Доцент Катя Станева на 70

През 1996 г. Катя Станева беше все още асистент на проф. Кирил Топалов, който съвсем скоро замина на дипломатическа мисия в Гърция. Зимата на 1997 г. тя беше част от онзи екип, който подготвяше курса за кандидат-студентите в Софийския университет. Част от това обединение бяха акад. Михаил Виденов, доц. Лидия Велева, проф. Милена Кирова, проф. Галин Тиханов (тогава асистент), доц. Бойко Пенчев (също по онова време асистент). Тези имена запомних тогава като дванадесетокласник. Впечатлиха ме още тогава. Някои имах удоволствието и честта да ми преподават. Катя Станева беше вече доцент в 2000, когато водеше потока в СУ по Възрожденска литература. Невероятното чувство за хумор, лекотата, с която превключваше от една тема – в друга, съпоставките между ситуации отпреди два века и нашето с е г а – впечатляваха. Обаятелен лектор. Една ходеща енциклопедия. Същевременно етичен, възпитан, сърцат човек. Тя живееше с възрожденските идеи и идеали. Тя не четеше, говореше, владееше аудиторията. Познаваше ни поименно. Влюбваше своите възпитаници в тази особена литература. Имаше си любими автори, любими теми. Правеше връзки с по-стари автори от старобългарската литература, да речем, но отпращаше студентското ни съзнание и към съвременни автори – примерно –  връзките между „Нещастна фамилия“ на Васил Друмев и „Време разделно“ на Антон Дончев. Пъргава мисъл, асоциативна, базисна.

За пръв път получавахме урок по етика в една осъзната младежка възраст от нея! Проф. Кирил Топалов се беше прибрал за малко в София и тя използва момента да го покани да изнесе лекция за Георги Стойков Раковски. По това време Катя Станева работеше по своята книга за изумителния ни възрожденски деятел, като „Апология на българското“ се очерта като едно от най-силните съвременни изследвания върху личността и дейността на писателя. Тя не прояви ревност нито към делото на Раковски, нито по отношение на нас – нейните питомци (студенти) – преотстъпи срещата си с нас на проф. Топалов. За нея не беше проблем екипната работа – говорим за времето отпреди две десетилетия (сега много се пише и говори за „работа в екип“ – К. Станева го правеше преди двайсе години!). Апропо, книгите на Катя Станева не са много – всичко на всичко – 3. Две монографии съответно за Атанас Илиев (1993), за Георги Раковски (1996). Третата е „Гласове на Възраждането“ (2001)– статии, посветени на възрожденски дейци: от Паисий Хилендарски до Хр. Ботев, спирайки се на Найден Геров, Васил Априлов, Райко Жинзифов, Петко Славейков, Добри Чинтулов. Участва дейно като редактор на  някои значими сборници, като този, посветен  на Елена и Димитър Мутеви от 2017 г. Има отделни статии, помествани в сп. „Български език и литература“, във вестник „Култура“, в академични издания на Софийския университет. Освен редовен и обичан преподавател, доц. К. Станева заема и важна административна длъжност – ръководител на катедра между 2011 и 2016. Била е гост-лектор в Загребския университет (2007 – 2011).

Сърдечен, позитивен човек е. Отзивчива, винаги готова да помогне. Признателна – с огромно уважение говори и пише и досега за проф. Петър Динеков, за проф. Дочо Леков – имена, които моето поколение познава само от книгите им. А те са били нейни преподаватели. Добре помня как е споделяла с нас, че акад. П. Динеков е слушал лекции по един семестър за Йордан Йовков (а тази година се отпечатаха и някои от Дневниците на учения). Благородно е отношението й и към връстниците, и към по-младите й колеги: проф. Николай Чернокожев, проф. Николай Аретов, проф. Милена Кирова, акад. Иван Радев, проф. Здравко Чолаков, проф. Миглена Николчина, доц. Бойко Пенчев, проф. Инна Пелева, проф. Димитър Камбуров, доц. Ани Илков. Някои от посочените са били сред първите й студенти. А те са многобройни! Тя е в Софийския университет от 1984 г., т.е. вече близо четири десетилетия. Извървява съвестно стъпка по стъпка своя академичен път с еднакъв устрем – винаги умее да запали съзнанието ти, винаги умее да грабне и овладее аудиторията. Оживява всичко, за което заговори. Темпераментният начин на изложение, било писмено или устно, впечатлява с ерудицията, с тежестта на академичния стил, но същевременно носи една огромна обич към текста на Възраждането, към личността на възрожденските дейци. Често е в комисии, присъждащи академични титли на докторанти, изобщо на научни дейци.

След завършването на Университета, защитава доктората си в Института за литература – БАН, радвам се, че сме колеги по тази линия. Преди десетина години чрез проф. Миглена Николчина отправи към мен покана да стана неин докторант. Моите изследователски дирения обаче са в друга посока и отказах. Надявам се да не се е разочаровала. Помня обаче с какъв ентусиазъм ме убеждаваше: „И Ани Илков изследва Константин Павлов, но е в катедрата за Възрожденска литература!“. Истината е, че човек, личност като доц. Катя Станева няма значение в коя катедра е, тя успява да те увлече, да те влюби в изследването на текста, личността, епохата. И не рядко ми се налага да се връщам към нейната изследователска територия, било като преподавател в своята работа, било като историк на литературата. И бих искал да й пожелая да съхрани този свой оптимизъм, тази своя светлина и вяра в идещите след нея. Имаме нужда от личността, от гласа, от книгите на Катя Станева. Честит юбилей!

© Петър Михайлов