Четиридесети поетически трубадурски двубой

Spread the love

Община Стара Загора и Библиотека „Родина”, Стара Загора Ви канят на Четиридесети поетически трубадурски двубой. Един срещу друг ще се изправят майсторите на ритъма и римата Мария Донева (със секундант Здравко Георгиев) и Елка Стоянова (със секундант Антон Димитров). Автор и водещ Петър Чухов

11 ноември 2022 г. (петък), 17:30 ч.
Държавна опера Стара Загора – фоайе

Според правилата двубоят ще се проведе в четири тура:

I тур – всеки от двамата поети ще се представи в рамките на 10 минути с най-доброто от поезията си;

II тур – всеки от двамата ще има по 10 минути, за да дискредитира опонента си, представяйки на публиката негови слаби, по своя преценка, творби.

След втория тур всеки от публиката ще има възможност да предложи дума или фраза като тема за импровизация. Предложенията, записани на листчета, ще бъдат събрани в шапка, от която водещият ще изтегли едно и това ще бъде темата, по която поетите ще пишат в продължение на 20 минути. През това време ще се проведе

III тур, в който секундантите ще разполагат всеки с по 10 минути, за да защитават своя поет и да нападат съперника му.

И накрая,

IV тур – по 5 минути на всеки поет за прочитане на написаното току-що стихотворение по темата, зададена от публиката.

Публиката ще гласува след всеки тур за предпочетения поет с предварително раздадените листчета като резултатите ще се изписват на табло, без обаче да се знае кои числа за кого се отнасят. Победилите поет и секундант ще бъдат обявени накрая, след като се съберат резултатите от гласуването.

Форматът “поетически двубои” предполага атмосфера на непринуденост. Освен това той пряко ангажира публиката, която трябва внимателно да следи действието и да преценява достойнствата на авторите.

 

◊ УЧАСТНИЦИТЕ

Думи преди двубоя:

Мария Донева

Аз съм Мария Донева. Живея в Стара Загора, тук се родих, тук учих в Седмо основно училище и после в гимназия „Христо Ботев“. Тук се омъжих, тук се разведох. Тук започнах да пиша стихотворения. После отидох в София и спрях. Завърших българска филология, поживях още няколко години, върнах се в Стара Загора и отново започнах да пиша. Към момента имам към 20 книги със стихотворения и разкази. Превеждам детски книги. Работя в драматичния театър, но съм писала песни и за пиеси в кукления. Може да се каже, че повече живея с книги, отколкото с хора. Всяка седмица пиша по две статии за книги във вестник „Сега“, водя рубрика „За книгите“ в предаването Флашмоб по радио Стара Загора. Чета, пиша, лягам си с книги. Ходя от град на град да рецитирам стихотворения и да разказвам приказки на децата. Участвам в концерти с класическа музика и с джаз.

Елка Стоянова е една от най-любимите ми поетеси. Тя е възхитителна личност и много се гордея, че сме приятелки. Хубаво сме приятелки, но лично сме се виждали само няколко пъти. Това обяснява факта, че тя също ме харесва. От разстояние харесването е лесна работа. Но аз съм и много смела и затова я предизвиквам на двубой. Така ще имаме удоволствието да я видим на живо на старозагорска земя, да чуем стихотворения, да се посмеем и да споделим радостта от живота. Дори и да загубя – което зависи изцяло от решението на уважаемата публика – аз пак ще спечеля, защото ни предстои интересно и вълнуващо събитие.

Освен на подкрепата на старозагорската публика, ще разчитам и на своя секундант. Това е Здравко Георгиев. Той е достолепен, доблестен, ерудиран и цапнат в устата, освен това е много наясно със съвременната поезия. Той е неприкрит поклонник на любовната лирика и понеже е обективен, като нищо ще мине на страната на Елка Стоянова – и аз не бих го упрекнала. Но много ще се постарая да спечеля и двубоя, и вас.

Елка Стоянова не е девица:
има си две превъзходни дечица.

Секстън превежда. Естествено: Секс…
Мостове пали и пие на екс.
Елка полива със вино културата.

Силно присъства във литературата.
Ако отсъства – усеща се остро.
Елка не е на спокойствие остров.

Нейният смях е църковна камбана.
Елка се среща предимно засмяна.

Не е за смяна – не е заменима.
Тя е на свестните хора любима.
В някои случаи става злоуста.

С профил – за герб, за извайване бюста
и с нечестиво безкрайни крака,
взима акъла ти просто така.

