрата, най-полезната и идеална жена за народа ни си остава добрата майка.

в. „Дневник”, 1938 г.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Retype the CAPTCHA code from the image
Change the CAPTCHA codeSpeak the CAPTCHA code
 

error: Свържете се с нас.