Диана Николова и нейното изкуство с кауза

Spread the love

Диана Николова е координатор във фондация „Дякония и мисия” и докторант в Православен богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Ръководена от благородни идеи тя посвещава времето си на добруването и добротворчеството.

Диана, по образование ти си богослов. Ще споделиш ли как се срещна с иглонабиването?

Всяка история има своята предистория. Ще започна малко по-отдалеч. Моето средно образование е свързано с изкуството. Завършила съм Средно художествено училище за приложни изкуства в гр. Трявна. Днес училището е познато под името Национална гимназия за приложни изкуства “Тревненска школа”. Във всичко, с което съм се занимавала, съм се опитвала да вложа (по някакъв начин) частица от наученото от това училище.

Да, по образование съм богослов, но богословието е винаги дейно. Всеки, според силите си, прави каквото може за другия. В това мое убеждение откривам мястото на приложните изкуства, защото това, което правя има една цел – добротворството.

Моята среща с иглонабиването не беше случайна. Всяка година изработвам различни изделия за благотворителния базар, организиран от фондация „Дякония и мисия“. В търсене на нещо ново, което да бъде ръчно изработено, различно и неповторимо, попаднах на тази суха техника при плъстенето на вълна или иначе казано – иглонабиване.

Коя е първата фигурка, която изработи?

Първият ми опит не беше много сполучлив. Бързо го преправих. Самото закупуване на материалите също беше доста забавно. Не бях сигурна нито какви игли ще ми свършат работа, нито коя вълна е по-добре да избера. Първата ми покупка на материалите е сравнима с малко дете, което само трябва да избере, да речем, продуктите за приготвянето на една вкусна торта. Виждало е торта, харесва вкуса ѝ, но не знае как се приготвя.

Започнах да чета материали за иглонабиването из Интернет пространството и да следя различни видео уроци по темата. Пробвах, гледах, пак пробвах, докато не се получи това, което исках. Първата фигурка, която стана сполучлива беше на ангел. Този ангел реших да подаря на едни много усмихнати, борбени хора, които посещаваме, заедно с доброволците от фондация „Дякония и мисия“. Всички станахме приятели, това са хората от Дома за стари хора „Венета Ботева“, гр. Велико Търново.

Това е сравнително ново изкуство и в България са малко творците, които са се посветили на иглонабиването.  Струва ми се, че то набира все по-голяма популярност. Ще ни разкажеш ли повече за техниката?

Мога да разкажа единствено от личния си опит няколко момента, до които се докоснах. И досега изучавам суха техника при плъстенето на вълна. Тя позволява изработката на различни малки играчки, фигурки, бижута. Приятно занимание, за което не е необходима голяма работна площ. Нужни са няколко специфични игли, по мое мнение т.нар. спираловидна игла е много удобна за работа. Тя има специфичен профил, който е спираловиден, със зъбчета, поради това носи и това название. Чрез нея, с чести набождания, влакната на вълната се набиват едно в друго, така този процес позволява да се изгради конкретна форма. Тази игла дава възможност да се нанесат и детайли върху изделието. Вълната също се различава, спрямо нейната обработката и по качество, в зависимост от какво животно е добита. В процесът на изработка е необходимо да се използва подложка от пяна, върху която се поставя вълната и с иглата се оформя в желаната фигурка. Подложката се използва, за да не се удря и чупи иглата при множеството бодове. Иглата е изключително фина и остра, първите ми опити с нея бяха доста запомнящи се. Убождането е болезнено, но опитът учи.

Кои са приказните герои в твоите колекции?

Ще отговоря с един цитат от Ханс Кристиан Андерсен „…всичко, което погледнете, може да се превърне в приказка, а от всичко, до което се докосвате, можете да извадите някоя история“ („Бъзова майка“, Ханс Кристиан Андерсен). Обичам да чета приказки и споделям този цитат, защото мисля, че всичко, което човек погледне може да претвори в изкуство, а всичко, което докосне, действително носи своята история. Така се появиха и приказните ми герои, някои от тях са познати като Алиса от Страната на чудесата, Пипи Дългото чорапче, Червената шапчица, Пепеляшка, Снежанка, Малкият принц, други – непознати. Непознатите са мои герои, които създадох също чрез иглонабиване, това са мишокът Цвър и пингвинът Снежко. Мишокът изисква голямо внимание при своето създаване, пингвинът не е толкова капризен.

 

Така Снежко стана моят приказен герой, който представя групата ми във Facebook – “Желание за пожелание“. Този малък, голям сладур, който е висок около 8 см вече има своя история, която се създава във времето, защото за всеки празник го изработвам с подходящо облекло и картичка, които изграждат допълнително неговия характер. Така пингвинът Снежко носи история и добри пожелания.

Разкажи ни за твоите прекрасни ръчно изработени албуми. Могат да бъдат изработени в цветове, тема и дизайн по избор всеки, нали?

Обичам да работя с хартия. Изключителен материал. В началото изработвах само поздравителни картички, за приятели, познати, приятели на приятели и техните познати. Един ден дойде при мен една позната и ме помоли да се срещна с нейни приятели, които ще ходят на голям семеен празник и им трябва нещо за подарък. Срещнах се с тях и те ме попитаха „Не може ли да измислиш нещо?“. Предният ден бях попаднала на един сайт, в който видях разкошни албуми, предлагаха се само в САЩ. Казах си „Добре, защо да не пробвам“. Така получих първата си поръчка за т.нар. Scrapbook албум.

Тези албуми са различни, богато украсени, индивидуални. Всеки детайл и всяка страница обмислям предварително, за всеки един от тях. Не мога, а и не искам да повтарям изработката на дадено изделие. Ценността на албума не се крие само в неговата изработка, а и в това, че е персонален и неповторим. Разликата между обикновения албум и Scrapbook албума е в това, че в първия се поставят само снимки, докато втория е персонално изработен, страниците разказват история, има място, в което хората да запишат своите спомени и да поставят своите снимки, които трябва да подберат, защото се лепят. Днес приемаме снимките за нещо, което всеки има в изобилие, но ако трябва да подберем само 80 снимки, кои биха били те? Албумът е личен и е уникат, това го отличава и затова за мен е предизвикателство всеки път когато го изработвам.

„В малките неща се побира голямото сърце…” Нека кажем, че твоето изкуство е изкуство с кауза и средствата от всяка закупена кукла са дарение.

Да, това е #ХОБИсКАУЗА Моето хоби получи своята кауза чрез дейността на фондация „Дякония и мисия“. Както споменах богословието е винаги дейно. Картичките и сувенирните изделия, които изработвам са част от една от инициативите на фондацията. Средствата от закупените изделия са дарение за кампанията „От сърце за протегнати ръце“. Добротворството не може, не бива и не трябва да бъде само по празници и поводи. То трябва да бъде част от нашето ежедневие. Това хоби с кауза носи вдъхновението и вярата, че всеки от нас може да поднесе едно малко пожелание за добро, както към човека на когото подаряват изделието, така и на човека за когото отиват средствата. Да бъдеш „полезен на света, както всеки трябва да бъде, това е … начин да бъдеш щастлив“ („Ленът“, Ханс Кристиан Андерсен).

Всичко, което Диана изработва се продава изцяло с благотворителна цел.  Малките ѝ герои допринасят за радостта в ежедневието на възрастни хора. „Заедно творим добро“.

Въпросите зададе Малина Димитрова

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Retype the CAPTCHA code from the image
Change the CAPTCHA codeSpeak the CAPTCHA code
 

error: Свържете се с нас.