Детският свят на Елисавета Багряна

Spread the love
Често в разговорната реч казваме: „търкалят се годините“, „изтърколи се и тази година“. Имаме усещането, че времето ни се изплъзва и изтъркулва измежду катадневните дела. В този смисъл заглавието на първата стихосбирка на Багряна за деца носи това толкова сполучливо заглавие – „Търкулната годинка“. В него има и закачливостта на детското и мъдрото прозрение на възрастния. Както редица писатели – Дора Габе, Каралийчев, Асен Разцветников, Фурнаджиев и Багряна е въведена в литературата ни за деца чрез настоятелните покани на Ран Босилек, „кръстник“ на много писатели за деца. Багряна първо започва да сътрудничи в периодичния печат за деца. Нейни творби има в около 30 периодични издания за деца и най-вече в двете престижни списания „Детска радост“ и „Светулка“. Така в 1931 г. се ражда и книгата „Търкулната годинка.“ Книгата включва 26 стихотворения за цялата година и е разделена по сезони. За детето всеки сезон е радост и игри. В едно стихотворение на Васил Ив. Стоянов – „Все добре е“ героят споделя с възторг:
Батьо зимата харесва
кака иска пролетта,
дядо лятото калесва,
баба хвали есента.
И ще обобщи, така както само едно дете може да го чувства:
Пролет, лято, есен, зима,
аз ви казвам и съм прав:
и игри, и радост има –
само да съм жив и здрав!
Такава е атмосферата и в Багрянината „Търкулната годинка“ – какъвто и да е сезонът – за детето -„все добре е“. Този пъстър калейдоскоп в книгата на сезонния кръговрат с вплетените в него детски игри и порастване Багряна започва със зимата. Който се е вглеждал в нашата литература за деца знае, че най-много творби от тази литература са посветени на възторга от шумните, неспирни детски забавления на пързалката.
Наред с това е и специфичния уют, който детето изпитва от падащия сняг, гледан от вътре, от топлата стая: как сливата на двора е светнала бяла и снежинките-перушинки слагат топлата завивка върху семената. Дори само четенето на тези стихове те унася и люлее в ритъма на падащите снежинки. Тези по-съзерцателни природни картини също носят неповторимостта на детските усети. И ако за възрастния зимата донякъде е тегоба, като тежък и за прехраната сезон, то детето се наслаждава на зимата с всичките си сетива. Едни от най-сполучливите стихове на Багряна са тези, които отразяват детската еуфория на пързалката:
Ах каква пързалка има
Анче, тази зима! –
каза бате със въздишка,
уж четеше книжка.
И измъкнахме се двама,
без да види мама.
А вън, Сашко, Милка, Гого,–
Смях и глъч до Бога!
На пързалката се случват и много премеждия: един е с ударена ръка, друг си трие коляното, на трети се скъсва яката или новата престилка, но най-много пострадва Гого: „Той загуби си калпака/ и със глас заплака“. Но още в следващия миг децата са отново в шейната. Детската игра не признава правила:
Карай! – да се наиграем
че добре си знаем
В къщи ще ядем тупалка
Зарад таз пързалка.
Тези стихове са изпълнени с движение, действие, като самата буйна игра. В този зимен цикъл са и стихотворенията „Бъдни вечер“ и „Коледарска песен“. Ето я чудната Витлеемска звезда и чудото на Рождеството от стихотворението „Бъдни вечер“:
И звездата чудно-бяла
Както Господ-Бог ѝ казал –
Без и денем да залязва
Над една кошара спряла.
Влезли вътре мъдърците,
И сред агънцата бели,
С ореол от къдърците,
Малкия Христос видели…
Тези куплети носят простотата и наивитета на детска рисунка или на художник-наивист. Всичко е изобразено с по един само щрих. Те са почти като картина на Шагал. Наред с това се чувства и светостта на тържественото Рождество. В четири куплета лаконично е разказана цялата Библейска история – как звездата огрява, как учените влъхви оставят книжата и тръгват след нея със скъпи дари.
И накрая – за чудото, което се е случило в бедните ясли.„Коледарска песен“ пък е въстановка на Коледния обред и ни завладява с изконните български и общочовешката културологична символика на огъня, хляба, песента. Ритъмът на наричанията на коледарската песен с припива „Ой, Коледо, мой Коледо“ се родее с първичното и детско светоусещане и говорене, както и ритъма на люлчина песен.
Претъркулват се сезоните и ето, че добрата Баба Марта от едноименното стихотворение пристига:
Малък Сечко свъсен кихна
И замина надалече.
Баба Марта се усмихна
И на светъл Слънчо рече:
– Хайде, Слънчо, ставай, сине!
Цяла зима спа на воля,
Но сега поля, градини,
Тебе чакат и се молят.
В това толкова мило и интимно обръщение на Баба Марта към слънцето като син с цялата простота на детското изразяване е втъкана идеята за преливане на сезоните и Вселенската Божия мъдрост и кръговрат.
Но най-нетърпеливи са децата:
чакат вече и децата –
Те са палави, но мили. –
Разтвори им сърчицата,
Влей им здраве, радост, сили.
