Документи за смъртта на Димчо Дебелянов

Spread the love

(на основата на съхраненото в Държавен военно-исторически архив – гр. В.Търново и сп. „Златорог“)

Наскоро ми се наложи да направя справка във Военно-историческия архив за участник в 22 пехотен Тракийски полк, което ми даде възможност да изчета документите на полка – дневници на ротите, сведения за релациите на полка, заповеди и т.н. Така намерих и документите, свързани с гибелта на Д. Дебелянов.

Въпросът за смъртта на поета вълнува нашата културна общественост непосредствено след Първата световна война(1914 – 1918 г.). Така в сп. „Златорог“, издавано и редактирано от Владимир Василев, се появяват няколко статии. Още през втората му годишнина излиза статията на Вл. Василев „Димчо Дебелянов”(1), в която се прави анализ на творчеството му, очертават се неговите характерни особености, личи преклонението на критика пред него. В третата годишнина на „Златорог“ излиза статията на Борис Йоцов „Чувство и образ у Димчо Дебелянов“. (2)

В ІV годишнина е публикуван спомен на М. Димитров под заглавие „С Димчо Дебелянов на фронта”. (3) Авторът разказва за своята мобилизация, за явяването му в 22 Тракийски полк, за запознанството му с подпоручик Марикин, който го кани да отиде във Втора дружина, където служи и Дебелянов, адютант на дружинния командир. Така двамата се запознават и ето първото, което прави впечатление на М. Димитров, свързано с външността на поета: „…2 –28 годишен момък, среден ръст, с матово и обрасло в не особено гъста брада лице. Когато след няколко дни видях Дебелянов денем, забелязах, че нощта е скрила от мен умния и в същото време мек и приятен израз на лицето му.“ (4) По това време полкът е оттеглен на почивка и М. Димитров често пребивава в скривалището срещу самолети, което Д. Дебелянов и полковият лекар Хр. Кесяков са си построили. Тримата разговарят много, на различни теми, най-вече за литература. Дебелянов споделя и своите планове за бъдещето: „За сега всичко най-хубаво за мене се съдържа в думата: работи! А защо бе това губене на време, защо бяха тия пиянства и нощни скитания. Напивахме се като скотове, и в такова състояние се търкаляхме по улиците. И, което е най-смешното, всеки от нас мислеше, че върши геройство с тия си дела. Но като се върна сега, ще зная какво да правя. Ще си намеря една уютна стая в Княжево или някое друго село, ще си накупя любимите си автори, и ще се изолирам от целия свят. Ще работя – това ще бъде смисъла на живота ми.“ (5). Вероятно, по време на война, е естествено да се правят такива планове за бъдещето. Авторът добавя, че и той, и д-р Кесяков, са казвали на Дебелянов да говори не толкова уверено, а с предположението – ако се върнат живи. Поетът е бил уверен в това, не е допускал мисълта, че ще бъде убит. За смъртта е смятал, че ако човек не е привършил земните си работи и има Божието вдъхновение – не би трябвало да изгуби живота си. Макар, че преди да замине на фронта е казал: „Аз отивам и зная, че няма да се върна: ще блесна като искра и като искра ще угасна“. Може би, чувството, че съдбата го покровителства, го е напускало често. В подкрепа на това М. Димитров привежда следното разсъждение: „Веднъж стана дума за Спиноза. Дебелянов изслуша с най-голямо внимание разказа за живота и учението на този мъдрец; особено много порасна той в очите му с влиянието си върху Гьоте. Когато се срещнахме на другия ден, Дебелянов пръв заговори за философа: „Тази нощ аз твърде много мислих за Спиноза; неговото безстрашие пред смъртта ме удивлява в най-силна степен.“ Очевидно безстрашието на Спиноза пред смъртта е действувало ободрително върху поета, като е събуждало в по-голяма степен съзерцателните сили на неговия дух, отколкото вярата в покровителката съдба. Ще добавя, че двете стихотворения „Един убит“ и „Сиротна песен“, в които Дебелянов, особено в последното, поетично обработва същите въпроси, които често бяха предмет на разговор, – са написани тук в с. Просеник“. (6)

Пред фронтовата землянка

По това време поетът се разболява от малария. Авторът на спомените го посещава в палатката му, спомня си как Дебелянов декламира стихове, когато се чувства добре.

