Един час при Евгения Марс

Spread the love

Седя срещу г-жа Елмазова или, както е позната – Евгения Марс и мислено се връщам към онуй време, когато тя е била една от първите светски дами в София. Не е нужно да напрягам много въображението си, защото и сега още писателката има всички данни, които правят светската дама. И толкова по-обяснимо става за мен увлечението на нашия пръв писател и поет Иван Вазов. Толкова повече, че не са много външните данни, които правят от Евгения Марс една интересна дама: Тя има и богата култура, която особено в ония години трябва да е правела голямо впечатление. Но и сега г-жа Евгения Марс не е „пенсионирана“: тя е председателка на „Съюза на българките за култура и просвета“, влиза в централния комитет на Лигата за защита на правата на човека и гражданина, подпредседателка е на Дружество „Българска драма“ и членка на много културни организации.

 — На какво отдавате факта, Госпожо, че, до днес пиесите на покойния Вазов останаха ненадминати, въпреки благородните усилия на много наши добри писатели.

— Мисля помагало му е обстоятелството, че е ровил в българската история и е галел самолюбието на българина: Дори казвала съм му, че не вярвам на  пищната обстановка, която понякога е създавала фантазията му. А той ми отговаряше: „Даже да не е тъй, трябва да повдигаме самочувствието на българина.“ — Но Вазов — продължава г-жа Евгения Марс — сам не се смяташе за голям драматург.

— Вие също имате пиеси, госпожо.

— Да, две играни в Народния театър – ,,Божана” (1912) и ,,Магда” (1918) и други, неиграни. Започнах с белетристика. Първият ми разказ е ,,Измамената”.

— Кога е писан?

— В 1903 г. във в. ,,Софийски ведомости“. В 1905 г. се появи първият ми сборник – ,,Из живота” и сетне: ,,Лунна нощ” и ,,Разходка из Цариград” (1908), повестта ,,Буря” (1910), играните в Народния театър драми, сборникът ,,Белите нарциси”(1929).

Евгения Марс. Худ. Руска Маринова. “Сноп”, 1934 г. Част 2.

— И сега ще се появи…

— Отде знаете, че работя? Да сега ще се появи сборникът ,,Към нови небосклони”. Работя също и върху една драма.

— И в същото време членувате в толкова много организации. Кога ви остава време?

— Да, този обществен живот много разсейва човека. Големият писател не трябва да си губи времето. И Вазов казваше: ,,Скъсай тия връзки. Това е губене на време. Писателят е кабинетен човек, а не на улиците и салоните.”

— Казвате, че е бил затворен човек.

— В най-добрия смисъл на думата: не се чувстваше никак добре в присъствието на чужди хора. Не обичаше да се излага на вниманието на хората. Винаги беше зает със себе си, с литературата и с природата. Насила го вкарвахме в компания. Подберех ли я добре, той се отпускаше и ставаше много шеговит. Не обичаше и официалностите – в Двореца никога не отиваше с охота. Предпочиташе да посрещаме новата година в най-интимна компания. А от Двореца го почитаха много, особено Мария Луиза и Клементина. И той ги ценеше много.

— Защо не напишете за спомените си за Ив. Вазов?

Ще го направя. Имам повече от 150 писма от него и мисля, че те ще помогнат на биографите му. Ще напиша особено за отношенията между поета и майка му – едни от най-интересните отношения между майка и дете, които познавам.

— Какво мислите за българския репертоар и Народния театър?

Евгения Марс. Худ. Елин Пелин

— Народния театър трябва да даде преднина на родната драма. Ако Народният театър не представя българска драма, тя нигде не може да се появи, защото една постановка струва пари. Това значи – никога да не види сцена, а туй пък значи българският писател да престане да пише пиеси. Би трябвало да се дават 4 – 5 пиеси на сезон.

— Имаме ли ги?

— На Д-во ,,Българска драма” са връчени за преглед 22 пиеси. Все ще има между тях сполучливи.

— Какво ще кажете за литературата ни преди и днес.

Г-жа Евгения Марс изказа много интересни мисли, но не пожела да давам публичност. Понеже аз вече злоупотребих с нейната искреност, поне в тоя случай ще й угодя.