Елка е всъщност егати пожара.
Тя определя наклона на фара.

Впрочем, в Бургас тя живее на фар.
Искрен приятел и верен другар,
тя е звезда пътеводна и ярка

и на Вселената е господарка.

Мария Донева

Елка Стоянова

Понеже в Бургас всички си говорим на ти, затова минавам направо към ти-то и от сърце ви казвам: здравейТИ, как сТИ, мили хора от Стара Загора! Казвам се Елка. Идвам от Бургас, най-добрият, но всъщност е по-добър от Стара Загора единствено с това, че има директен излаз на море. За обичта си към литературата, и в частност към поезията, няма какво да говоря – щом съм тук, се досещате, че четенето и писането са част от сърцето ми. Прописах стихове по причини, познати на повечето посягащи към молива – за да се освободя от емоциите, да си овържа демоните и да опитомя хаоса в главата си. Оказа се добра идея, от моя гледна точка де. Майка ми например не е много сигурна, че и един бой би свършил работа, но тоя тип възпитание никога не ѝ се е удавал, така че се наложи да се примири с амплоато ми на поетеса. Понякога, след поредната ми писаческа изява, ги хващам с баща ми, че се споглеждат с оня поглед „къде сбъркахме“, но пък дете съм им вече почти петдесет години, късно е да се направят, че не ме познават.

И ето ме, тук, пред вас, в двубой с ВЕЛИКОЛЕПНАТА МАРИЯ ДОНЕВА. Най-хубавото на това да обичаш поезия, да четеш поезия и да търсиш поезия, е че имаш шанса да срещнеш хора като Мария. В конкретната ситуация го казвам с леко свито сърце, защото да влезеш в двубой с невероятната, очарователната и талантлива Мария Донева, и то на неин терен, си е направо свирен мач. Не знам как ѝ се вързах на акъла… Всъщност знам – вие да познавате човек, който може да откаже нещо на Мария Донева!? И аз не. Няма такъв. НЯ-МА. Мария е щурец в ухото на Вселената, четвъртото листенце на детелината на мечтите, медът върху топлия хляб на живота, трапчинката на лицето на поезията. И е моя приятелка! Ура! Обаче… е и дяволски добра поетеса, а на мен това хич не ми харесва, защото не стигаше ли просто да е хубава, какви са тия излишни екстри с таланта и чара? Мен ако питате, такъв противник в поетичен двубой не ми трябва. Но като съм казала „да“, ще си нося последиците. Затова имам една молба към вас – ИЗОБЩО НЕ СЛУШАЙТЕ КАКВО ГОВОРИ МАРИЯ! ЗАПУШЕТЕ СИ УШИТЕ, КОГАТО ПОЧНЕ С ВЕДЪР ГЛАС ДА ЛЕЕ ПОЕЗИЯТА СИ! Така може и да имам шанс да я победя, а на мен победата не ми е най-важното нещо на света, но пък тук, в града на поетите, в сърцето на литературна България, на нейна територия да победя не кого да е, а МАРИЯ ДОНЕВА! …  това, мили хора, е нещо като вселенски подарък. А имам рожден ден скоро. Добре де, догодина чак е, но то, вселенски погледнато, пак е скоро!

Мария, извинявай, но ще играя нечестно. Иначе просто нямам шанс срещу теб, твоя талант и твоите трапчинки. Хвърлям ти бялата ръкавица, ама после да ми я върнеш, че белите ръкавици се оказаха дефицитна стока. Има ги само по сватбарските магазини, а по такива места избягвам да ходя, че, дето вика мама, стига ни хората да говорят, че си станала поетеса, остава да се зажениш пак. Готова ли си? Стрелям!

За секунданта ми Антон Димитров

Роден в Сливен. От 22 години натурализиран Бургазлия. Организатор на бард-фестивала “Солени ветрове” – летни вечери на изпятата поезия. Сценарист на няколко забавни предавания по БТВ и ТВ7. От 2013 пише за Нешънъл Джиографик – общество във Франция и Швейцария. Автор на една стихосбирка („Писна ми” – 1998 г.), която вече дори авторът не притежава. Баща на две деца и три пиеси – „Разделени” (2007), „Когато, когато, когато” (2012) и „Куз” (2020).

Пресинформация: Библиотека „Родина”, Стара Загора

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Retype the CAPTCHA code from the image
Change the CAPTCHA codeSpeak the CAPTCHA code
 

error: Свържете се с нас.