И още нещо много ценно в този спомен: М. Димитров съобщава, че към 25 и 26 септември 1916 г. се разрешават спрените дотогава отпуски в полка. Дошъл е редът на Дебелянов да ползва отпуск и това му се съобщава от Щаба на полка. Предлага му се да се готви да води отпускарската команда, което на практика увеличава отпуската му с още 5 дни. Поетът се радва на този факт, говори пред другарите си кои места и градове ще посети. „Но когато вече всичко бе нагласено за тръгване, съобщи му се, че вместо него отива в отпуска друг. Помня колко обиден се почувства той, па и всички ние, които бяхме свидетели на приготовленията му, негодувахме от тая подигравка. Нашето негодувание се усилваше от обстоятелството, че заместилият Дебелянов офицер беше съгражданин на адютанта на полка, и всички виждахме в това роднинско подреждане. Сам Дебелянов ходи при командира на полка на обяснение; какви доводи бяха му преведени за отменяването, не помня. Зная само, че всички офицери от полка смятахме, че това пререждане се оказа съдбоносно за Дебелянова.“ (7) Споменът завършва със смъртта на Дебелянов и погребението му в Демир Хисарските гробища. Тук е допусната само една фактическа грешка – споменава се, че е убит на 3.Х.1916 г., а датата на смъртта е 2.Х.1916 г.

Тихомир Геров

На тази тема е и още една публикация в сп. „Златорог“ от 1935 г. на Тихомир Геров. В нея се посочва, че дори братята и сестрите на Дебелянов не са знаели кога точно е убит той. Т. Геров се позовава на множество спомени, писма, документи на 22 Тракийски пехотен полк, за да докаже, че поетът е убит на 2.Х.1916 г. По-важните от тях са: спомените на брата на Дебелянов – Илия, в които се твърди, че е загинал на 3.Х.1916 г., но пък в свое писмо същият брат съобщава на сестра си М. Григорова в Самоков, че е убит на 2.Х.1916 г. Същата информация се съдържа и в писмото на полк. Сапунов до нея. В този дух е и информацията в документите за релациите на полка, както и в Дневника на военните действия на 5-та рота, в който е посочен и часа на смъртта – 10,00. Идентични са сведенията и в други официални документи, които Т. Геров изброява – рапорт на командира на 5-та рота за убитите, ранените и неизвестно пропадналите, книгата на болните и ранените на 22-ри пехотен Тракийски полк, акта за смъртта на Д. Дебелянов, изпратен от Министерството на войната до кмета на Ихтиман. Авторът на статията, сам участник в събитията, предава и спомените си за погребението на Дебелянов в двора на църквата „Св. Благовещение“ в Демир Хисар.

Знаем, че петнадесет години по-късно костите му са пренесени от Димитър Подвързачов и други близки негови приятели в родната му Копривщица.

Виждаме, че поетът загива заради типично българската практика някой да урежда свои близки за каквото и да било. В случая – за излизане в отпуск. Дали пък не е намесена и съдбата? Не се наемаме да гадаем…

Прилагам опис на съхраненото в Дирекция „Военно-исторически архив“ –  гр. Велико Търново около смъртта на Димчо Дебелянов:

 

Ф. 1, оп. І, а.е. 135, л. 680-682.

Височайша заповед №288 от 10.ХІ.1919г. на Министъра на войната. Изключва се от списъците на 22 пехотен Тракийски полк подпоручик Димчо Дебелянов. Ф.1, оп. V, а.е. 617, л. 239, 224-242.