— Истина ли е госпожа, че Ив. Вазов и Михайловски не са били в добри отношения?

— Не бяха зле, но не бяха и добре. Веднъж бяхме в Княжево. Качихме се на трамвая. По едно време се качи и  Михайловски. Щом ни видя, слезе… През последните години Михайловски пожела да се сближи с Вазова. Събраха се няколко пъти на чаша чай в ,,Юнион клуб”. Михайловски искаше да демонстрира своето сдобряване с Вазова и го канеше да идат в Пловдив да се представят на народа. Михайловски ще държи сказка, а Вазов ще стои на сцената. Вазов не прие.

— Вазов изобщо не държеше сказки…

— Не, нямаше тоя дар. Пред аудитория не можеше да приказва.

Иван Вазов, Евгения Марс и нейният син Павел Елмазов по време на екскурзия във Венеция

— На какво се дължеше, г-жо, навикът на Ив. Вазов да си поклаща главата?

— На нерви, разбира се. Той беше невръстеник. Но за това – после. Да ви разправя един куриоз с това поклащане, тъй както ми го бе разправил сам поетът. Стои той пред Народният театър и поклаща глава. Веднага към него се приближава един файтонджия с голяма бързина.

,,Къде ще ви карам господине?”

,,Никъде. Не съм те викал.”

,,Нали ме извикахте с глава?!”

Той беше невръстеник – продължава моята събеседница, увлечена в спомени… Всяка година отиваше в странство да цери мнима болест. Страдаше от мания, че има болно гърло. За да го успокоят лекарите гореха гърлото му с електричество. Нищо не помагаше. Чувствуваше и големи болки. Тогава захвърляше перото, мислейки, че болките идат от преумора. Щом си починеше, болките пак почваха – и тогава почваше да пише, мислейки, че в работата няма да ги усеща. И ги забравяше. Но щом се преумореше, пак се явяваха. Вазов беше един нещастен човек. Няколко пъти е посягал на револвер и с големи усилия сме му го отнемали. Искаше да се самоубие. В неговите пътувания с цел церене – няколко пъти го придружавахме и ние. В Цариград също бяхме заедно. Тогава баща ви, който редактираше цариградски български вестник, написа много хубава статия за поета. В Букурещ, Венеция, също ходихме заедно. Цяла година не беше хванал перо, страдащ от страшната си мания. Винаги поставяше в носа си формалин, който го облекчаваше, но дразнеше гърлото му, ,,Здрав да си, ще се разболееш с този формалин“ – казах му. Нищо не помагаше. Пък и много пушеше, особено при работа. Лекарите му забраняваха. Имаше един слуга от Вакарел, та го бе кръстил Вакарелски. После само Вака, а най-сетне – Ва. Повиква го и му дава цигарите:

,,Хвърли ги.” Онзи вече има опитност и не ги хвърля, а ги скрива. През нощта Вазов вика слугата: ,,Скоро ми намери цигари. Обиколи града – намери.” Онзи отива и ги измъква под дюшека. Вазов: „Умно момче си бил, Ва. На ти да се почерпиш.“

Много от произведенията на г-жа Евгения Марс са преведени на всички славянски езици, на френски, немски и есперанто. Писателката е наградена от Н. В. Цар Борис с орден за писателска заслуга – дамски кръст с корона.

— Вазов беше наивен като дете – продължава спомените си г-жа Евгения Марс. – Всеки можеше да го излъже. Той не допускаше, че може някой да го лъже. Вярваше винаги. ,,Човекът дойде и ми каза туй и туй… Щом го казва, как може да е лъжа“… Не връщаше просяк никога. Ако случайно върне някого, ще страда: ,,Защо го върнах?” Винаги оставяше на слугата си пари да раздава на просяците.

Подадох ръка на г-жа Евгения Марс и си отидох радостен, че биде възкресен пред мен образът на един българин, когото слава богу всички българи почитат. Наистина трябва да е голям, за да бъде тъй  общопризнат.

Хр. Д. Бръзицов, сп. Аз знам всичко, бр. 5, стр. 8, 1931 г.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Retype the CAPTCHA code from the image
Change the CAPTCHA codeSpeak the CAPTCHA code
 

error: Свържете се с нас.