При този толкова изчистен стихотворен слог, при тази съвършена простота на Багряниния изказ, който тук безспорно е най- близък и до Ран Босилековия, не можем да не признаем, колко много е спечелила българската литература за деца, когато Ран Босилек е видял у Багряна истински детски художник. В този вече пролетен цикъл, не е забравена и мартеничката. Включено е и едно стихотворение с интересна архитектоника „Зимата, пролетта и детето“ . Ето как в третия, последен куплет детето отново помирява сезоните:
– Хайде, дайте си ръцете –
Аз обичам ви и двете, –
Пролет ли е, или зима,
Радост за децата има!
Пролетта вече е тук. Багряна създава един много енигматичен и близък до ангелското олицетворение образ:
Над градове, села,
Повяха две крила
И поглед син надникна,
И глас незнаен викна:
– Хей, стига зимен сън, –
Дошла е Пролет вън!
Цар Слънчо в златна броня
Препуска огнен коня.
Багряна обича тази сценична постройка и отново имаме едно диалогично стихотворение „Дете и лястовичка“. Към пролетния цикъл е включено и едно специфино стихотворение, наречено „Цвете“. Тук играта се постига, чрез умелото игрово сменяне на ролите на цвете и дете, както и преливането на двата образа,,което ражда образа дете-цвете. Отново едно от най-сполучливите стихотворения на Багряна е това, в което има случка и пакости. Това е сцената какво се случва, когато децата помагат да се боядисат Великденските яйца. Тук героите отново са повече – Любко, Пешка, Гого , Лиляна. Уж всичко започва мирно и тихо. Но скоро, щом майката излиза, „дяволът, сякаш, че влезе.“ Ето и кулминацията:
Бутаха маси, столове,
Цапаха бузи, носове,
Викна да плаче Лиляна,
Цяла в зелено заляна…
Мама отвори вратата
И що да види горката:
Изпотрошени яйцата,
Вапсани цели децата.
Багряна е в стихията си на детски стихотворец, когато създава динамичната сцена на детските игри, лудории и пакости. Тук отново стихът става забързан, ударен и изобилстващ с глаголи.
Лятото идва със жътвата, с жетварските песни и задевки. Над този фолклоризиран пейзаж леко се издига в небето и малка чучулига. Стихотворението „Лято“ е като фреска, слязла от картина на Майстора. Във „Ваканция“ децата с радост се сбогуват с прашната класна стая, с книгите и писалките, с учителя. И се ширва лятото – с морето, с туризма и лудешките игри. И в двете стихотворения „Туристи“ и „Пожарникари“ Багряна мъдро напомня, че както сезонният кръговрат следва своя път, така и житейският цикъл идва със специфичните си потребности. Тук и в двете стихотворения е отразена опозицията дете/възрастен. В „Туристи“ децата отвръщат на караниците на баба си:
– Стига, бабо, стига
Гюрултия вдига. –
Не държат краката,
Затова кавгата
Все ти на устата.
А „Пожарникари“ , където децата поливат с маркуча с вода бабата, завършва така:
– Аз ще ви науча вас,
Ще ви дам една игра:
Как не ви е срам и грях?
Бях задрямала едва…
– Само да ви уловя!…
Това стихотворение, подобно на „На пързалката“ и „Великденски помагачи“ е едно от най-умелите стихотворни сцени създадени от Багряна за детската игра. Тук всичко е шеметен калейдоскоп на движението, действието. Поетесата с стихове за възрастни, която е непокорната и все търси движението, промяната, устрема, вятъра е същата в стихията и на детските игри.
Отново се претъркулва годинката. Към есента. Тук Багряна включва пет стихотворения. „Сиромашка песничка“ още със заглавието задава тоналността на този цикъл. Капят листата, увяхват цветята. Но есента със своето плодородие извиква отново детските спомени на поетесата:
Есен подранила,
Много си ми мила
С гроздето в лозята,
С делвите в мазата.
В стихотворението „Ученик“ са пресъздадени вълненията на първокласника. Детето тук е тревожно:
….но една ме плаши
Тук беда голяма
Как ще ставам рано
Сутрин да отивам,
Като без да искам,
Все се поуспивам…
В „Ленивко“ с много хумор се рисува желанието на детето да е като котката – да не става рано за училище, да си лежи на топличко и всички да те галят.
Есенният цикъл и книжката „Търкулната годинка“ Багряна завършва с „Приказка за есента“. В първите три куплета поетесата описва благодатта и изобилието, което носи есента и как тя го скътва в зимника, та когато вятърът зъл и премръзнал завие в комините тъжно, на децата да им е добре. Ето краят на това толкова живописно стихотворение, което като епилог снижава тоналността и почти се разтваря в природата. Или това състояние, което в свое стихотворение Радой Ралин нарече: „ вече се превръщам на природа.“. Меланхолното настроение, което се стеле от тези стихове, кореспондира и с един друг стих – сбогуването с детството. Тази космогонност, това затваряне на природният кръговрат и аналогията с жизнения цикъл се долавя от този последен стих на Багряна в първата й книга за деца „Търкулната годинка“:
– Така есента си говорила,
И тихо обрала от двора
Нацъфтялото жълто димитровче
И в детската стая за сбогом
Букета на масата сложила.-
И все тъй нечута, невидена
Със поглед далеко унесено
Отишла си златната есен…
© Росица Чернокожева

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Retype the CAPTCHA code from the image
Change the CAPTCHA codeSpeak the CAPTCHA code
 

error: Свържете се с нас.