 

Донесение № 5365/28 октомври 1936 г. на Командира на 22 пехотна дружина до Военно-историческата комисия.

Данни за проявен патриотизъм и героизъм от командира на 5 рота на 22 пехотен полк поручик Д. Дебелянов в боя при Християн камила на 2.Х.1916 г.

 

ф. 1, оп. V, а.е. 465, л. 256.

Списък (без дата и автор).

Данни за подпоручик Димчо Велев Дебелянов от 22 пехотен тракийски полк, убит на 2.Х.1916 г.

 

ф. 40, оп. І, а.е. 45, л. 18.

Из заповед № 223/26.ІІ.1916 г. на Главнокомандващия ДА – Кюстендил.

Мобилизира се в 22 полк и се изпраща в строя подпоручик Димчо Дебелянов.

 

ф. 40, оп. І, а.е. 219, л. 21 и 30.

Списък без дата на Щаба на действащата армия.

Убити, умряли от рани, болести и други причини запасни офицери по време на бойните действия през 1916 г.

22 пехотен Тракийски полк: № 3 – Димчо Велев Дебелянов – убит на 2.Х.1916 г., явил се в частта на 26.ІІ.1916 г.

 

Ф. 40, оп. ІІ, а.е. 1053, л. 240-241.

Из списък (без дата) от командира на 22 пехотен Тракийски полк. Представя се за награждаване с военен орден за храброст ІV степен запасния подпоручик Димчо Велев Дебелянов от 22 пехотен Тракийски полк, убит на 2.Х.1916 г. при с.Горно Караджово.

 

ф. 80, оп. І, а.е. 78, л. 26.

Заповед № 7, §1/12.Х.1915 г. на командира на 22 пехотен Тракийски полк.

Произвежда се в чин запасен подпоручик Димчо Велев Дебелянов, съгласно Висшочайша заповед № 32/11.ІХ.1915 г.

 

ф. 80, оп. І., а.е. 78, л. 71.

Заповед № 22 §7/31.І.1916 г. на Командира на 22 пехотен Тракийски полк – с. Мировче.

Назначава се за младши офицер в 13 рота на 22 пехотен полк от 1.ІІ.1916 г.запасен офицер Д. Дебелянов, явил се на 29.І.1916 г., чиновник.

 

ф. 80, оп. І., а.е. 78, л. 79.

Заповед № 23, §4/8.ІІ.1916 г. на Командира на 22 пехотен Тракийски полк – с. Мировче.

Превежда се от 13 в 8 рота подпоручик Димчо Дебелянов за уравняване на младшите офицери в ротите.

 

ф. 80, оп. І, а.е. 78, л. 213.

Заповед № 76, §2 /5.Х.1916 г. на командира на 22 пехотен Тракийски полк, с. Мелничик.

Изключва се от списъците убитият на 2.Х.1916 г. подпоручик Димчо Велев Дебелянов.

 

ф. 1520, оп. І, а.е. 58, л. 38.

Заповед № 19, §§8, 10 на Началника на школата за запасни подпоручици – гр.София.

В отпуск по домашни причини ред. Димчо Дебелянов от 9 до 13.Х.1913 г.

 

Библиография и бележки:

  1. Василев, Владимир. Димчо Дебелянов. – сп. „Златорог“, ІІ, кн. 3, 1921 г., с.113–122.
  2. Йоцов, Борис. Чувство и образ у Д. Дебелянов. – „Златорог“, ІІІ, кн. 7-8, 1922 г., с. 434–446.
  3. Димитров, М. С Димчо Дебелянов на фронта. – сп. „Златорог“, ІV, бр. 10, 1923 г., с. 611–615.
  4. Пак там, с. 612.
  5. Пак там, с. 612.

© д-р Радка Пенчева

Още по темата: Лобното място на Димчо Дебелянов

error: Свържете се с нас.